Сорос: Всички проблеми пред глобалната икономика са политически

В контраст с Европа САЩ се оформят като най-силната развита икономика. Шистовата енергия даде на страната важно конкурентно предимство като цяло и конкретно в петролната и химическата индустрии. Банковият сектор и този на домакинствата постигнаха известен напредък в намаляването на задлъжнялостта си. Вливането на ликвидност от Фед подкрепи цените на активите. Жилищният пазар се подобри, като строителството намалява безработицата. Фискалната спирачка пред икономиката също е на път да изчезне.

По-изненадващо, поляризацията на американската политика показва признаци на обръщане. Двупартийната система работеше относително добре в продължение на две столетия, защото двете партии трябваше да се борят за центъра в общите избори. След това Републиканската партия бе обсебена от коалиция на религиозни и пазарни фундаменталисти, впоследствие от неоконсерватори, които я тласнаха в крайното дясно.

Предварителните избори получиха предимство пред общите. Това допълни поляризацията на американската политика. В крайна сметка републиканското Чаено парти преигра и след блокирането на работата на правителството това, което остана от републиканците, започна да се съпротивявлява, което трябва да доведе до съживяване на двупартийната система.

Бъдещата посока на Китай, а не еврото, е основният източник на несигурност в глобалната икономика в момента. Китайският модел на растеж се е изчерпал, смята Джордж Сорос.

Този модел разчиташе на финансови репресии върху сектора на домакинствата, за да подпомогне растежа на износа и инвестициите. Като резултат секторът на домакинствата се сви до 35% от БВП, като спестяванията му вече не са достатъчни да финансират сегашния модел на растеж. Това доведе до експоненциален ръст в използването на разлчини форми за дългово финансиране.

Има някой стряскащи сходства между финансовата среда в Китай сега и тази в САЩ преди кризата от 2008 г., но контролът на китайското правителство върху икономиката е ключова разлика между двете страни. В САЩ финансовите пазари доминират политиката, докато в Китай държавата притежава банките и по-голямата част от икономиката, а коунистическата партия контролира държавните предприятия.

Виждайки опасностите централната банка на Китай предприе стъпки за овладяване ръста на дълговете през 2012 г. Когато обаче забавянето започна да предизвиква колебания в икономиката правителството наложи волята си. През юли 2013 г. управляващите наредиха на стоманената индустрия да рестартира пещите, а централната банка да улесни кредита, позволявайки на икономиката леко да се оттласне. През ноември Третият пленум на 18-я Централен комитет обяви машабни реформи. Тези развития са до голяма степен отговорни за подобряването на глобалните икономически перспективи.

Китайското ръководство бе право да даде предимство на икономическия растеж за сметка на структурните реформи, защото реформите, съчетани с мерки за икономии, тласкат икономиката в дефлационна посока. Има обаче неразрешено вътрешно противоречие в сегашната политика на Китай: ускоряването на растежа също така подклажда експоненциален ръст на дълговете, което не е устойчиво за повече от няколко години.

Кога и в каква степен това противоречие ще бъде разрешено ще има дълбоки последици за Китай и света. Успешната трансформация на Китай най-вероятно ще предизвика политически и икономически реформи, докато провалът ще подкопае все още широкото доверие в партийното ръководство, което ще доведе до репресии в страната и военна конфронтация в чужбина.

Другият голям нерешен проблем е липсата на подходящо управление в международен план. Неразбирателството между петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН изостря хуманитарните кризи в страни като Сирия, да не говорим за глобалното затопляне, което си продължава необезпокоявано. За разлика от китайския проблем обаче, който ще излезе на дневен ред в следващите пет години, липсата на глобално управничество може да продължи неопределено.

Вижте още от Сорос във видеото на Bloomberg!