Що се отнася до Германия, драмата с евро кризата е приключила. Темата почти не бе засегната по време на предизборната кампания в страната. Канцлерът Ангела Меркел направи всичко необходимо за оцеляването на еврото. Тя направи това с най-малките разходи, които Германия можеше да направи – подвиг, с който си спечели подкрепата както на проевропейски настроените германски граждани, така и на тези, които вярват, че тя може да защитава интересите на страната. Грандиозната й победа на изборите не бе изненадваща.
Милиардерът и собственик на Soros Fund Management Джордж Сорос коментира ролята на Германия като спасител на еврото пред сайта Project Syndicate. Финансистът отваря темата за еврооблигациите и излага своите виждания за това как те биха излекували дълговата криза в еврозоната.
Победата на Меркел бе пирова. Статуквото в еврозоната не е нито приемливо, нито устойчиво. Всеки икономист би описал ситуацията като ниско равновесие. Аз я определям като кошмар. Такъв, който причинява ужасяваща болка и страдания. Те лесно биха могли да бъдат избегнати, ако погрешните схващания и табутата, които ги причиняват, бъдат разсеяни. Проблемът е, че страните длъжници понасят цялата болка, докато кредиторите причиняват погрешните схващания и табутата.
Един пример са еврооблигациите, които Меркел заклейми като табу. Все още те са очевидното решение за изхода от кризата с еврото. Още с присъединяването си към еврозоната, държавните ценни книжа на страните членки бяха изложени на риск от дефолт.
Развитите държави никога не изпадат в неплатежоспособност, защото те винаги могат да напечатат пари. Но, когато преотстъпим това право на една независима централна банка, страните членки на еврозоната се оказват в позицията на развиващи се държави, които са взели заем в чуждестранна валута. Нито властите, нито пазарите са разпознали това преди кризата, свидетелствайки за погрешното им мислене.
Когато в обращение бе въведено еврото, властите всъщност заявиха, че държавните облигации на страните членки са безрискови. Търговските банки можеха да ги държат без да отделят допълнителни резерви, а ЕЦБ ги прие наравно със същите условия, по които предоставяше своите отстъпки. Това създаде перверзно поощрение за търговските банки да купуват по-слаб държавен дълг с цел да спечелят от няколкото базисни пункта, след като диференциала на лихвените проценти на практика се доближи до нулата.
Но сближаването на лихвените проценти всъщност причини отклонение. По-слабите държави се радваха на подем в сектора на недвижимите имоти, потреблението и инвестициите, докато Германия, нагърбена да носи фискалната тежест на обединението, трябваше да въведе мерки за строги икономии и да проведе структурни реформи. Това е произходът на кризата в Европа, но по това време не беше разпозната. Дори и днес тя все още не може да бъде разбрана.
Преобразуването на всички неизплатени държавни облигации (с изключение на Гърция) в еврооблигации до момента ще бъде най-доброто лекарство. Процесът няма да изисква никакви трансферни плащания, защото всяка страна ще бъде отговорна за обслужването на собствения си дълг. Това ще наложи по-стриктна пазарна дисциплина в страните длъжници в сравнение с тази, която е налице сега, защото те ще могат да емитират еврооблигации само за да рефинансират старите си задължения. Всеки допълнителен заем ще бъде за тяхна сметка, а пазарите мога да налагат наказателни лихви за прекомерно големи заеми.
Еврооблигациите значително ще намалят разходите на свръхзадлъжнелите страни и ще постигнат много за възстановяването на равнопоставеността в еврозоната. Кредитният рейтинг на Германия няма да бъде изложен на опасност, защото еврооблигациите ще се сравняват с облигациите, издадени от други големи държави.
Еврооблигациите няма да излекуват различията в конкурентоспособността. Държавите от еврозоната все пак ще трябва да извършат свои собствени структурни реформи. Но те могат да компенсират основния недостатък на еврото. Всички алтернативи са по-лоши – те или включват трансферни плащания, или създават неравнопоставеност, или и двете. А и що се отнася до опозицията на Меркел – при тях за еврооблигации и дума не може да става.
преди 11 години На този Сорос няма ли кой да му дава по 1 млн на ден само и само да не се обажда. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Браво само така те искам да се изсираш навсякъде мощно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години При Сорос в ЦЕУ ни преподаваха преди кризата как се правят финансови кризи и картели. Участваха евродепутати (Бокрош), финансови министри на Полша, Унгария (Ростовски). После открих, че всички имаме неволни импланти за контрол на съзнанието на мрежата на Телеком Австрия и така е с много политици и основни бизнесмени в България от няколко години. Истината е, че зад всичко е ЕК и ЕЦБ с търговските им банки. После рабитих в БНБ когато училите при Сорос и останалите организираха умишлено балон на фондов пазар, жилищен пазар за около 30 млрд лв което съсипа икономиката за това десетилетие. Проблемът е че хора като говерньорите на БНБ, Орешарски, Чобанов, Григор Стоевски, Кристина Карагьозова, Калин Христов, Стати Статев, Андрей Василев, Мариела Ненова, Цветан Цалински, Росен Розенов са организирана престъпност от търговските банки, телекомите и енергетиката с контрол на съзнанието, работил съм с тях, даже ме отровиха. А от БГ бюджета колко се креде! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Барута" немското правителство го пази, ако се наложи да помагат на някоя "системна" банка, вероятно няма да го хабят за едното "благодаря" от комшиите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Този дълг, евентуално, е проблем на немските банки, които са го раздавали, правителството в Германия докато книжата му се "кльопат" като топъл хляб при ниска лихва - проблем няма (още повече ако икономиката се е възстановила). Така че немските политици ще продължават с тази линия на поведение : "Реформирайте, режете ...." ... до един момент на истински катаклизъм в зоната и тогава ще претеглят трябват ли им за нещо тези страни и има ли смисъл да ги спасяват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И това е така, ама нема къде да мърдат. И те са в кюпа с Еврото и ако се разсъхне, няма да си получат кредита и ще отнесат вътрешно-политически и външно-политически катаклизми. Ако отпишат, няма да си получат дълга, но икономиката ще тръгне, пак ще има работа, износ и цветя и рози. На Баба и на целия европейски политически елит това им е ясно и натам водят хорото, ама полекичка, да не скандализират ред нековете, че ше надигнат вой и ще ги изритат отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Според мен има всички основания за такава теза, само че това не значи, че немците автоматично са готови да върнат жеста ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ами тука някой развиваше теорията, че именно задлъжняването (генерираното в следствие на това, потребление) на задлъжнелите страни изведе икономиката на Германия на такива нива и и даде такъв ръст, В такъв аспект, немците вече са се облажили и сега им идва сметката така да се каже отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Това за което говори Сорос, наистина е реален компромис и има шанс да сработи: САМО за ре - финансиране на вече емитиран дълг да се въведат евро-облигации. От тук на сетне , въпроса е дали бенефициентите на такава една отстъпка (закъсалите страни), имат какво да предложат на Германия, за да поеми повишената лихва по собствените си ДЦК. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Я, Ангел Меркел си смени пола :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар