Безмилостният растеж на световното население предполагаше, че ще възникне недостиг на ресурси, дори когато още преди 200 години британският икономист Томас Малтус предвиди, че големият брой на населението ще предизвика глад с катастрофални последици.
Оттогава намалените доставки на суровини и стоки обикновено ускориха инвестициите за нови производства, а проучванията в областта на ефективността и замяната с по-евтини суровини спомогна за справянето с недостига на храна. Като резултат глобалната икономика беше задвижвана от привидно безкрайните запаси от евтини суровини.
Бързият темп на растеж на световната средна класа на консуматорите променя картината на доставките на световни ресурси – от енергия и суровини до вода и храна. Темпът е толкова скоростен, че Малтус би възкликнал „Ето, казах ли ви!“
Не броят на населението, а броят на консуматорите е проблемът. Докато населението на планетата е около 7 млрд. души и се очаква през 2030 г. да достигне 8 млрд., то по-голямата част от ръста му се очаква да дойде от развиващите се страни. Това означава, че сегашният брой на консуматорите, за които се считат хора, харчещи повече от 10 долара на ден, ще нарасне до 4,8 млрд. от 1,8 млрд. души.
След мрачните прогнози за подем в търсенето на петрол преди десет години, например, растежът на цените на горивата засилиха инвестициите в нови производства. Новите технологии предизвикаха бум в производството на нетрадиционни методи за извличането им. Потребителите се пренасочиха към по-икономични автомобили, огъвайки кривата на търсене на бензин, която е намаляваща от 2007 г. насам.
Но решенията за недостига на гориво по-трудно ще могат да се приложат за ресурсите като вода и храна, особено в развиващия се свят, където търсенето се очаква да се покачи дори с по-висок темп, в сравнение с който и да било друг момент в историята.
Повечето от тези ресурси се намират в труднодостъпни географски региони, в които липсва инфраструктура, намират се в страни с висок политически риск. Това прави устойчивото развитие на ресурсите по-трудно.
Едно решение е да използваме по-голям набор от ресурси отколкото само един. Но докато все още е лесно да рециклираме едно алуминиево кенче, то по-трудно е да използваме повторно материалите, служещи за направата на обувки или автомобили.
Американската банка за развитие помага на властите в Аржентина за създаването на нова водна инфраструктура, за внедряването на по-ефективни практики в селското стопанство и за стимулиране опазването на северните части на страната, където градското население и фермерите са изправени пред спад на водните ресурси с 20% до 2050 г. заради влиянието на климата.
Много от големите градове по света губят около 50% от водните си запаси заради изтичане. Поправянето на старата водна инфраструктура може да реши донякъде проблема с недостига на вода. Подобряването на ефективността в селското стопанство може да увеличи предлагането чрез заместване на капковото напояване или чрез облицоване на напоителните канали с пластмаса.
Но не можем да стоим, да се надяваме и да чакаме някой да дойде с готово предложение, като по този начин ни позволи да правим всичко, което правим и досега. Нека просто да хванем бика за рогата и да оптимизираме използването на ресурсите още днес.
преди 9 години Защо се забравя най-важният ресурс, човешкият? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дори и да е така както казваш. Нека приемем, че не е защото са им свършили ресурсите.Нека приемем, че е някаква друга причина. Сигурен съм, че за тази причина е отговорен същия "човешки гений". ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години до dataНали знаем,че количествените натрупвания водят до качествени изменения.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Доста елементарно . Та защо викаш нямали какво да ядат и пият - щот им свършили ресурсите или по някаква друга причина ? А и теорията е по скоро обратна - за т.н. златен милиард , но е доста стара . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Драги съфорумници...Решения има за почти всички проблеми, даже повече от едно.Работата е там, че прилагането на повечето от тях ще доведе до:1. Увеличаване на безработицата поради това че доста услуги, дейности и части свързани със сегашното потребление ще станат излишни.2. Промяна на стойности и геополитическа тежест, поради което много сега големи световни корпорации и някой водещи държави ще трябва да отстъпят водещото си място, поради което слагат прът в развитието и въвеждането на намерените вече решения.Извода е само един единствен: след като на управляващите не им е изгодно да въведат намерените решение в масова употреба всеки трябва да се спасява поединично. Както междувпрочем правят китайците. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години data, кажи го това за човешкия гений на 1-ния милиард дето няма какво да яде и да пие. Докато не дойде на нашия *** ни се струва ала-бала.Нали знаеш, сития на гладния не вярва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За всеки един от глобалните проблеми в момента се разработват решения.1. Чиста възобновяема енергия2. Пържоли отгледани в лаборатория (да му мислят свинеферми и земеделци)3. Обезсоляване на океанска вода (не вервам да намалиме значително равнището на световния океан в близките векове)За мен бъдещето е по-положително от всекога. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години хаххаха Такива прогнози излизат периодично още от времето на Томас Роберт Маутус . За сега човешкия гений за сега ги опровергава успешно ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Т.е. това са напъни в посока повишени стойността на парите, които се печатат. Но какво ще стане когато тази лъжа бъде развенчана и то може да се случи много бързо и ще се случи, защото всяко нещо има своето начало и своя край. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Работата е манипулативна, ресурсите все още са огромни, но проблема е в контрола и това е причината тези, които не могат да се контролират да не се развиват.Парите - основните валути са обезпечени с ресурси, точното обезпечение е достъпът до ресурси. В дъното пак са централните банкери. отговор Сигнализирай за неуместен коментар