Глобалното затопляне - бомба със закъснител за икономиката

До 2024 г. недостигът на питейна вода и замърсяването на околната среда ще бъдат най-смъртоносните врагове за САЩ – врагове, дори по-големи и от най-силните шест производителя на петрол, известни като Big Oil, и от заплахите за икономическия растеж.

Свиването на американската икономика вече е налице. Брутният вътрешен продукт (БВП) се очаква да спадне под 1% през този век.

Пол Фарел, колумнист в MarketWatch, в коментар за изданието описва по интересен начин последиците от глобалното затопляне по целия свят, като използва публикации от най-различни медии.

Може ли тази опасна тенденция да бъде спряна? Може би. Какво ще струва това на данъкоплатците ли? 60 трлн. долара. Това изчисляват от списание Scientific American. Наистина лоши новини за всички страни на планетата, които формират глобалния БВП в размер на 70 трлн. долара.

Ройтерс предава, че изследователите са изчислили какви ще бъдат последствията от разработването на находището на метан от 50 гигатона, намиращо се във вечнозамръзналото Източносибирско море. Британският вестник Guardian определя това като „бомба със закъснител за икономиката“, която може да „подкопае световната финансова система“.

Глобалното затопляне: „Повече религия вместо наука?“ или печалби за Big Oil?

Политическите вражди ще се задълбочат. Противниците на Big Oil ще се удвоят. Ernst & Young изчислява, че 20% от неразкритите петролни и газови ресурси също се намират под метановото находище в Арктика. Ето защо Big Oil трябва се бори още по-яростно, за да запаси годишните си печалби от 150 млрд. долара. Тe трябва да бъдат сигурни, че нито един долар от американския БВП от 17 трлн. долара няма да бъде похарчен, за да бъде спряна бомбата.

„Но може би вече е твърде късно да спрем бомбата със закъснител, наречена глобално затопляне“, смята Бил МакКибън от Външното министерство. Big Oil продължава да назначава противници на глобалното затопляне в Конгреса.

В заглавие на сайта на ThinkProgress четем: „Стив Кинг: Вярата в глобалното затопляне е „религия, а не наука“... въпреки че 97% от учените са единодушни, че глобалното затопляне наистина съществува. Кинг е републиканец от щата Айова и наскоро държа реч на събитие, проведено от противниците на глобалното затопляне – организацията Americans for Prosperity, финансирана от братята Кох. Империята Кох е готова на всичко само и само, за да защити интересите си.

Американците, които отричат съществуването на глобалното затопляне... няма да спрат да го правят до следващата глобална катастрофа

„Понякога е трудно да се изправим лице в лице с истината. Когато фактите са тежки, е лесно да им поставим нови рамки или да ги игнорираме“, пише в един от трудовете си за поведенческата икономика относно глобалното затопляне Клив Хамилтън, професор по етика от Австралия. „Хората по света, които са запознати с фактите за глобалното затопляне, са много малко... Същото е и със собствената ни смърт. Всички ние приемаме факта, че ще умрем само тогава, когато смъртта приближава и само тогава оценяване стойността на живота си.“

Да, ние отричаме всичко. Но рано или късно последиците от глобалното затопляне ще бъдат очевадни и ще ни костват много... дори и за братята Кох и капиталистите от Big Oil.

Когато истината почука на вратата, те ще променят мисленето си. Но дотогава вече ще бъде твърде късно за Америка, Маями и Ню Йорк, Нантъкет, Малибу, Силиконовата долина и за всички в Африка, Австралия, Китай, Южна Америка, Океания.

Америка: Крайбрежните градове ще продължават да потъват

Миналата година, след урагана Санди, заглавието в BusinessWeek беше кратко и ясно „Глобалното затопляне, глупако“. Но Америка отново бързо го пренебрегна.

От рубриката на Vanity Fair „From Coast to Toast“ научихме, че две от значимите американски територии водят битка с ерозията. Плажовете на Малибу и Нантъкет биват поглъщани от океана, а заможните жители с имения по бреговете не могат да направят нищо... освен да похарчат стотици милиони долари за нов пясък, подпорни стени или пък било то за други предпазни мерки, с които да спасят скъпоценните си жилища.

В статията си „Goodbye Miami” списание Rolling Stone извади на преден план още водни проблеми: „До края на века покачването на нивата на океаните ще превърне градската среда на страната в своеобразна американска Атлантида. Но несъмнено преди да бъдат покрити изцяло с вода, в градовете ще настъпи тотален хаос.“

Градовете, над които е надвиснала тази опасност, са Ню Йорк, Сан Франциско, Ню Орлиънс, Бостън, Норфолк, Тексас, Тампа и дори Силиконовата долина в Калифорния, която е разположена на ръба на старите диги, които всеки момент могат да се срутят.