Уроците от Германия

От една страна ограничаването на заплатите се оказа ключово за прилагането на тази стратегия, въпреки че правителството не можеше да наложи подобна мярка директно. На практика устойчиво високата безработица принуди работниците да приемат по-ниски заплати и по-продължително работно време. В същото време доходите в преживяващите период на кредитен бум страни от периферията на еврозоната продължаваха да нарастват с по 2% - 3% на година.

От друга страна, въпреки че германското правителство наистина предприе важни реформи на трудовия пазар преди около десетилетие, тези мерки нямаха особено изразен ефект върху производителността. Всички налични данни говорят за това, че през последното десетилетие Германия е имала един от най-ниските темпове на нарастване на продуктивността на Стария континент.

Това не е учудващо като се вземе под внимание липсата на каквито и да е реформи в сектора на услугите, който е един от най-регулираните в Европа. Все пак производителността в индустриалния сектор донякъде се повиши отчасти заради ожесточената международна конкуренция. Дори в Германия обаче секторът на услугите остава два пъти по-голям от индустриалния.

Ето защо именно фундаментални реформи в сектора на услугите можеха да генерират истински ръст на производителността на германската икономика. Това обаче не се случи дори през 2003 г., тъй като вниманието на всички беше насочено към усилията за повишаване на международната конкурентоспособност и производството.

Въпреки това германският модел крие и някои полезни уроци за изпитващите затруднения страни от периферията на еврозоната. Дългосрочната фискална консолидация изисква на първо място ограничаване на разходите.

С течение на времето реформата на трудовия пазар може чувствително да понижи безработицата. Основното предизвикателство за страни като Италия и Испания обаче остава конкурентоспособността. Периферията на еврозоната може да се върне към растеж единствено ако успее да увеличи износа си.

Заплатите вече падат под тежестта на изключително високите нива на безработица. Това обаче е най-болезненият изход от ситуацията и той води до социална и политическа нестабилност. Един много по-добър начин за ограничаване на трудовите разходи е повишаването на производителността и в това отношение Германия не е пример за подражание.

За щастие обаче някои страни от периферията на еврозоната са принудени от кредиторите си да предприемат драстични реформи не само на трудовите си пазари, но и в сектора на услугите. Тези реформи са основната причина за оптимизъм. С течение на времето те ще доведат до ръст на производителността и гъвкавост, а страните, които ги приложат напълно, ще се окажат значително по-конкурентоспособни.

От друга страна тези, които не направят това (Италия изглежда е поела в тази посока), ще се окажат заклещени в капана на анемичния растеж за дълго време.