Уроците от Германия

Преди 10 години Германия се приемаше за болния човек на Европа. Страната беше в рецесия, докато Европа се възстановяваше – германската безработицата беше по-висока от средната за еврозоната, а правителството в Берлин нарушаваше европейските правила за бюджетна дисциплина като си позволяваше високи дефицити на фона на локална финансова криза.

Десетилетие по-късно Германия вече е модел за подражание. Имаме ли обаче основание за подобна оценка, пита Даниел Грос, директор на базирания в Брюксел Център за европейски политически изследвания, в коментар за ProjectSyndicate.

За да преценим дали германският модел трябва да се приложи и в други страни от еврозоната, трябва да правим разлика между това, което правителствата могат да направят и отговорността падаща върху бизнеса, профсъюзите и обществото като цяло.

Единствената област, в която правителствата определено има какво да направят, са публичните финанси. През 2003 г. Германия имаше фискален дефицит от близо 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) – вероятно не толкова висок, колкото дефицитите, които наблюдаваме през последните години в много европейски страни – но все пак по-висок от средния за Европа в онези дни.

Днес Германия има балансиран бюджет, докато повечето страни от еврозоната имат дефицити, които са по-високи от германския преди 10 години.

Промяната в германските публични финанси беше извършена главно чрез понижаване на разходите. През 2003 г. общите правителствени разходи възлизаха на 48,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което беше над средното за еврозоната. През следващите 5 години обаче тези разходи бяха понижени с 5 процентни пункта.

Като резултат в навечерието на Голямата рецесия, която започна през 2008 г., Германия имаше едни от най-ниските разходи като процент от БВП в Европа.

Правителството обаче не можеше да направи много за основния проблем на Германия – липсата на конкурентоспособност. Днес е трудно да си представим това, но през първите години след въвеждането на еврото германската икономика се считаше за неконкурентоспособна заради високите заплати.

След въвеждането на еврото редица наблюдатели се опасяваха, че проблемът с конкурентоспособността в Германия няма да може да бъде решен, тъй като правителството вече няма да е в състояние да задържа поскъпването на валутата.

Както добре знаем сега Германия отново е конкурентоспособна – дори твърде конкурентоспособна, според някои – благодарение на комбинация от по-ниски заплати и структурни реформи за повишаване на производителността. Всъщност този анализ е само частично верен.