2012 г. се оказа толкова лоша, колкото и очаквах. Рецесията в Европа беше предвидимо (и очаквано) следствие от бюджетните икономии и плана за спасяване на еврото, който от самото начало беше обречен на провал, пише Джоузеф Стиглиц, носител на нобелова награда за икономика и професор от Колумбийския университет, в коментар за ProjectSyndicate.
Анемичното възстановяване в САЩ, където растежът едва позволи създаването на нови работни места, беше очаквано следствие от политическите кавги в Вашингтон. Именно те попречиха на президента Барак Обама да прокара своя законопроект за стимулиране на заетостта и запратиха икономиката на страната към ръба на фискалната пропаст.
Двете основни изненади през годината бяха забавянето на развиващите се пазари, което се оказа малко по-рязко от очакваното и забележителните реформи, които бяха стартирани в Европа.
Като погледнем към 2013 г. най-големите рискове са свързани със САЩ и Европа. За разлика от тези два региона Китай притежава инструментите, ресурсите, стимулите и познанието, за да избегне евентуално твърдо икономическо приземяване. За разлика от западните страни политиците в Пекин не споделят и някои „летални идеи“ като тази за „икономическата експанзия чрез икономии“.
Китайците ясно разбират, че трябва да се фокусират по-скоро върху „качеството“ на растежа – като ребалансират икономиката си от износ към домашно потребление – отколкото върху фикс идеята за постигане на някакъв определен растеж на всяка цена.
Въпреки влошаващите се глобални икономически условия растеж от около 7% в Китай ще е достатъчен да задържи цените на суровините, а от това ще спечелят износителите от Африка и Латинска Америка. От друга страна третият кръг вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв (Фед) може също да подкрепи износителите, въпреки че едва ли ще окаже влияние върху растежа на щатската икономика.
С преизбирането на президента Барак Обама растежът в САЩ ще е сходен с този, който наблюдавахме през последните четири години.
Наченките на възстановяване в сектора на недвижимите имоти вероятно ще се окажат достатъчни, за да обезсърчат евентуални драматични изменения в досегашната политика, включително идеята за отписване на част от главницата на ипотечните облигации, при които оставащият дълг е по-голям от пазарната цена на имота. Но докато реалната (претеглена спрямо инфлацията) цена на жилищата в САЩ е все още с 40% под пазарния пик преди кризата, силно възстановяване на пазара на недвижими имоти (и тясно свързаната с него строителна индустрия) е малко вероятно.
Освен това разногласията между демократите и републиканците във Вашингтон ще гарантират, че Америка ще продължи с политиката на умерени икономии. Заетостта в публичния сектор сега е с около 600 хил. под нивата от преди кризата, докато ако растежът беше нормален, можеха да бъдат създадени 1,2 млн. работни места допълнително. Това означава, че дефицитът в заетостта е близо два милиона.
преди 11 години напротив, аз си мисля че неизбежния рестарт ще стане много по-скоро, няма кой да трае до 100 год. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Няма нужда да насилваме нещата , това ще стане от самосебеси след 100г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Няма нужда да насилваме нещата , това ще стане от самосебеси след 100г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Кризи винаги е имало и пак ще има. Те са за да се преодоляват! Има значение обаче как! Там се различават по ефективност и решителност хората, които се занимават с тази работа!Мисля, че разликата между онези и днешните е в това, че лидерите от 80-те щяха да се справят с кризата и нямаше да допуснат да се стигне до това, което е в момента - катастрофа Имаше гласове, които предупреждаваха, но нямаше кой да ги чуе!В сегашния случай според мен не става въпрос вече за криза, а за екзистенциален колапс - писалият по-долу @nobel много точно го е посочил! Полезните ходове са само в рамките на временно закърпване на положението. Трябва глобална промяна, но затова трябват идеи и лидери, които да ги реализират. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Щеше ли да е възможна кризата при лидерите от 80-те ? Едва ли ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Последните харизматични лидери на Запада бяха Дж. Буш ст., Хелмут Кол и Маргарет Тачър, отчасти Митеран. Тези хора имаха себеусещане за мисия, имаха цел, посока, която налагаха на партиите си, на собствените си държави и заедно на цялата западна общност. Такива лидери вече няма, защото Западът след победата над Източния блок изпадна в самодоволно усвояване на плячката и от войнстваща демокрация, мотивирана от силен съперник, изпадна в самодоволна плутокрация. Опитите на Дж. Буш мл. да върне интригата с някакви бутафорни заплахи от Ирак или Афганистан доведе само до ускоряване на летежа към дъното.Западната цивилизация няма нито лидери, нито кауза! Да изкараш кинти от търговия не е кауза! ЕС е кауза, но чиновниците, отгледани в мир и охолство се оказа, че нямат характер за нейната реализация! Дипломите не създават лидери! Лидери се раждат в битки и изпитания, а това в Европа отдавна никой не е преживявал!Лидери в момента могат да се появят само в Гърция, Испания, вероятно Франция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Според мен добрата новина е че няма добра новина. На последък най-модерната дума е риск мениджмънт. Само дето хората или не се замислят по този въпрос, или дефинират риска просто някакси, или го отричат докато не се случи. Така поне сега като се случи дано се замислят - пак е повече от преди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Или стопиране на ик. развитие за 100г. или връщане 100г. назад Това е когато си изпапал храничка за 100г. напред. В математиката всичко е точно. Не може да падаш без парашут и да търсиш начин да се задържиш във въздуха още малко. Не е възможно . Няма начин . И рецепта също. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В България демографският срив придобива все по-застрашителни размери, а населението на страната падна под 7 милиона. И в това няма нищо учудващо. За повечето българи развитието отдавна вече не е приоритет.!!! Приоритет е оцеляването. Надеждите и стремежите на повечето хора са сведени до това да не изпаднат в пълна мизерия. Вече никой на прави дългосрочни планове, вече никой не се впуска в нови начинания.!!! демографските показатели и новите данни за нарастването на бедността и имотното разслоение подсказват, че за развитие могат да мечтаят не повече от милион-милион и половина българи .!!!! Все по-голяма става и групата на така наречените работещи бедни - хора, които имат работа, но доходите им са толкова ниски, че ги обричат на мизерно съществуване. !!!!Междувременно корумпираната прослойка в държавното и общинско управление и безскрупулната олигархия продължават с политически протекции да изсмукват оскъдните ресурси на държавата. !!!! Изглежда политическият елит отказва да осъзнае както мащабите на българското бедствие, така и собствената си безпомощност да го овладее, обобщава Александров.????? Все повече родопски турци търсят спасение от бедността и заминават за Турция, която за разлика от България изживява икономически подем.!!!!! Очертава се нова изселническа вълна, сравнима по мащаби с прогонването на българските турци през 1989 година. ????В същото време все повече гърци се заселват в България - но не защото България е забогатяла, а защото Гърция обеднява все повече заради кризата, обяснява Харалан Александров. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Само чесане на езиците ,никой не казва конкретни прогнози и рецепти ...Да ме питат мен ще им кажа ,просто трябва да богледнат малко Историята ,,, отговор Сигнализирай за неуместен коментар