Повече от 30 години от средата на 70-те до 2008 г. кейнсианският модел преживяваше своя интелектуален апогей. Сега теорията на Кейнс отново заема централно място в стратегията на администрацията на американския президент Барак Обама и лейбъристката партия във Великобритания. Време е обаче да преразгледаме този ренесанс, пише Джефри Сакс, директор на Earth Institute към Колумбийския университет в коментар за Financial Times.
Завръщането на кейнсианството, насърчавано в САЩ от бившия финансов министър Лорънс Самърс, носителя на Нобелова награда за икономика Пол Кругман и председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, е обосновано с аргумента, че краткосрочната монетарна експанзия е необходима, за да се неутрализира негативния ефект от колапса на жилищния пазар.
В продължение на 4 години федералното правителство в САЩ реши да поддържа структурен (циклично коригиран) бюджетен дефицит от над 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, лихвени проценти близки до нулата, както и да предприеме нова програма за стимулиране на икономиката през 2013 г.
Всичко това е гарнирано от последната инициатива на Федералния резерв (Фед), според която лихвите ще останат на сегашните почти нулеви нива, докато безработицата не спадне до 6,5%.
От 2010 г. никое европейско правителство не е последвало фискалната политика на Вашингтон. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) обаче не изостават особено от монетарния модел на Фед.
Не можем да знаем колко успешни ще се окажат тези политики, поради липсата на исторически опит. Би било разумно обаче да таим сериозни съмнения. Обещаваното възстановяване на трудовия пазар не се е материализирало. Растежът остава муден. Съотношението на публичен дълг към БВП в САЩ почти се е удвоило от 36% през 2007 до 72% сега.
Кризата в Южна Европа често се обяснява от кейнсианците като следствие от бюджетните икономии и все пак основната причина за нея е нерешената банкова криза във въпросните страни и еврозоната като цяло.
В същото време икономическото забавяне във Великобритания има повече общо с кризата в еврозоната, спада на добива на нефт в Северно море и неизбежното свиване на банковия сектор, отколкото с опитите на британското правителство да балансира бюджета си.
Съществуват още 3 причини, поради които трябва да се съмняваме в кейнсианските възгледи. Първо, фискалната експанзия в общи линии се случи под формата на временни данъчни облекчения и пренасочване на плащания. Вероятно по-голямата част от така освободените средства са били спестени, а не инвестирани или похарчени.
Второ, близките до нулата лихвени проценти крият риск, който Фед за момента не желае да признае – раздуването на нов инвестиционен балон. Фед не иска да приеме, че балонът от 2008 г. отчасти е следствие на разхлабената монетарна политика на банката след 2002 г.
„Рязкото повишаване на ликвидността в излишък може да отклони инвестициите по начин, който да доведе до раздуването и впоследствие спукването на инвестиционен балон“, предупреждава икономистът Фридрих Хайек.
Трето, реалната опасност пред нас не се крие в евентуална голяма депресия, както кейнсианците твърдят, а в дълбока структурна промяна. Кейнсианците успяха да убедят Вашингтон, че или трябва да предприеме икономически стимули или да се примири с продължителен колапс. Това обаче е под въпрос. Наистина, за кратко, от края на 2008 г. до началото на 2009 г. съществуваше мимолетен риск от депресия. Той обаче беше следствие на паниката след неочаквания фалит на Lehman Brothers.
Сега не съществува опцията за завръщане към икономическия модел от преди кризата, с или без стимули. Нашето реално предизвикателство се състои в това да открием коренно различен модел на устойчиво развитие, завършва Сакс.
преди 11 години "заради безумната монетарна политика години наред да се поддържат ниски лихви всички са затънали в дълг"---------------Дали?! А не е ли заради безумната политика на търговските банки (а не на ЦБ!) да се раздават зле обезпечени или необезпечени кредити? Кое е по-възпиращо за вземане на кредит - лихвата, обезпечението или и двете? И ако са и двете, защо все се забравя за обезпеченията? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Е да де , това всички пропускат в модела на Кейнс . Защо не работи кенсианския модел в момента - ми заради безумната монетарна политика години наред да се подвържат ниски лихви всички са затънали в дълг . Просто за да работи кенсианския модел някой трябва да може да поеме нов дълг , а в момента и домакинствата и правителствата бяха затънали в дълг още преди кризата . И вобще модела на кейсн никога не се е провалял заради самия себе си - дори стагфлацията която обвиняват че е сложила край на кейсианския модел вече след толкова години се обяснява с високите цени на петрола през 70-те години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години +1 . Добре казано, но лошото е че си прав! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Тази статия малко ме изненада.Нали Кейнсианския модел отдавна се беше изчерпал и се смяташе за един остарял модел.Като водещ и по-добър се смяташе модела на монетаристите , водени от Милтън Фридман.Отново ме притеснява това което пише и Джефри Сакс, че ЕЦБ печата пари не по-малко то ФЕД в САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Според Кейнс бюджетините дефицити по време на криза би следвало да се финансират от заделените излишъци по време на икономически ръст. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А Бате Пешо , колко добре си описал ситуацията :) България е емблематичен пример за доста икономически експерименти . Като закриеш собствените си производства и започнеш да внасяш и клечките за зъби от вън няма как да си богат а и с богата социална програма . Който не вярва - ние сме най- добрия пример отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Странно е за Дж. Сакс да коментира без да даде конструктивни предложения... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Абсолютно си прав.бих допълнил - Цената на труда пада в западните държави, които губят работни места и се увеличава в развиващите се икономики, които успяват да привлекат производствата и да осигуряват висока заетост. Там има реален ръст на заплатите, като например в Китай за последните 4 години е 100 %. Тези икономики дори и не влязоха в криза, а дори обратно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Mи тея *** какво правят?Искат евтино производство и местят заводите там където заплатите са ниски и скъп пазар където да продават.Е откъде да дойдат скъпите пазари.Ако се продължава в този дух много скоро ще стигнем Запада по заплати.Това е добрата новина.Лошата е не че нашите ще станат като техните а техните ще станат като нашите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Mи тея *** какво правят?Искат евтино производство и местят заводите там където заплатите са ниски и скъп пазар където да продават.Е откъде да дойдат скъпите пазари.Ако се продължава в този дух много скоро ще стигнем Запада по заплати.Това е добрата новина.Лошата е не че нашите ще станат като техните а техните ще станат като нашите отговор Сигнализирай за неуместен коментар