Повечето анализатори все още гледат на Китай – втората по големина икономика в света – като на безспорен водач сред развиващите се страни. В дългосрочен план обаче, аз бих заложил, че Индия ще се развие като по-значима глобална икономика, пише Гари Шилинг, анализатор на Bloomberg в коментар за изданието.
Тези които са впечатлени от Китай често забравят, че в голяма степен ускореният растеж в страната преди 2008 г. се дължеше на процеса на прехвърляне на европейско и американско производство. Китайската икономика остава ориентирана към износа и вътрешното потребление представлява едва 38% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – доста под нивото в много развиващи се и развити страни.
Китайските лидери се опитват да трансформират икономиката на страната си към модел, при който вътрешното потребление е застъпено в по-голяма степен. Те искат искат китайските домакинства да харчат много повече и да пестят много по-малко от сегашните близо 30% от доходите си.
Една от причините спестяванията да имат такова значение в Китай е основополагащият принцип в Конфуцианското общество за грижата за семейството. Китайците пестят, за да платят образованието на децата си, да покрият здравните си разходи, както и да си подсигурят пари за пенсиониране, тъй като не всички в Китай имат право на държавна пенсия.
През 2010 г. само 35% от населението извън градовете е било осигурено с държавна пенсия, която е била средно по 160 долара на месец. За големите градове цифрите са съответно 87% покритие и 440 долара на месец.
През същата 2010 г. китайското правителство обеща, че до 2020 г. всички китайци ще имат достъп до елементарно здравеопазване. Въпреки че дотогава има още 8 години, положението е доста критично, тъй като в някои провинциални болници най-квалифицираният медицински персонал са сестрите.
През изминалата година китайското правителство повиши минималната заплата в страната с между 20% и 30% в опит да подобри покупателната способност на населението. И все пак по-високото заплащане води до все по-масово релокиране на изискващи ниска квалификация производства към по-евтини страни като Виетнам, Бангладеш и Пакистан.
Освен това западните компании все по често избират да не споделят технологичен опит с китайските си партньори. Широко разпространено е мнението, че успехът на китайските производители се дължи именно на подобни технологични трансфери или на съвсем открита кражба на интелектуална собственост.
Неотдавна Китай понижи прогнозата за годишния си растеж до 7,5% от 8%. Но и тази цел изглежда е прекалено висока, тъй като демографската политика за по едно дете в Китай води до застаряване на населението и свиване на работната сила.
Броят на китайците на възраст между 15 и 24 години намалява чувствително и през 2030 г. тази група се очаква да наброява едва 150 млн. в сравнение с 250 млн. през 1990 г. Като резултат работната сила в страната – китайците между 15 и 60 години – се очаква да достигне своя пик през 2014 г.
В същото време по-добрите условия за живот в селските райони понижават притока на евтина работна ръка към крайбрежните индустриални центрове.
За разлика от Китай Индия не е прилагала мерки за ограничаване на раждаемостта. Китай все още има по-голямо население от това на Индия – 1,34 млрд. спрямо 1,24 млрд. (данните са от 2011 г.) Това положение обаче не се очаква да продължи дълго.
Нещо повече, възрастовото разпределение на индийското население изглежда много по-баланасирана, отколкото в Китай, където политиката на едно дете е в процес на преразглеждане, в светлината на негативните последствия за трудовия пазар и икономическия растеж в дългосрочен план.
Това означава, че съотношението на деца и възрастни хора към хората в трудоспособна възраст в Индия ще продължи да намалява, а в Китай да се увеличава.
Младите хора, разбира се, са по-мобилни, гъвкави и креативни. Тези преимущества обаче могат да се транслират в по-висока производителност и икономически растеж единствено при наличието на необходимото образование и възможности за работа.
преди 11 години Индийците са доста крадливо племе.Аз ще заложа на китайците отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Възможно е, просто споделям опит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А, не изключваш ли, да си попаднал на...не точно тези, с които е било най-добре да работиш от втората страна? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Работил съм и с китайци, и с индийци.Предпочитам първите.Няма никакво място за сравнение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А да ти е хрумвало, че на последните може и да им мине? Човек се учи, докато е жив и индийците може да решат проблемите си. Не очаквай все да се кланят на божества - и това също минава. Накратко, интересна статия - да видим, само, колко време ще отнеме изравняването на силите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Англичаните не са създали никъде извън границите си икономика, но никога не е късно да опитат! Или поканата е към ЕС? Хаха!Иначе, ако американците решат да вкарат Индия в някаква своя схема, то сигурно ще стане, но тогава защо през 80-те Рейгън не влезе в Индия, като е щяло да му бъде много по-лесно с тези прекрасни английски фасилитийз? :)Американците гонеха ясни стратегически цели с разработването на Китай: ерозиране на комунистическата власт, сближаването му с Япония и вече като блок - противопоставянето му на Съветския съюз.В чисто икономически план на янките им харесаха резултатите от инвестициите в Япония и искаха да си направят още една, но много по-голяма и по-евтина такава колония. Европа по традиция следваше събитията, ръчкана от американските банки.Просто китайците се оказаха по-хитри и по-непокорни от очакваното, но все още имат много предимства пред Индия.И още нещо: дума не може да става за сравнение между начина, по който работят китайците и лежерните индуси.. хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Само един кратък пример. Добивите на зърнени култури в Индия въобще не са малко и биха стигнали за много повече хора. Само дето 1/3 от прибраната продукция изгнива под дъждовете във временните депа или се изяжда от гризачи, защото вече няколко десетилетия управниците не могат да построят нужните зърнохранилища. Имаше една много показателна снимка: безкрайни редици от чували със зърно под открито небе в сезона на мусоните, строени успоредно до ЖП линииите, по тях плъховете пируват, а от другата страна на оградата на улицата цели семейства си живеят на тротоара гладни и мършави. Огромна част от житото и ориза всяка година се бракува. Ето, толкова са им добри демократичните управници. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Само, че колкото и да са репресивни властите в Китай, те провеждат много по-целенасочена и далновидна политика за разлика от пренаселена, кастово разделена и вечно гладна Индия. Централната банка и медиите може и да са контролирани и зависими от партията, но поне са независими към външни фактори. А в Индия е точно обратното, но не за добро. Английските колониални инструменти за ръководене на държава наистина са доказано ефективни. Но без колонизаторите, цялата система е по-скоро като муха без глава и това се вижда навсякъде в "проспериращите" бивши колонии. А и да не забравяме - в Индия може и да са положени по-добри основи на държавността, но това са основи на държава-колония.Накратко - и двете държави имат да решат някои проблемчета преди да се превърнат в глобални двигатели. Китай би могъл. Индия по-скоро - не. отговор Сигнализирай за неуместен коментар