Европа губи търпение към капризите на Лондон

Историята на отчуждаването на Обединеното кралство и Европейския съюз (ЕС) често е била представяна от гледната точка на гордата островна нация, бореща се да се отърси от задушаващата прегръдка на континентална Европа.

Политическата динамика обаче се променя. Докато правителството на премиера Дейвид Камерън страни от по-тясна интеграция, изолацията на Великобритания се задълбочава и от нарастващата неприязън на европейските политици към британските претенции, пише Financial Times.

На срещата си в Брюксел европейските лидери бяха заети с други проблеми, сред които Гърция, Испания и банковият съюз.

Камерън избра ролята на страничен наблюдател. Изходът от преговорите обаче може да означава поредна стъпка към развода между Великобритания и ЕС.

Британският премиер настоява, че все още подкрепя членството на страната в ЕС, но при  нови условия.

По-рано тази седмица в телефонен разговор с Ангела Меркел той си позволи да порицае германския канцлер за това, че възпрепятства европейското сътрудничество в областта на отбраната като е спряла сливането между BAE Systems и EADS.

В същото време коалиционният партньор на Камерън от Либералдемократическата партия Ник Клег твърди, че е заклет привърженик на европейската идея. Водачът на лейбъристите Ед Милибанд също критикува правителството за самоизолацията, която налага на страната.

Проблемът на Камерън обаче е, че е пленник на антиевропейското крило в собствената си партия.

Вслушвайки се в опортюнистичните обществени настроения, британският премиер се страхува, че всяка алтернатива на сегашната политика на дистанциране от ЕС би довела до разцепването на Консервативната партия.

Влиянието на Клег не е достатъчно, за да охлади анти европейските настроения на торите, докато Милибанд не желае да рискува политическия си капитал като се застъпи за европейската кауза.

Междувременно извън сферата на политиката инвеститорите във Великобритания започнаха да се замислят за последиците от евентуалното излизане на страната от ЕС.

Това което политиците на Острова определено пропускат да забележат в своя дебат са настроенията на останалите европейци.

Налагайки условията, гарантиращи на страната специален статут, няколко британски правителства залагаха на картата, че федерално настроените европейци неизменно ще се съгласяват с исканите отстъпки поради заплахата, че Лондон може да напусне общността.

За известен период от време в това имаше известна истина. Кризата около еврото обаче накара европейските политици да преосмислят приоритетите си и да се фокусират върху по-неотложни проблеми от размахващата вето Великобритания.

Малко след като коалицията на Камерън пое кормилото на държавата през лятото на 2010 г. един от евроскептичните министри в правителството заяви, че вече не е необходимо Британия да напуска Европа, защото всъщност Европа се разделя с Британия.

Това наблюдение се оказа по-проникновено, отколкото той вероятно е предполагал.

Европа е изморена от исканията на Лондон за все нови и нови изключения от правилата на Съюза.

Европейските лидери са фокусирани върху сериозната задача да спасят еврото. Ако Великобритания иска да напусне, много политици вече са на мнение, че Лондон трябва да направи точно това.

Британският премиер обеща „подробно изявление“ по въпроса в близко бъдеще. Неговата цел е да постави условията си за новите отношения с ЕС, продължава Financial Times.

Планът на Камерън се състои в това да договори серия отстъпки като цена за британската благословия за промените в договора за ЕС, от които Еврогрупата се нуждае, за да постигне по-дълбока интеграция. Предложенията впоследствие могат да бъдат подложени на референдум, на който британците да решат бъдещето на Острова.

Този план обаче има няколко слаби места. Най-очевидното е, че правителството почти не разполага със сфери, в които да поиска допълнителни отстъпки.

Страната е извън еврозоната и за разлика от Полша няма никакво намерение да се присъединява към нея. Лондон също така отказва да участва в фискалния и банковия съюз.

Велокобритания отдавна е заявила, че не желае да се присъедини и към Шенгенското споразумение, а междувременно Камерън поиска евробюджет на две скорости, който да имунизира британските вноски от разходите около еврозоната.

Сега Камерън иска да се оттегли и от общоевропейското споразумение за правосъдие и борба с организираната престъпност. Освен напускане на единния пазар и изоставяне на общата външнотърговска политика, Лондон разполага със съвсем малко неща, от които може да поиска да бъде изключен.

Друг проблем се крие в британската презумпция, че останалите страни от еврозоната ще са склонни на отстъпки. Истината обаче е, че британското вето вече няма същата тежест.

Когато Лондон го наложи миналия декември, лидерите от еврозоната просто създадоха паралелна структура за фискално сътрудничество. Франция харесва този подход, докато Германия, която преди време полагаше усилия да се съобрази с желанията на политиците от Острова, сега изглежда не вижда особен смисъл в това. С други думи -  търпението на Меркел е на привършване, пише още FT.