Армията от безработни в Сърбия е основен проблем за новото правителство

В сянката на войните, водени от Слободан Милошевич през 90-те години, Сърбия се опитва да се справи с армията безработни, надхвърляща процентно останалите без работа дори в най-тежко засегнатите от дълговата криза европейски страни - Испания и Гърция, пише Bloomberg.

Докато Европа остава фокусирана върху дълговата криза, на последните парламентарни избори сърбите гласуваха доверие на двама бивши съюзници на Милошевич, от които се очаква да съживят икономиката на страната, страдаща не само от рекордно високата безработица, но и от бързо обезценяващия се динар и високата инфлация.

Преди месец Ивица Дачич, говорителят на Слободан Милошевич от годините на войната, беше избран за премиер, докато Томислав Николич, който беше вицепремиер през последните години на режима на сръбския диктатор, се закле като президент на републиката през юни.

И двамата политици, на които по време на разследването срещу Милошевич беше забранено да влизат на територията на Европейския съюз (ЕС), обещаха да се справят с икономическите проблеми и да вкарат Сърбия в ЕС.

„Един от рисковете, ако икономиката продължи да се разпада, е все повече хора да се обърнат към национализма“, казва Светлана Логар, директор на Ipsos Strategic Marketing в Белград. „Демокрацията винаги е била много объркваща за сърбите и те не са наясно, че именно тя е пътят към една по-силна икономика и повече работни места“, допълва тя.

След изборите на 6 май, които доведоха до избирането на Дачич за премиер, сръбският динар се оказа четвъртата най-слабо представяща се валута сред 178-те световни валути, проследявани от Bloomberg. За периода динарът е поевтинял с 5,3% до 118 динара за евро.

През април, от когато са последните статистически данни, официалната безработица в Сърбия достигна 25,5% спрямо 14% в началото на глобалната финансова криза през 2008 г.

През юли 74% от участвалите в проучване на общественото мнение сърби сочат безработицата като основен проблем за страната. Други основни проблеми според анкетираните са корупцията и ниския стандарт на живота. Едва 8% от сърбите определят Косово като най-важният проблем за страната.

Милошевич беше отстранен през октомври 2000 г. - година след конфликта му с НАТО за съдбата на Косово, което едностранно обяви независимост. Териториалният спор все още остава нерешен. Косово обаче все пак е признато от 92 страни по света.

„В края на краищата всички сръбски политици знаят, че Косово е загубено“, казва Димитър Бачев, директор на Европейския съвет за международни отношения в София. „Никой от тях обаче няма смелостта да каже това на избирателите си. В момента, в който направите това признание ще разберете, че загубата на Косово е вашето политическо самоубийство.“

Николич спечели президентските избори на 6 май, след като фокусира кампанията си върху безработицата и корупцията.

На 1 март тази година на Сърбия беше даден статут на кандидат за ЕС, след като страната изпълни серия условия, включително залавянето и предаването на трибунала в Хага на Радован Караджич, Ратко Младич и Горан Хаджич, които са обвинени във военни престъпления. На 28 юни Дачич заяви, че „завръщане към 90-те години няма да има“.

Както и други страни в Европа, през първата половина на 2012 г. сръбската икономика изпадна във втора рецесия за последните 3 години. Централната банка в Белград прогнозира, че до края на годината инфлацията в страната може да достигне 10%. През юли потребителските цени в Сърбия са нараснали с 6,1% на годишна база.