Голямата грешка
След първоначалната разумна реакция в началото на кризата политиците поеха по грешна пътека, фокусирайки се върху правителствените дефицити и дълговете на публичния сектор, които трябвало да се понижат в синхрон с тези на частния сектор.
По този начин вместо да има стабилизираща роля настоящата фискална политика на практика влошава ефекта от ограничаването на разходите в частния сектор.
Ако сътресението беше по-леко, монетарната политика можеше да реши тези проблеми. Когато лихвените проценти са близки до нулата обаче, монетарната политика – въпреки че може да помогне – не може да свърши цялата работа.
Разбира се трябва да бъдат приложени средносрочни планове за понижаване на правителствените дефицити. Има опасност обаче, че ако на подобни планове се обърне прекалено голямо внимание, те лесно могат да провалят икономическото възстановяване.
Решаването на проблема с безработицата е ключов приоритет, тъй като тя може да придобие епидемични размери и да помрачи допълнително перспективата за икономическо възстановяване и понижаване на бюджетните дефицити.
Обикновено критиците на тази теория изтъкват два аргумента:
Аргументът за доверието
Първият аргумент е, че правителствените дефицити повишават лихвените проценти, с което пречат на възстановяването. В същото време мерките за бюджетни икономии биха възстановили доверието, а оттам и растежа.
За този аргумент обаче не съществуват никакви емпирични доказателства. Въпреки изключително високите дефицити, лихвените проценти са неочаквано ниски в почти всички основни икономики, където има нормално функционираща централна банка. Лихвените проценти са високи само в няколко европейски страни, защото на Европейската централна банка (ЕЦБ) не е позволено да оперира като кредитор от последна инстанция.
Навсякъде другаде във всеки един момент централните банки могат, ако е необходимо, да финансират дефицитите и да подкрепят облигационните пазари.
В историята няма случай, в който бюджетните икономии да са генерирали икономическа активност. Международният валутен фонд (МВФ) е изследвал 173 случая на бюджетни икономии в различни страни. Резултатът от подобни мерки почти неизменно се е оказвал икономически спад, а страните, където са прилагани най-тежките бюджетни ограничения, са страдали от най-дълбока рецесия.
Причина за това е, че бюджетните икономии не вдъхват доверие на бизнеса. Компаниите биха инвестирали единствено, когато предусетят приток на склонни да развържат кесиите си потребители с достатъчно високи доходи. Бюджетните икономии обезкуражават инвестициите.
Структурният аргумент
Вторият аргумент срещу икономическите стимули е идеята, че производството всъщност страда от проблеми с предлагането, следствие на структурни дисбаланси. Проблемът обаче се крие в общото свиване на разходите и потреблението.
През 30-те години в САЩ същият структурен аргумент беше използван срещу идеята за икономически стимули. Между 1940 г. и 1942 г. обаче потреблението се възстанови с 20%. Това показва, че проблемът през 30-те, както и днес, е в липсата на търсене, а не на предлагане.
преди 12 години Величаеш неолибералните теории и теоретици.Качественото образование не се нуждае само от 20% повече учители, а и от добра материална база. Не всеки може да си позволи да плати на детето си за частно образование( в България и те са на дотация от бюджета, което според мен е пълен абсурд).Кажи ми как частния бизнесмен ще получи кадърни работници, когато само децата му са образовани, тях ли ще накара да работят? Ако ги няма органите за сигурност, кой ще го пази от тълпите гладни хора? Или те ще са измрели от глад и няма да са проблем, но тогава на кого ще продава продукцията си?Тоталното намаляване на разходите от страна на държавата води до намаляване на оборотите във всички сектори на икономиката и влизането и в смъртоносна спирала, справка политиката на Дянков заради, която се влачим на дъното вече трета година. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Секторът" Сигурност не произвежда абсолютно нищо, а харчи по над 2 млрд лв годишно. Здравеопазването и образованието не навсякъде са публичен сектор, но пък не ми е ясно наемането на 20% повече учители с какво ще допринесе за държавата, освен 20% повече хрантутника. Администрацията въобще няма да я споменавам. Именно за това идеите на Кругман са безумно глупави. В частния сектор бизнес има само когато има добавена стойност. В публичните сектори единственото правилно е НАМАЛЯВАНЕТО на разходите, като се стреми към повече ефективност на изразходваните средства, а не раздуването им...Впрочем можеш да ми кажеш и кои автори величая, щото аз лично не се сещам ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Грешката е в приоритетите. Държава трябва да има. Само, всички политики на "развитите" държави са за поголовно затъпяване на населението с цел увеличаването в геометрична прогресия на потреблението на (в много случаи) безполезни неща. Това само и само да има нещо на което да казват растеж. Политика за унищожаване на производството. Е това е грешката на повечето държави. "Вие луди ли сте да произвеждате нещо, когато китаеца го е произвел 100% по евтино"... Я им друсни едни яки мита на китайците да видим дали ще е евтино.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Много грешно! Неолибералните мантри, които повтаряте се доказаха, че не работят! Същите тези, които величаете ревнаха първи да искат от държавите помощ за банките, вместо да ги оставят да фалират през 2008 г.( което беше най- логичното нещо, според неолибералните теории, осланящи се на "Невидимата ръка на Пазара"). Според вас трябва да се спре финансирането в сферите на образованието, здравеопазването и сигурността за да не консумират ресурси от обществото, но тогава Държавата като такава няма да я има, а ще има територия, на която ще властва закона на джунглата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Това беше логично решение в индивидуален план, но като цяло се оказа вредно, тъй като разходите за едни се оказаха приходи за други. "Г-н Кругман умело успя да фиксира коня зад каруцата. Когато икономистите започнат да говорят за приходи и разходи, вместо за стойност (value), могат да докажат всяка глупост...Орязването на разходите се случи за тези субекти, които не даваха достатъчно добавена стойност. Защо това е вредно не става ясно, може би според автора е по-добре тези субекти да изконсумират заетите им ресурси в името на "обществото", та дори и да завлекат останалите при фалита си?Единственото в повече, което държавата може да направи, е със силата на оръжие (полиция, законодатели и съд) да отнеме пари от работещите и да ги даде на *** (известни като "публичен сектор", въпреки че не произвеждат никаква стойност). Ако това според него е пътя напред, то аз лично предпочитам назадничавите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Свободата не означава комунизъм,демократизъм,социализъм, а анархизъм ( но не криво разбран )! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години това е реалната посока, понеже другата посока е към частни монополи отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "....а за това да си свободен а не роб на парите!..."Е ДА ДЕ!Нали точно Комунистите се бориха да НЯМА ПАРИ и всеки да работи колкото си иска - "От всекиго според способностите - на всекиго според потребностите" това е основополагащ принцип на Научният Комунизъм! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А когато частния умре неговото пространство трябва да се изпълни с държавни предприятия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Като гледа човек Кругман и Стиглиц и се чуди с кой акъл ги раздават нобеловите награди за икономика тези дни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар