Парите са чудесно нещо, нали? Парите наистина са едно от най-полезните социални изобретения, след като хората се научили да общуват и палят огън – работите и бивате възнаграден с листче хартия, което от своя страна може да бъде разменено за нещо толкова прекрасно като купичка с ягоди или легендарната бас китара Fender Jazz Bass, пише Мурад Чудри, директор корпоративно банкиране на Royal Bank of Scotland, цитиран от CNBC.
Толкова е лесно. При това говорим не за купища хартия, какъвто е бил случаят във Ваймарската република, а малка банкнотка буквално с размера на картонче за игра на Монопол. По една случайност банкнотата от 500 евро (около 400 британски лири) се е равнявала точно на средната едноседмична брутна заплата във Великобритания през 2011 г.
Помислете само, цялата тази покупателна способност събрана в хартийка с размери 160 на 82 милиметра! В Бангладеш тази банкнота би представлявала 60% от средната годишна заплата.
Някои хора вероятно се питат откъде идват всичките тези пари или по-скоро какво стои зад стойността на банкнотата?
Ортодоксалният отговор може да бъде намерен във всеки учебник по икономика. Централните банки гарантират стойността на хартиените пари с „обещанието при поискване да изплатят на приносителя сумата от...“. Разбира се, след като златният стандарт беше премахнат, в това обещание не става въпрос за еквивалентни активи с фундаментална стойност като златото, а просто за още от същите хартиени пари.
Но какво е централната банка? Инструмент на правителството. Английската централна банка (АЦБ), Федералният резерв (Фед) и дори Европейската централна банка (ЕЦБ) с юрисдикцията си в 17-те страни членки на еврозоната не са частни институции като например Microsoft. Тези банки са подразделения на определено правителство или няколко правителства.
Точно в момента ЕЦБ отпуска заеми на подопечните си банки, които от своя страна заемат част от тези пари на правителствата. Това е много удобна парична въртележка, която осигурява на банките така необходимата ликвидност като в същото време им позволява да изкупуват правителствен дълг, който от своя страна се използва като обезпечение за нови заеми от ЕЦБ.
ЕЦБ има и собствена програма за изкупуване на облигации. Така правителствата разполагат с подкрепата на институция, която на практика е създадена от самите тях. (Има голяма разлика между това една институция да е частна и да е независима).
Паричната въртележка е още по-очевидна при програмите за вливане на ликвидност в САЩ и Великобритания. АЦБ държи над 30% от британските ДЦК, придобити като част от програма за вливане на ликвидност (QE). Говори се, че банката възнамерява да увеличи този процент.
В какъв момент трябва да започнем да се притесняваме, че този процент е твърде висок - че не е правилно правителството да отпуска заеми на правителството? 40%?, 50%?, 100%? Колкото по-дълго продължава програмата за вливане на ликвидност и колкото повече се говори за нейното разширяване, толкова по-скоро хората ще започнат да се притесняват за стойността на парите и ще поискат по-високо заплащане за същата работа.
Тъй като нямат повече фундаментална стойност от жетончета за игра на Монопол, хартиените пари остават ценни единствени заради доверието. Докато централните банки печатат все повече и повече пари, а всичко друго остава същото, реалната стойност на парите започва да се понижава.
Това отчасти обяснява желанието на германското правителство да наложи контрол над разходите в публичния сектор като цена за спасяването на еврото. Цялостен спасителен план без ограничение на разходите единствено би довел до инфлационно фиаско.
Има ли обаче нещо повече, което е заложено на карта, освен ортодоксалния макроикономически аргумент за инфлацията? Не се ли поставя под въпрос самата идея за хартиените пари от способността на централните банки да печатат без контрол, създавайки парична въртележка, при която едно подразделение на правителството кредитира друго подразделение на правителството?
Това не е ли също и скрита форма на данък върху покупателната способност на частния сектор? Стойността на парите, които някой изкарва днес след година няма да е същата. Ако продължаваме с QE, тази стойността може да се окаже много по-ниска и тогава наистина ще ни трябват купища хартия (натъпкани в кредитните ни карти, разбира се), когато поискаме да си купим ягоди.
преди 12 години Пича не казва, че "Този път ще е различно"Цитираш Кенет Рогоф, но ако погледнеш в дълбочина, същият настоява в своето изследване, че след всяка такава спирала, всеки път е еднакво и се завършва с дефлация, която да усмири и озапти напъна за инфлация.Точно за това е задал и реторичният си въпрос с предизвестен отговор... няма да е различно и ще си минем по реда включваш дефлация, въпросителната е, кога ще спрат с плашилото на инфлация. Иначе, историята винаги се повтаря и включва точно този компонент, който отчаяно се опитват да избегнат провокирайки инфлация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години +1Подкрепям. Според мен, с печатане на пари и заливане като цяло с парична маса и провокирайки "опасност"от инфлация, правителствата се опитват да избегнат дефлация.Въпросителната е до кога могат да ходят по острието на ножа и запазят равновесие, без да залитнат.Автора е прав, няма никакъв актив обезпечаващ банкнотите и се крепи само на юнашко доверие или по скоро на безхаберие и невежество на човешката маса. Проблема е когато същата се изплаши. Тогава ако се изпусне въртележката..., но според мен, няма да се допусне по простата причина:При дефлация, губи част от населението, другата печелиПри хипер инфлация, губят всички, дори кредито получателите, заради обезценен активНастоящото е чакане до като някой набере кураж да стори необходимото.И ..Както каза един:Тези които знаят как и могат - нямат влияние,а тези които имат влияние - нямат желание...резултат...безвремие, чакане и твърде много демагогия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Изветна дефлация в КРАТКОСРОЧЕН план може и да има , но в Средносрочен със сигурност ще има ПОВИШЕНА Инфлация (която ако я изпуснат може да стане и ХИПЕР).За каква Дефлация бълнуваш след като сутрин, обед и вечер само се говори за наливане на ликвидност в закъсали банки или държави!НЯМА КАК ХЕМ ДА НАЛИВАШ НЕОБЕЗПЕЧЕНИ С НИЩО ХАРТИЙКИ, ХЕМ ЦЕНИТЕ ДА ПАДАТ!Уви колкото и да е тъжно ОГРАБВАНЕТО на спестяванията на Хората вече е започнало и единсвените които отчасти могат да го компенсират са Банките (но само отчасти). Затова и е този писък с/щу Банките и тези приказки за "озъптяването им" за да могат по-лесно политиците за ограбят спестяванията на вложителите.При това този начин е много по-елегантен, безпроблемен и повсеместен - печаташ хартийки и всички останали такива хартийки се обезценяват - независимо дали са на влог в Банка или са скрити под дюшека! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тези количествни улеснения и LTRO-та и това което ни чака за напред да не би ще доведе да вдигане на произвдоството, ахах НЕ! Ще вдигне само 1 и то е паричанта маса - с ръст на парите и констатно произвдоство кво може ни чака - Тези дето писали статията май преотркиват макрото отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Разбира се че ако не се внимава с обемите ще доведе до хиперинфлация.Все едно да се питаш ако ям няколко пъти повече от нормалното дали ще напълнея? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Този път е различно?!!? В много голяма грешка си. Историята винаги се повтаря отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Мисля, че бъркате. Няма да има хиперинфлация. По-скоро ни очаква дефлация в средносрочен план. Няма особен смисъл да се сравняват двата периода - твърде много промени има в монетарен, икономически и демографски аспект. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не знам дали печатането на пари ще доведе до хиперинфлация, но сигурно ще увеличи продажбата на камиони. Защото ще ни се наложи да ходим до супера с камион. Но не за да си донесем покупките, а за да си закараме парите до там. Покупките ни пак ще се събират в найлонова торбичка. По времето на хиперинфлацията в Германия един кибрит е струвал 4 милиарда марки. Имало е и монета от 500 милиона марки. Не виждам никаква причина тези рекорди сега да не бъдат подобрени. Така че ако някоя врачка ви каже, че скоро ще ставате милиардер - повярвайте и. Всички ще станем милиардери. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Хиперинфлация....зависи от това, дали една ягода ,след като я изедем, ще останем с чувството че сме изяли четири:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Много хитро. Чудя се този пич дали чак сега го е разбрал :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар