Политиците рисуват новата Обединена Европа върху по-малко платно

“Нека Европа бъде единна и свободна!” Това каза бившият американски президент Джордж Буш през 1989 г., когато беше ясно, че Студената война е пред своя край и че демокрацията и националният суверенитет ще заменят социалистическите режими в Централна и Източна Европа.

Двадесет и три години по-късно мечтата за обединена Европа все повече избледнява, пише FT. Испания – четвъртата по големина европейска икономика, е поредната, която се нуждае от някаква форма на спасителна финансова помощ.

Ситуацията в Европа в момента е много по-близка до кошмара от 1989 г. – един континент, разпокъсан на части, изправени пред нарастващо дългово бреме и банкова криза.

До известна степен визията на Буш на общността на свободните европейски народи се сбъдва около началото на новото хилядолетие, отбелязва изданието. Европейският Изток и Запад се обединяват под два чадъра – този на Европейския съюз (ЕС) и на НАТО.

ЕС, към който догодина ще се присъедини и Хърватия, се гордееше с плуралистичните си политически системи и адекватната защита на гражданските свободи.

Финансовата криза обаче постави пред изпитание европейските социални държави. Ако европейските лидери не успеят да се справят с този тест, потенциалните последствия за света и за мястото на Европа в него ще надхвърлят дори най-мрачните предчувствия на бизнеса и финансовите среди за банково опустошение и международна икономическа катастрофа.

"Непосредствена последица от кризата в еврозоната е влошаването на репутацията на Европейския съюз като цяло по две линии: като модел на компетентно икономическо и политическо управление и като модел на регионална интеграция", коментира Майкъл Емерсън от центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.

Въпреки появата на регионални търговски и икономически блокове в Африка, Америка и Азия, няма регион в света, който да се е осмелил да направи безпрецедентния и амбициозен опит за обединение на Европа, посочва анализаторът.