Пол Кругман: Ще се спука ли балонът в Китай?

Представете си следната картинка: Растежът от последните години е стимулиран от невиждан строителен бум, следствие от нарастващите цени на недвижимите имоти, демонстриращи всички признаци на класически инвестиционен балон.

Наблюдава се и бърз ръст на кредитите, значителна част от които са предоставени не от традиционни банки, а чрез нерегулирано „сенчесто банкиране“, за което няма нито надзор, нито правителствени гаранции. Сега балонът се пука и имаме конкретни причини да се страхуваме от избухването на нова финансова и икономическа криза.

Може би това описание подхожда на Япония от 80-те години. Или пък на САЩ от 2007 година? Възможно е, но в случая става въпрос за Китай, който вероятно ще се окаже люлка на поредната заплаха пред световната икономика.

Заплаха, от която имаме най-малко нужда точно в този момент, пише Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика и професор от Нюйоркския университет, в коментар за New York Times.

Кругман признава, че досега се е въздържал да коментира ситуацията в Китай, отчасти защото е наистина трудно да бъде събрана информация за това, което реално се случва там. Обикновено икономическата статистика се приема за особено скучна форма на научна фантастика. Данните от Китай обаче изглеждат дори още по-фантастични.

И все пак дори официално публикуваните данни са смущаващи.

Най-шокиращият аспект на китайската икономическа действителност от последното десетилетие е фактът, че вътрешното потребление изостава от икономическия растеж. Към настоящия момент потреблението е едва 35% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За сравнение, в САЩ това съотношение два пъти по-високо.

Това поражда въпроса кой купува стоките и услугите, които Китай произвежда?

Част от отговора е ясен – това сме ние, потребителите в Европа и САЩ. Докато делът на вътрешното потребление намалява, за насърчаване на производството Пекин все повече разчита на търговския си излишък. Основно перо обаче остават инвестиционните разходи, които са нараснали до почти 50% от БВП.

Очевидният въпрос е какво мотивира всичките тези инвестиции при сравнително слабо вътрешно потребление?

Отговорът е, че до голяма степен тези инвестиции зависят от раздуването на балона в сектора на недвижимите имоти.