Все по-очевидно е, че съвсем скоро италианският публичен дълг ще се окаже неустойчив. Ето защо той трябва да бъде преструктуриран незабавно, пише икономистът Нуриел Рубини в анализ, публикуван на страницата на Rubini Global Economics.
Ако допуснем същата грешка като с Гърция и загубим още една година в опити да предотвратим неизбежния фалит, преструктурирането на италианския дълг ще е по-скоро неконтролируемо.
При публичен дълг от 120% от брутния вътрешен продукт (БВП), реални лихвени проценти близки до 5% и нулев растеж, за да стабилизира дълга си, на Италия ще й е необходим първичен излишък от 5% от БВП, вместо очакваните през 2011 г. едва 0,5%.
Да се постигне 5% първичен излишък – горчивото лекарство, което ЕЦБ и Германия налагат на Италия и другите страни от периферията на еврозоната – означава италианската рецесия да прерасне в депресия, тъй като повишаването на данъците и орязването на разходите ще се отрази негативно на доходите на населението и потреблението.
Дори прехвалените структурни реформи първоначално ще задълбочат рецесията още повече. Трябва да либерализирате трудовото законодателство, за да направите възможно съкращаването на стотици хиляди служители от публичния и частния сектор.
Трябва да закриете хиляди компании, които са на загуба и да пренасочите трудовите ресурси и капиталите от губещите сектори към нововъзникващи сектори, в които имате сравнително конкурентно преимущество. Интересно е кои ще са тези перспективни нововъзникващи сектори, като се има предвид, че Италия не може да извърши номинална и реална девалвация, за да възстанови конкурентоспособността си, пита икономистът.
преди 12 години Спасяването на Гърция, Италия, еврото - всичко това е само реакция на следствията от фундаменталния проблем. За момента, падението и в Европа, и в САЩ, е пълно. В САЩ с лека ръка вземат нови заеми, които сами финансират с ново печатане, дългът расте лавинообразно, а доларът губи статута си на глобална валута. А в Европа се обсъждат всевъзможни мерки, свързани с допълнително потискане на икономиката, в името това някой текущо да плати сметката. Замислят се нови данъци, ново фискално управление, ново европейско правителство, единни облигации и пр. Т.е. все инструменти, свързани с това да намерят някакви пари от някъде за правителствата. А не да заставят правителствата да ограничат сами себе си, и масата от социал-консуматори зад себе си. Т.е. казано накратко, така както държавата до момента създаде фундаменталните дисбаланси, създали кризата, така тя и в момента продължава да има про-кризисно действие. Истината за глобалната криза е, че за да излезем от нея, се изисква глобално самоопомняне, и връщане към ценностите на елементарното, нормално и логично мислене. Засега няма признаци на подобна промяна в значителни мащаби, макар че някои отделни умове, имат проблясъци за обективната истина. Т.е. бъдещето е в ръцете на неуправляемата стихия и случайността...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар