Спасителите на еврото могат да се окажат най-големите му врагове

Европейските лидери спешно трябва да убедят пазарите, че са способни да предотвратят колапса на европейската банкова система и разпространението на дълговата криза в страни като Италия и Франция, пише Bloomberg

Вместо това, на втората си среща за последните няколко дни те играят опасна игра, последствията от която могат да се окажат фатални за всички.

От една страна, френският президент Никола Саркози предлага набирането на необходимите средства (най-малко 3 трлн. евро по изчисления на Bloomberg) да бъде осъществено чрез Европейската централна банка (ЕЦБ) - единствената институция, която би могла да се ангажира с подобна сума.

От друга страна, представителите на централната банка, с подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел, не искат да се съгласят с това. Те не искат да се ангажират с подобна операция без първо да фиксират критични пропуски в архитектурата на еврозоната, като например липсата на унифицирана фискална администрация с правомощия да налага бюджетна дисциплина на страните членки.

Подобни реформи изискват ревизия на договора за Европейския съюз (ЕС), която може да отнеме години. Това от своя страна помрачава прогнозата, че ЕЦБ ще осигури необходимата за разрешаването на дълговата криза подкрепа в обозримо бъдеще.

Като резултат, освен ако не стане чудо, европейските лидери ще тестват търпението на пазарите с поредния частичен спасителен план. Разбира се, ако изобщо постигнат каквото и да било споразумение.

Според източници, следящи преговорите отблизо, частните кредитори ще бъдат помолени да отпишат 50% от гръцкия дълг, който притежават. Плановете капацитетът на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) да бъде увеличен до 1 трлн. евро са очевидно недостатъчни, за да гарантират рекапитализирането на банките и защитата на правителствата от атаките на пазара.

Банкерите от ЕЦБ може и да се надяват, че като поддържат заплахата от финансов Армагедон жива, ще успеят да убедят правителствата и гражданите на ЕС в необходимостта от задълбочаване на фискалния съюз. Ако това е така, залогът им е изключително рисков.

Пазарните сътресения повишават цената на кредитирането, както за банките, така и за компаниите, точно в момент, когато икономическите индикатори вещаят нова рецесия. Това значително усложнява ситуацията в някои за момента платежоспособни страни.

Вземете например Италия. Ако номиналният растеж в страната е средно 2,6%, каквато е прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ), за да не позволява нарастване на дълговата тежест, Рим трябва да поддържа първичен бюджетен излишък от 1,9% от брутния си вътрешен продукт (БВП) – цел, която италианското правителство е на път да постигне през 2012 г. Ако средният темп на икономически растеж обаче падне до 1%, необходимият бюджетен излишък ще е 3,6% от БВП - приблизително с 26 млрд. евро на година повече.

В даден момент ЕЦБ определено ще трябва да се намеси, както е постъпвала и преди, като изкупи правителствени облигации на страни от еврозоната на стойност 169,5 млрд. евро. Колкото по-дълга е кризата, толкова по-голяма ще е цената и толкова по-реален ще е рискът тя да застигне дори самата централна банка, предизвиквайки глобален финансов колапс, много по-тежък от този, който светът преживя през 2008 г. - 2009 г.

Все пак в позицията на ЕЦБ има смисъл. За да успокои пазарите централната банка ще се наложи да предостави достатъчно средства, за да гарантира всички нови облигации, издавани от Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, Италия, Франция и Белгия. Ако направи това, банката ще насърчи правителствата да се държат дори още по-безотговорно.