Рубини: Гърция трябва да фалира и да се откаже от еврото

Гърция е в плен на порочния кръг от неплатежоспособност, ниска конкурентоспособност и рязко задълбочаваща се депресия. На фона на драконовите мерки за фискални икономии, публичният дълг на страната скоро ще достигне 200% от брутния вътрешен продукт (БВП).

За да се измъкне, Гърция трябва незабавно да прибегне до контролиран фалит, доброволно да се откаже от еврото и да се върне към драхмата, пише Нуриел Рубини, председател на Roubini Global Economics и професор в Stern School, New York University в коментар за Financial Times.

Последната сделка за подмяна на гръцкия дълг, предложена от Европа на Атина, е неизгодна, тъй като тя не води до необходимото облекчаване на дълговия натиск. Ако разгледате параметрите на сделката и вземете под внимание сочните бонуси, които планът предвижда за гръцките кредитори, реалното понижаване на дълговата тежест практически е равно на нула.

Най-доброто решение за страната в настоящия момент би било да отхвърли сключеното под натиск споразумение и да договори ново.

И все пак, дори ако през следващите седмици дълговата тежест в Гърция бъде реално и чувствително понижена, страната няма да може да се върне към растеж, освен ако конкурентоспособността й не бъде възстановена много бързо. Без икономически растеж гръцкият дълг ще остане неустойчив.

Проблемът обаче се състои в това, че всички варианти за възстановяването на растежа включват постигането на реално обезценяване на валутата.

Първият от тези варианти – рязко поевтиняване на еврото е малко вероятен, поне докато щатската икономика изпитва слабост, а Германия е свръхпроизводителна.

Бързо понижаване на производствените разходи, осъществено чрез структурни реформи, ускоряващи ръста на производителността за сметка на заплатите също е малко вероятно. На Германия й бяха необходими 10 години, за да възстанови конкурентоспособността си по този начин. Гърция не може да си позволи да остане в депресия цяло десетилетие.

Третата опция е бърза дефлация на цените и заплатите, известна в икономиката като „вътрешна девалвация“. Това обаче би означавало 5 години задълбочаваща се депресия и още по-неустойчив публичен дълг.

Логично, ако тези три опции не са реалистични, единствената оставаща възможност е напускането на еврозоната. Завръщане към национална валута, която рязко ще поевтинее, бързо ще възстанови конкурентоспособността и растежа на Гърция. Именно това се случи в Аржентина и много други развиващи се страни, които се отказаха от валутните си бордове.

Разбира се, този процес ще бъде травматичен. Основният проблем ще са капиталовите загуби за ключови финансови институции в еврозоната. За една нощ външните задължения в евро на гръцкото правителство, банки и компании ще бъдат подменени с обезценяващи се драхми.

И все пак тези проблеми не са непреодолими. Аржентина постъпи по този начин през 2001 г., когато обърна в песо всички дългове, които дължеше в долари. Дори Съединените щати направиха нещо подобно през 1933 г., когато обезцениха долара с 69% и отмениха златния стандарт. Подобно едностранно конвертиране на гръцките дългове от евро в драхми е необходимо и неизбежно.

При подобно развитие основните банки и инвеститори от еврозоната ще претърпят сериозни загуби. Тези загуби обаче ще бъдат поносими, ако институциите бъдат своевременно и агресивно рекапитализирани.