Германия се готви да изостави Гърция

Германия вероятно се готви да изостави Гърция на фона на нарастващите опасения за способността на балканската страна да плаща на кредиторите си, пише Bloomberg.

В петък доходността по двугодишните гръцки облигации се повиши с 1,93 процентни пункта до 57%. Кредитните суапове за застраховка на 5-годишните гръцки облигации скочиха с 475 базисни пункта до рекордните 3500 пункта. Гръцките кредитни суапове за защита от фалит са най-скъпите в света, като стойността им е над 3 пъти по-висока от застраховката на португалския дълг – 1134 базисни пункта.

След почти две години на безуспешни опити за овладяване на дълговата криза в еврозоната и след като предостави лъвския пай от средствата за спасителните планове за изпадналите в неплатежоспособност страни от региона, германският канцлер Ангела Меркел започва да се подготвя за това, което според пазара е абсолютно сигурно – фалита на Гърция.

„Изглежда, че Германия се подготвя за фалита на Гърция“, казва Жак Кайло, главен икономист на Royal Bank of Scotland Group Plc в Лондон. „Умората започва да си личи. Германия може да действа първа, но това може да направят и други страни“.

Правителството на Меркел обсъжда как да се защитят германските банки в случай, че Гърция не успее да осъществи договорените като условие за получаването на спасителния пакет бюджетни съкращения, съобщава Bloomberg, позовавайки се на трима пожелали анонимност германски правителствени представители. Информацията се появи в края на седмица на все по-интензивни заплахи от страна на Берлин, че Гърция няма да си получи парите, освен ако не изпълни заложените фискални цели. В същото време цената на застраховката на гръцкия дълг продължи да расте.

Обобщавайки настроенията след срещата на страните от Г-7 в края на миналата седмица, щатският финансов министър Тимъти Гайтнър заяви, че европейските власти „трябва да демонстрират, че имат достатъчно политическа воля“, за да сложат край на кризата.

Миналата седмица кредитният риск на европейските банки е достигнал рекордни стойности, сочат данни на индекса Markit iTraxx Financial за кредитните суапове за защита от фалит на 25 банки и застрахователи. В същото време еврото поевтиня до най-ниското си ниво спрямо щатския долар от началото на годината. Инвеститорите се съмняват, че Гърция ще успее да приложи мерките за бюджетни икономии достатъчно бързо, за да получи 6-тия транш от миналогодишния спасителен план на стойност 110 млрд. евро.

Тази сутрин еврото поевтиня с 0,4% до 1,3606 долара за евро – най-ниското ниво от февруари. Единната европейска валута се търгуваше за 104,92 йени - рекордно ниска стойност от юли 2001 г.

Основният приоритет на гръцкото правителство е „да спаси страната от фалит“, заяви в събота гръцкият премиер Георгиус Папандреу. „Ще останем в еврозоната, но това означава взимането на трудни решения“, допълва той.

Знак за разногласията сред европейските политици беше и неочакваната оставка на Юрген Щарк, германски представител в борда на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той беше твърд противник на политиката на банката за изкупуване на облигации от изпитващи дългови затруднения страни от еврозоната.

„Оставката на Щарк може да бъде приета от финансовите пазари, като пореден знак за все по-силното отчуждение на Германия спрямо еврото“, казва Джулиан Калоу, главен икономист за Европа на Barclays Capital в Лондон. „Това може да усложни германското участие в евентуални нови спасителни програми“.

Френските банки

На срещата на Г-7 в Марсилия президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише и европейският комисар за икономика и валутна политика Оли Рен заявиха, че не знаят нищо за така наречения „план Б“, обсъждан в Германия, имащ за цел да защити местните банки. Официални френски представители заявиха, че не обсъждат паралелни планове, докато управителят на френската централна банка Кристиян Нойе заяви, че френските банки имат достатъчно капитал, за да издържат на евентуален фалит на Гърция.

Кредитните рейтинги на BNP Paribas SA, Societe Generale SA и Credit Agricole SA - най-големите френски банки по пазарна капитализация - могат да бъдат понижени от Moody’s Investors Service още тази седмица заради експозицията на банките към гръцкия дълг, посочват източници, близки до рейтинговата агенция, цитирани от Bloomberg.

През юни Moody’s обяви, че поставя трите банки под наблюдение, за да оцени „потенциалното несъответствие между ефекта от евентуален фалит на Гърция и сегашния им рейтинг.“

В края на 2010 г. германските банки бяха най-големите гръцки кредитори с обща експозиция от 22,7 млрд. долара, разкриват данни на Банката за международни разплащания (BIS). Към 30 юни експозицията на най-голямата германска банка, Deutsche Bank AG, към гръцки дългове беше паднала до 1,15 млрд. от 1,6 млрд. евро в края на 2010 г.

Целта на германския план е банките в страната да бъдат защитени от потенциални загуби при фалит на Гърция. Според цените за застраховка на гръцките облигации вероятността за фалит на Гърция през следващите 5 години е над 90%.

Планът включва мерки в подкрепа на банките и застрахователите, които са застрашени от евентуални загуби за над 50% от гръцките облигации, които притежават, в случай, че следващият транш от спасителния план за Гърция не бъде отпуснат, посочват трима пожелали анонимност представители на германското правителство, цитирани от Bloomberg.

Наследникът на правителствения фонд за спасяването на германската банкова система, представен през 2008 г., може да бъде използван за рекапитализиране на банките, посочва един от източниците на Bloomberg.

Дискусиите нямат за цел Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната, каза Клаус-Петер Флосбах, парламентарен говорител на Християндемократическия съюз на германския канцлер Ангела Меркел, както и на Християнсоциалния съюз.

„Ще бъде от изключително значение вероятността от разпространение на дълговата криза в еврозоната да остане възможно най-ниска“, посочва Флосбах. „Във всеки случай, не разглеждаме възможността да наказваме Гърция, като я изгоним от еврозоната“.

Фредерик Ериксън, директор на Европейския център за международна политическа икономика (ECIPE) в Брюксел заяви, че германските опасения не са ограничени до ситуацията в Гърция, която преживява трета година на задълбочаваща се рецесия, а са фокусирани върху това как германската икономика и банкова система ще се справят в случай на разпространение на дълговата криза в други страни от еврозоната.

„Германия се готви за най-лошото – сценарий, при който кризата в еврозоната ще се окаже значително по-тежка за всички“, казва Ериксън.

Германските законодатели, които на 29 септември трябва да гласуват втория спасителен план за Гърция, подложиха правителството в Атина на ожесточени критики, след като в края на август международна мисия отложи публикуването на доклад за напредъка на страната.

„Няма съмнение, че за да получи помощта, Гърция трябва да изпълни условията“, заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле в Марсилия. „Всички трябва да спазват договореностите“.

53% от германците се противопоставят на оказването на по-нататъшна помощ на Гърция и не биха спасили Атина от фалит, освен ако страната не изпълни поетите ангажименти, съобщава германският седмичник Bild am Sonntag, позовавайки се на проучване на общественото мнение.

Френският финансов министър Валери Пекрес заяви, че нейната страна също ще спре заемите за Гърция, в случай че Атина не изпълни поетите ангажименти, съобщава Wall Street Journal.

След затварянето на пазарите в петък гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос отхвърли „слуховете“ за надвисналия фалит, като заяви, че страната му ще направи всичко възможно за „цялостното прилагане“ на условията по отпускането на втория спасителен пакет, договорен на срещата на ЕС през юли.