Джордж Сорос: Надвисналата криза в Европа може да е по-лоша от тази с Lehman

Помните ли колапса на Lehman Brothers? Европейците със сигурност го помнят. Докато Европа се опитва да овладее дълговата криза, най-сериозният проблем е, че някоя от основните банки на стария континент може да фалира, с което да предизвика финансова паника подобна на тази, която последва фалита на Lehman през септември 2008 г.

Политиците от еврозоната, решени да избегнат катастрофата, вероятно ще предоставят стотици милиарди евро, за да не позволят фалита на голяма европейска банка, пише New York Times.

Съмненията относно способността на европейските банки да се измъкнат от кризата продължават да нарастват. Някои институции вече изпитват затруднения да осигуряват необходимите за функционирането си заеми.

Американските банки, опитващи се да се предпазят от новите рискове все по-неохотно предоставят краткосрочни заеми в Европа и предпочитат да не правят бизнес с европейските си партньори – тенденция, която само може да влоши проблемите с финансирането на банковия сектор на стария континент.

Подобно отдръпване, но в много по-големи мащаби, доведе до фалита на Lehman, след като банките, хедж фондовете и другите играчи на пазара взеха мерки в защита на собствените си интереси, въпреки че именно тази политика спомогна за разпалването на глобалната финансова криза.

Евентуална финансова криза в Европа може бързо да се разпространи отвъд Атлантическия океан поради взаимосвързаността на глобалната финансова система. Нещо повече, подобно развитие може допълнително да влоши перспективите преди икономиките по цял свят.

„Тази криза има потенциала да е по-лоша от Lehman Brothers”, посочва милиардерът инвеститор Джордж Сорос, аргументирайки се с липсата на паневропейска структура, която да е способна да се справи с катастрофа с подобни мащаби и дълбочина.

„Ето защо проблемът е толкова сериозен“, казва Сорос. „Необходима е криза, за да се появи политическа воля в Европа за създаването на паневропейска администрация. Все още обаче, няма съгласие за това какви точно ще са функциите на новата администрация“.

Нарастващата тревога се отрази на фондовите пазари във вторник. Индексите в САЩ и Европа изгубиха 1%, докато акциите на европейските банки се разделиха с 5% и повече, на фона на сериозни загуби от последните седмици.

Акциите на европейските банки са на най-ниските си нива от март 2009 г., когато глобалната банкова система все още преживяваше последиците от колапса на Lehman.

Инвеститорите продължиха да търсят и сигурността на щатските облигации. Доходността на двугодишните щатски ДЦК за кратко падна до рекордно ниските 1,9%, преди да затвори на 1,98% във вторник.

В допълнение към опасенията за европейската банкова система, политиците от еврозоната са изправени пред няколко непосредствени предизвикателства в опитите си да успокоят пазарите, разтревожени от разпространението на дълговата криза.

През следващите седмици всяка от 17-те страни от еврозоната трябва да ратифицира договорения през юли втори спасителен план за Гърция, който предвижда и евентуалното спасяване на европейски банки. За да бъде приложено споразумението обаче трябва да бъдат преодолени и няколко конкретни препятствия.

Първото от тях отпадна, след като днес върховният съд в Германия обяви споразумението за легитимно. В четвъртък представители на финландското правителство ще поставят своите условия за ратифицирането на сделката. Условия могат да бъдат поставени и от други страни, търсещи гаранции, че ще получат обратно заемите, които ще предоставят по споразумението.

Въпреки че не успяха да успокоят пазарите, европейските лидери предприеха серия стъпки, за да предотвратят катастрофа в стил Lehman. Европейската централна банка (ЕЦБ) отвори нови кредитни линии за институции, изпитващи нужда от финансиране.

Предложеният спасителен план за Гърция от друга страна ще предостави заеми на страни, които трябва да рекапитализиарт банковата си система. В допълнение ЕЦБ изкупува италиански и испански облигации, за да не позволи скок на доходността им. Много от тези облигации са изкупени от европейски банки, на практика освобождавайки ги от проблемни активи в замяна на кеш.

Въпреки че проблемите в някои по-малки страни като Гърция и Ирландия не са нови, през последните седмици страховете на инвеститорите бяха насочени към банкови гиганти в страни като Германия и Франция – институции, които имат ключово значение за функционирането на глобалната финансова система и са тясно свързани с американските банки.

Нещо още по-лошо, нарастват опасенията за Италия, пред чийто дълг затрудненията с платежоспособността на страни като Гърция изглеждат смешно малки.

Според анализатори на UBS в Лондон европейските банки се нуждаят от най-малко 150 млрд. евро свеж капитал, дори при условие, че не понесат сериозни загуби вследствие на дълговата криза.

Американските фондове, които традиционно са надежден източник за финансиране на европейските банки, сега рязко понижават експозицията си към стария континент – първо избягвайки Испания и Италия, а сега и Франция.

Десетте най-големи американски фонда са понижили експозицията си към европейските банки с нови 9% или 30 млрд. долара през юли, след понижение с 20% през юни, разкриват данни на Institute of International Finance.

Американските банки са уязвими към проблемите на френските банки. В края на второто тримесечие JPMorgan Chase обяви, че общата експозиция на банката към Франция е 49 млрд. долара. Citigroup обяви експозиция от 44 млрд. долара към френски банки, докато Bank of America – 20 млрд. долара.

Въпреки усилията на Париж да защити банковия си сектор, френските банки, които имат огромна експозиция към дългове на страни от еврозоната, са сред най-тежко засегнатите в Европа. Миналия месец Франция наложи временна забрана за продажбите на късо, след като акциите на Société Générale - банка, смятана за прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира - се сринаха поради слухове, че вероятно е несъстоятелна.

Въпреки забраната за търговия на късо акциите на Société Générale все още се понижават поради опасенията, че тя заедно с BNP Paribas и други големи френски банки имат проблеми при набирането на долари за финансирането на операциите си в САЩ и други страни.

Официални представители на Société Générale заявиха, че опасенията на пазарите са несъстоятелни. Изпълнителният директор на банката Фредерик Оде определи слуховете, че Société Générale има проблеми с набирането на средства като „фантазия“. Във вторник акциите на банката изгубиха 6% до 18,93 евро. Преди три месеца акциите на банката струваха по 40 евро за акция.