Какво да се прави с Гърция? Страната, родила западната цивилизация, изглежда все по-вероятен кандидат да стане първата от еврозоната, преструктурирала своя държавен дълг. С всички възможности за последваща бъркотия, пише Стивън Давидоф в статия, публикувана в New York Times.
Европейците разполагат с широк набор от възможности за преструктуриране на гръцкия дълг. Големият номер е да го направят по начин, който би позволил на еврото да оцелее и да се предотврати бъдещ крах на Гърция или на останалите рискови държави, смята той.
Европа може да погледне за прецедент към многото примери за неизплатени дългове от независими държави. Най-пресните примери са Аржентина, Мексико, Пакистан, Уругвай и Русия, които са предприели преструктуриране на своите дългове. Когато това е ставало доброволно, начините са основно два.
Първият начин се реализира чрез доброволно участие на кредиторите. Мекият коктейл при преструктуриране на дълг включва удължаване на матуритета и намаляване на лихвите по държавния дълг. Горчивата отвара предвижда размяна на дълга за облигации с по-ниска стойност за онези кредитори, които пожелаят да участват в процеса.
Подобни преструктурирания като това в Уругвай през 2002 г. успяха, тъй като дългът, подобно на гръцкия, бе предложен с голяма отстъпка. Новият дълг се търгува при реално по-добри условия в сравнение с борсовите цени на настоящия, като по този начин се осигурява стимул на кредиторите да участват.
Случаят с Гърция обаче е различен. Страната няма собствена валута. Нещо повече, около 90% от гръцките облигации са емитирани според гръцкото законодателство. Това осигурява на Гърция много по-голяма свобода на действие за справяне с кризата. Гръцкият парламент може просто да промени законодателството, за да преструктурира дълга без съгласието на кредиторите.
Това е причината малкото количество гръцки облигации, емитирани според английското законодателство, да се търгуват на висока цена. Те не могат да бъдат променени от гръцкото правителство.
Освен тези по-обикновени варианти, най-радикалният е Гърция да излезе от еврозоната за период, който да й позволи да обезцени своята валута, за да покрие тези дългове. Но условията на гръцкия дълг може да изискват при всички случаи тя да го връща в евро, което прави този вариант много по-труден за реализация без останалите принудителни методи.
Така че какво да прави Европа?
Европейската централна банка изглежда непоколебима, че намаляването на дълга е прекалено опасно, като Германия продължава да иска Гърция да понесе наказание за безрасъдността си. Всички са съгласни, че изоставянето на еврото би било катастрофално.
От всички възможности удължаването на матуритета на гръцкия дълг изглежда най-вероятен и политически приемлив. Европейският съюз може да поиска задълженията по гръцкия дълг да бъдат платени изцяло, като по този начин покаже на Германия и останалите северноевропейски държави, че има наказание и за притежателите на дълга.
Ако това удължаване на падежите по дълга продължи няколко години, ЕС няма да трябва да покрива вземащата застрашителни размери финансова дупка, пред която е изправена Гърция. В този случай счетоводителите може да разрешат на европейските банки, които държат ценни книжа за милиарди в гръцки дълг, все още да ги отчитат по стойност от 100 цента за долар, като по този начин им помогнат да избегнат собствените си проблеми с платежоспособността и да им дадат време да натрупат резерви.
По този начин Европейската централна банка може да избегне налагането на ограничения или фалити, които биха могли да засегнат останалите проблемни европейски държави или централни банки.
Но на практика удължаването на матуритета или намаляването на лихвите просто отлага проблема, докато гръцкият дълг остава твърде висок. Планираните продажби на гръцки активи може да бъдат достатъчни за набирането на средства за част от разликата, но няма да бъдат достатъчни за цялата сума. Поради това икономистът Нуриел Рубини и други хардлайнери препоръчват методично преструктуриране и отписване на дълга.
Европа се насочва към приемането на законодателна схема за преструктуриране на облигационните дългове, емитирани след 2013 г. и оформени по правилата на доказалия се като неуспешен модел на МВФ за преструктуриране на държавни дългове.
Това става в момент, когато може да се очаква по-агресивно преструктуриране от Гърция, а не просто удължаване на матуритетите. В сегашната ситуация ЕС и МВФ ще бъдат най-големите кредитори на Гърция, притежавайки облигации за 110 млрд. евро. ЕЦБ пък ще притежава облигации за десетки милиарди, изкупени от гръцките банки.
Както посочват Лий Бъкхийт и Миту Гулати в прекрасна статия, обобщаваща тези проблеми, преструктуриране на дълга през 2013 г. или по-късно ще означава, че „мечът на дълговото преструктуриране ... ще се стовари предимно върху врата на кредиторите на публичния сектор“. С други думи ЕС ще трябва да сподели наказанието.
Точно сега падежът за ЕС и частните кредитори може отново да бъде удължен. И удължаването е вероятно да продължи десетилетия, за да позволи стойността на дълга да бъде изядена от инфлацията
Но това е мекият вариант за 2013 г. Дотогава може да се наложат по-резки действия, ако всяко преструктуриране, извършено сега, се окаже неефективно. Във всички останали случаи обаче мнозина от тези кредитори вероятно ще използват досегашния си опит, за да се борят срещу преструктурирането, вероятно в съда.
Не е ясно кой държи гръцкия дълг. Но сред кредиторите може би са хедж фондове и други професионални инвеститори, желаещи да се включат в подобна битка.
Подобни преструктурирания могат да отнемат месеци за реализация, ако са направени кадърно, и години, ако не са. Изборът на вариант изисква политически орган, който да се ангажира и концентрира върху проблема.
Дори преди ареста на Строс-Кан европейците се колебаеха за спасителните пакети. Ще бъде трудно за европейските политици и техните избиратели да се споразумеят за начина на действие и да се придържат към посоката. Европейските министри на финансите наистина ще трябва да покажат хъс и способност да подкрепят своето финансово закъсало братство.
Докато за Гърция, за съжаление, несигурността и болката изглежда ще бъдат най-вероятният приход. Португалия и Ирландия могат да я последват.
преди 13 години Не е ясно кой държи гръцкия дълг.------------------Е това сега е ново двайсе, пардон - димка. Целта сигурно е да НЕ се разбере кои точно кредитори всъщност биват спасявани. Защото сигурно ще е срамно и долно. Ако не беше срамно и долно просто нямаше да се крие (т.е. щом се крие, значи е срамно и долно). отговор Сигнализирай за неуместен коментар