Трябва ли да се върнем към опростеното банкиране отпреди 50 години?

Щатските регулаторни органи ще се сблъскат с цяла палитра от неочаквани неприятни странични ефекти през идните месеци, докато превръщат широкия спектър от основополагащи принципи на новия закон за надзор на финансовите пазари "Дод - Франк" в няколкостотин детайлни регулации, пише в коментар за Financial Times Алън Грийнспан, бивш председател на Федералния резерв (Фед).

Основната идея, залегнала в закона, е, че много от това, което се случи на пазара преди фалита на Lehman Brothers, е довело до структурни пазарни излишъци, и че новите регулации ще решат тези проблеми (което е съмнително).

Финансовата система, която законът трябва да регулира, е значително по-сложна, отколкото законодателите и повечето регулаторни органи изобщо могат да си представят. Със сигурност ще се сблъскаме с голям брой регулаторни несъответствия и последствията ще са непредвидими. Това не вещае нищо добро, посочва Грийнспан.

Малко след приемането на закона "Дод - Франк" през юли 2010 кредитната компания Ford Motor Credit се отказа от плановете си за издаване на нов финансов инструмент, гарантиран с активи за милиарди долари. Причината за това бе, че Ford имаше нужда от кредитен рейтинг, който не можеше да получи. Според новия закон рейтинговите агенции носят наказателна отговорност за оценките на риска, които публикуват. За да стимулира издаването на гарантирани с активи ценни книжа (asset-backed securities, ABS), щатската комисия за финансов надзор на практика отмени необходимостта от кредитен рейтинг в подобни случаи.

През декември 2010 г. според разпоредбите на новия закон Фед предложи процентът от таксите, получаван от банките при извършване на транзакции с дебитни карти, да се намали, и това принуди много финансови институции да обявят, че вече не могат да си позволят да издават дебитни карти.

От началото на годината нарастват и опасенията, че без незабавна поправка в закона "Дод - Франк" значителна част от пазара на деривативни инструменти с чуждестранна валута ще напусне САЩ. (Щатското финансово министерство обмисля да въведе подобно изключение, но някои банкови регулатори настояват закона да се приложи в сегашния си вид).

Много от провизиите на закона, свързани с търговията за собствена сметка, важат и за международните операции на щатските банки. Конкуриращите се клонове на щатските банки по света могат спокойно да прехвърлят подобни транзакции към европейски, азиатски и дори канадски банки, ако часовата зона позволява това.

Най-изненадващата слабост на закона "Дод - Франк", в опита му за овладяване на предполагаемите структурни пазарни излишъци, се илюстрира с разпоредбите за размера на комисионите, получавани от банкерите.

Малки различия в уменията на топ банкерите рефлектират в огромни разлики в представянето на финансовите институции. Топ банкерите оперират като независими финансови посредници, чиито „клиенти“ са по-скоро техни, отколкото на банките – ако съответният банкер напусне дадената институция, „неговите клиенти” обикновено го следват. Съмнително е, че законодателството е приложимо в такива условия.

Тези примери са само „върхът на айсберга“ и събуждат още по-широки притеснения около закона, а именно това, че законодателството не успява да отчете степента на глобализация през последните десетилетия – процес, който в никакъв случай не пострада чувствително от финансовата криза. Законът може да причини най-значителните пазарни изкривявания, следствие от регулации, от въвеждането на контрола върху заплатите и цените през 1971 г.

Регулаторните органи са натоварени със задачата да предвиждат и евентуално да предотвратяват всички нежелани ефекти, които могат да сполетят пазара при генерална промяна в регулаторната рамка. Никой не може да се справи с подобна задача. През лятото на 2006 г. Федералната корпорация по застраховане на депозитите FDIC например обяви, че „над 99% от всички застрахователни институции посрещат или надхвърлят изискванията на най-високите капиталови стандарти“. Дори Международният Валутен Фонд (МВФ) посочи през април 2007 г., че за последните шест месеца глобалните икономически рискове са се понижили.

Проблемът е, че регулаторите, както и всички останали, никога не са имали нещо повече от съвсем повърхностен поглед върху механизмите, задвижващи дори най-опростените съвременни финансови системи. Пазарите в наши дни, независимо дали искаме да признаем това или не, се управляват от глобална версия на „невидимата ръка“ на Адам Смит (икономист, предложил термина, за да обясни свойството на пазарите да се саморегулират), действията на която са абсолютно неразгадаеми. В определено редки изключения (колапсът от 2008 например), глобалната „невидима ръка“ на пазара създава сравнително стабилни валутни курсове, лихвени проценти, цени и заплати.

В най-регулираните финансови пазари основният набор от взаимодействия винаги остава невидим. Това е причината интерпретацията на поведението на финансовите пазари да има толкова широк спектър от „обяснения“. Този феномен представлява коренна противоположност на законите в точните науки, където причинно следствените връзки са установени в много по-голяма степен.

Крие ли се отговорът на проблемите на съвременните финанси в завръщането към опростените банкови практики отпреди половин век? Това може да се окаже невъзможно, ако искаме да запазим сегашните нива на производителност и стандарт на живот. През годините след войните степента на усложняване на финансовата система нарастваше с все по-осезателното разделение на труда, глобализацията и появата на нови технологии. Един от показателите на този процес е делът на финансовия и застрахователен сектор от брутния вътрешен продукт (БВП). Този дял драматично се е увеличил. В САЩ например той е нараснал до 7,4% през 2008 г. и 7,9% през 2009 г. от 2,4% през 1947 г. въпреки рязкото свиване след началото на финансовата криза през 2008 г..

Нарастването на финансовия сектор е очевидно и в страни като Великобритания, Холандия, Япония, Южна Корея и Австралия. Тази тенденция се наблюдава дори в Китай, където финансовият сектор нараства до 5,2% от БВП през 2009 г. от 1,6% през 1981 г. Дерегулациите, особено през 80-те години в САЩ, със сигурност са една от причините, но не и единствената причина за повишаването на този дял.

Смущаващият въпрос пред регулаторните органи е дали разрастването на финансовия сектор е било необходимо условие за растежа през последния половин век, или е съвпадение. С въвеждането на регулациите може да изпитаме последствията от все още недоказаната връзка между сложността на финансовата система и стандарта на живот.