Рубини: Белият дом върви към фискален крах

Какво е представянето на американския президент Барак Обама във фискалната сфера? Той наследи най-тежката икономическа криза от Голямата депресия насам, както и бюджетен дефицит, който след приемането на така необходимите финансови мерки за спасяване на банките и след серия от безотговорни данъчни облекчения, достигна почти 1 трилион долара.

От друга страна пакетът, предложен от Обама за стимулиране на икономиката и спасяването на финансовата система, ниските лихвени проценти и вливането на ликвидност от страна на Федералния резерв предотвратиха нова депресия. Президентът заслужава похвала и за това, че САЩ, единствена сред развитите страни, подкрепя политиката за „растеж сега“, вместо „ограничаване на бюджетните разходи сега“.

Това обаче е само едната страна на монетата, пише Нуриел Рубини, председател на Roubini Global Economics в коментар за Financial Times. Трябва да оценяваме представянето на президента и по неговата способност да предвижда какво ще е необходимо на икономиката след няколко години, а от тази гледна точка картината не е толкова розова.

Като се имат предвид очакваната фискална политика след междинните избори за Конгрес и Сенат, както и отшумяващите икономически стимули, американската икономика скоро ще изпита сериози фискални проблеми. Допълнителна трудност е и фактът, че повечето от данъчните облекчения, приети в периода 2001 г. - 2003 г., все още са в сила.

Поради пропуските на администрацията икономиката на страната сега е оставена изцяло в ръцете на Фед, който вероятно ще обяви допълнително вливане на ликвидност на срещата си в сряда. Анализите обаче показват, че подобна мярка ще има слаб ефект върху растежа през 2011 г. и именно за това фискалната политика на правителството също трябва бъде насочена срещу предотвратяването на двойна рецесия.

В един идеален свят Обама би могъл да предприеме стъпки към реформирането и ограничаването на разходите за социално осигуряване, за да се избегне краткосрочното фискално напрежение. През следващите няколко години, президентът би повишил постепенно и някои данъци, като ДДС и данъка върху въглеродните емисии. Това би намалило фискалния дефицит и би създало климат, при който никой инвеститор не би се притеснявал от допълнителни стимули.

За съжаление това не се случва. Всъщност ще се случи точно обратното. Терминът „стимулиране“ на икономиката вече е мръсна дума дори в обкръжението на Обама. След като републиканците спечелят значителен брой нови места в Конгреса и Сената, по-нататъшни планове за стимулиране на икономиката ще са дори още по-малко вероятни. Консолидация в средата на президентския мандат ще е невъзможна, поради приближаването на президентските избори през 2012 г.

Всъщност, единственият прозорец за действие е 2011 г. и тук президентът заслужава кредит затова, че създаде надпартийна комисия, която най-вероятно ще представи смислена комбинация от предложения за ограничаване на разходите за социално осигуряване и повишаване на данъците. За съжаление, шансът тези мерки да бъдат приложени през 2011 г. е почти нулев. Републиканците ще наложат вето на всяко предложение за увеличаване на данъците, докато демократите няма да подкрепят непопулярните мерки за реформа в сферата на социалното осигуряване.

Реалността е, че сегашната патова ситуация в Конгреса вероятно ще се влоши още повече. Разбира се Обама не може изцяло да бъде обвиняван за този незадоволителен прогрес, докато републиканците заемат ленинистката позиция, че „по-лошото е по-добре“ и отказват каквото и да е сътрудничество с демократите. Фактът, че републиканците гледат на Обама като на едномандатен президент, скоро ще доведе до най-лошата открита политическа война от 30 години насам.

Междувременно лихвените проценти ще останат близки до нулата, докато растежът и инфлацията не се повишат. Нови глобални сътресения, поощряващи отбягването на риска – подобни на кризата в Гърция през пролетта - ще отпратят още повече инвеститори към сигурността на доларите и щатските облигации. Масивните интервенции от страна на Китай срещу повишаването на курса на юана ще означават допълнително изкупуване на американски дълг. На кратко, да се продължи по старому, ще бъде политическият път с най-малко съпротивление.

Рискът обаче, е че нещо във фискалния механизъм ще се счупи и това ще предизвика паника на дълговия пазар. Резултатът ще бъде дългова криза в САЩ. Само тогава американските политици изведнъж ще си спомнят, че освен федералния дълг, САЩ имат проблеми и с недобре финансираната система за социално осигуряване, дългове на правителствата на отделните щати и зле финансирана пенсионна система.

Единственото, което може да разчупи политическия застой, е шоков удар на облигационния пазар. Обама може да намери някаква утеха в това, че най-лошото от предстоящата катастрофа ще бъде предотвратено чрез наливане на ликвидност от страна на Фед. Проблемът е, че тогава Обама няма да се наслаждава на здравословна инфлация, а на стагнация от японски стил, с едва доловим растеж, дефлационен натиск и висока безработица.

В началото администрацията на Обама постъпи правилно и избегна нова депресия. Обама постъпва правилно и като признава рисковете от прекалено ранното ограничаване на бюджетните разходи. Ходовете му обаче са ограничени от несговорчивите републиканци, вярващи във „вуду икономика“ - еквивалент на креативността във финансовия свят.

Въпреки това, президентът и неговата партия не са склонни да се захванат с ограничаването на социалните разходи в дългосрочен план. Това, че тази реформа няма да се проведе и през следващите две години, означава, че САЩ остават с трайно неустойчива фискална политика.

Резултатът скоро ще бъде най-лошият възможен: нито икономически стимули в краткосрочен план, нито фискална стабилност в средносрочен план. С перспективата за двугодишен политически пат, разчистването на кашата в страната ще остане задача за следващия американски президент.