Отговарят ли дигиталните пари на централните банки на модерната парична теория?

Дигиталните пари на централните банки са в процес на проучване, допитване и анализ, а криптоактивите предстои да бъдат регулирани. Ще доведат ли технологичните иновации във финансите до революция в парите? Това са само част от темите, които бяха обсъдени по време на форума „Бъдещето: Парите“, организиран от Bulgaria ON AIR.

В дискусията взеха участие подуправителите на БНБ Нина Стоянова и Калин Христов, както и Ваня Ганева, мениджър „Бизнес развитие“ в „Борика“ АД, и Петър Чобанов, директор на Института по икономика и политика към УНСС и бивш министър на финансите.

Според Калин Христов промяната в технологиите не променя философията и функцията на парите – те все още се използват за трансакционни цели, за спестявания и като разчетна единица.

„Текущите бързи технологични развития и възможността чрез електронни канали да се достигне до на практика всеки създава усещането за голяма бъдеща революция в парите. Но сегашните дискусии се свеждат до две стари: дали парите да са частни, или публични. След като се реши първата, която текущо доминира публичните пари и централни банки, контролирани от правителствата, издаващи свои собствени валути, идва втората – кой има достъп до баланса на централната банка. Което също има два съществуващи модела, които нашата страна е преживяла“, каза подуправителят на БНБ. 

Той добави, че кризата от 2008 г. и коронакризата доведоха до ултрастимулите на централните банки и създаването на масирана ликвидност в глобален мащаб, което от своя страна породи поскъпване на финансовита активи и създаване на нови, на които хората слагат етикета „валути“, но те не са валути, а финансови активи. Стои въпросът дали тези финансови активи, например биткойна, могат да служат като пари, добави Христов.

„Отговорът е относително ясен – не могат, защото голямата им волатилност по дефиниция ги прави неподходящи да съхраняват стойност, не са универсално приемливи и не могат да изпълняват функцията за разплащателно средство. Няма единен стандарт, по който хората да правят отчетите си за приходи и разходи в биткойн. По-скоро решението на въпроса ще бъде като съществуващото – ще останат да съществуват пари, доминирани от държавите и суверените. Тези финансови активи с амбицията да бъдат третирани като пари ще бъдат регулирани. Това вече става в Америка. За Европа ще говорим по-късно – за регулацията на криптовалутите и т.нар. стейбълкойнс. Обща философия е те да бъдат поставени в регулация, която да изисква от тях да имат покритие. Т.е. криптовалутите ще станат валутни бордове“, каза Христов.

От своя страна Петър Чобанов обясни, че средствата, получавани по линия на криптовалутите, които се опитват да се държат като пари, възникват спонтанно в рамките на една общност, но започват да пречат на останалата част на уравнението и по-конкретно държавното регулиране.

„Ако приемем, че все пак създават някаква парична маса, въпросът е каква е общата разчетна единица, и отговор на този въпрос няма“, каза Чобанов. Той добави, че ако създават такава парична маса, че тя не може лесно да се контролира, през тях могат да минават и фискални потоци, т.е. няма да се плащат данъци.

„Естествено е тогава регулаторът да се погрижи за тях и да каже, че трябва да подлежат на регулация. Индивидуалният стремеж е да се запази индивидуалността и затова винаги ще има някакъв конфликт между тези две страни на нещата. За дигиталните пари на централните банки може да се каже, че те отговарят в момента на т.нар. модерна парична теория с консолидационна хипотеза. Правителствата и централната банка да се слеят, за да може да се финансира целия публичен дълг. Когато ги съчетаем с тези дигитални пари обаче, те отговарят на високата задлъжнялост поради това, че произвеждат инфлация, могат да доведат до отрицателни лихвени проценти, включително върху кеша, който вече ще бъде дигитален“, каза Чобанов.

Според него е логично централната банка да се опита да планира всичко в икономиката и това до доведе до свръхцентрализиране и свръхпланиране.

„Там обаче знаем, че винаги имаме информационни проблеми и няма как да обхванем и рационално да използваме цялата информация. За да се справят с тези информационни проблеми, се появява дискусията за анализа на големите бази данни. Могат ли да ни произведат някакви универсални профили, които да се използват в общия процес на планиране? Виждаме многообразието в момента на подобни пари-инструменти. За мен стейбълкойнът е най-добрият“, каза още бившият финансов министър. Според него също ще се върви към намиране на покритие, за да се превърне крипто в бордове. 

Според Нина Стоянова криптовалутите или активите не са законни платежни средства. „Не е точно да ги наричаме валути, по-скоро са активи. Ясни са предимствата им – базирани на привлекателни нови технологии и дават възможност за бързи плащания, инвестиции. Ясни са и минусите, свързани с голямата им волатилност, не дават и достатъчно защита на потребителите при сделките. Европейските регулатори и международни финансови институции издават регулярно предупреждения и информация за потребителите при оценка на рисковете при тези операции“, обясни подуправителят на БНБ.

Относно регулациите Нина Стоянова посочи, че те донякъде са налице с режимите за противодействие на изпирането на пари.

„Европейската директива и националният закон въведоха изискване, което е в сила към операторите, предлагащи търговия и обмен на крипто срещу традиционни валути да прилагат средства срещу прането на пари, както правят и другите участници на финансовите пазари. Изисква се и да се регистрират в НАП. Следващата стъпка в европейската регулация е регламент в напреднала фаза на подготовка, който ще дефинира някои видове криптоактиви, най-вече информационните задължения при предлагането им и ще изисква лицензиране и надзор на операторите на платформи за търговия с такива активи“, каза Нина Стоянова.

Тя е категорична, че това е много динамичен пазар и сложната директива ще затвори кръга и ще постави основата на по-добра защита на потребителите.

Подуправителят на БНБ подчерта колко силно е повлиян финансовия пазар от развитието на технологиите. Според нея силната динамика на платежните услуги в България следва моделите, тенденциите и инструментите в другите страни от ЕС поради общите регулации.

„За последните 5 години платежните нареждания чрез виртуални ПОС-терминали нарастват с 90%. Над три четвърти от безналичните плащания, нареждани от физически лица, са инициирани с карта. За това допринесе и промяната от пролетта на 2020 г. , когато лимитът за безконтактните плащания на постерминали се увеличи от 50 лв. на 100 лв. Това бе прието положително от потребителите и намери бързо разпространение.

Ако трябва да поставим един акцент за технологичното развитие, бих посочила използването на мобилните телефони и технологии“, каза Стоянова.

Тя добави, че все по-често мобилният телефон става вход към платежната ни сметка или инструмент за нареждане на преводи и че в България „Борика“ АД, като оператор на платежна система, развива проект, който е вече във фаза на реализация и скоро ще позволява извършване на незабавни плащания в страната за секунди.

Според Ваня Ганева, мениджър „Бизнес развитие“ в „Борика“, успехът на проекта за незабавни плащания се дължи в голяма степен на ролята на регулатора – БНБ, а в процеса на практика участват всички доставчици на платежни услуги. Ганева увери, че в момента проектът е на етап преминаване в реална среда.

Тя уточни, че до края на тази година потребителите в България ще разполагат с услуга за предоставяне на незабавни разплащания с възможност за прехвърляне на средства от сметка в сметка в рамките на 10 секунди за суми в размер на до 100 хил. лева на територията на страната.