Завръщането на инфлацията в развитите страни е невъзможно без валутна девалвация

Ето ви един въпрос за 10 точки. Какво свързва следните исторически периоди?

Венецуела 2017-2020, Зимбабве 2018-2020 и 2006-2008, Турция 1994-1995 и 1980, Аржентина, Бразилия и Латинска Америка през 80-те години. Германия 1923-1924.

Някакви идеи, пита на страниците на Financial Times Руи Соарес, инвестиционен анализатор и член на екипа на Frankfurt Asset Management?

Има обаче нещо друго, което е общо за тази група държави, което обикновено се пренебрегва в течащия дебат за това дали инфлацията ще се завърне в развитите икономики. През трите години, предхождащи инфлацията от над 100 процента, всички тези страни изпитаха обезценяване на валутите си с поне 80 на сто спрямо щатския долар. (С други думи: един долар струваше поне пет пъти повече след обезценката.)

Защо това е важно? 

За да се повиши съществено инфлацията, са необходими не само агресивни експанзионистични политики, провеждани както от централните банки, така и от правителствата, които да доведат до съвкупно търсене, надвишаващо наличния местен производствен капацитет. Важно е също така прекомерното вътрешно търсене да не може да бъде посрещнато от допълнителен внос на стабилни цени (измервани в местната валута). Едва тогава ще се предизвика инфлационен натиск. И, разбира се, това ще стане, само ако местната валута се обезцени значително.

Така че, ако твърдите, че експанзионистичната парична и фискална политика за борба с коронавируса неизбежно ще доведе до висока инфлация, вие също така приемате, че ще има синхронизирана девалвация на валутите на развитите страни. И да напомня, че валутите, за които става въпрос, са щатският долар, еврото, йената, паундът, швейцарският франк и много други.

Нека да преминем през този списък. Доларът основателно е крал: на него се падат 60 на сто от световните валутни резерви. Еврото е втора цигулка спрямо зелената валута, отговарящо за 20% от световните валутни резерви (еврозоната поддържа излишък по текущата сметка). Йената е трета, привличаща 6% от световните резерви, а излишъкът по текущата сметка на Япония датира от 1981 г. Казано накратко: да се допусне, че системните валути в света ще се обезценят значително, било то на база икономическия фундамент или заради перспективата пред международната търговска и финансова архитектура, е меко казано твърде смело.

Изниква въпросът, ако експанзионистичните политики отключат масирани валутни девалвации, кои валути ще се обезценят, след като всички развити страни правят едно и също нещо едновременно? (Паундът може да е изключение предвид рисковете от Brexit и дефицита по текущата сметка, но това е друга тема.)

Отгоре на това, в резултат от средата на свръхниски лихви и високи нива на дълг, не само, че финансовите пазари бяха наводнени от дългосрочни облигации, но и ние живеем в икономики с висока дюрация, където малкото повишаване на лихвите може да доведе до големи сътресения на финансовите пазари и икономическо забавяне. Как може инфлацията се повиши значително и устойчиво в такива икономически условия?

Ако мислите, че централните банки биха позволили на инфлацията да излезе извън контрол, вие също трябва да приемете, че те биха били неспособни, и несклонни, да повишат незначително лихвите. Това изглежда като лош залог: стига мандатите им да не се променят, те трябва да са готови да повишат ставките, ако инфлацията започне да пълзи нагоре.

Моля, обърнете внимание, че съм наясно, че настоящият дебат не е относно възможността темповете на инфлация да достигнат 100% през следващите години, а по-скоро да бъдат в диапазона 5-10%. Връзката между девалвацията на валутите и инфлацията обаче си остава валидна: без значителна валутна обезценка няма да има значително завръщане на инфлацията.

Бих променил възгледите си, но ще трябва да ми дадете три исторически примера на висока инфлация без значителна предшестваща валутна девалвация. Всъщност на първо време ще е достатъчен и един пример.

Дотогава обаче историята ще говори красноречиво.