Откакто Европейската централна банка обяви масивните си парични инжекции, за да предотврати дефлация, минаха цели пет години, а ръст на цените все още липсва, пише в свой анализ Bloomberg.
Твърдението на икономиста Милтън Фридман, че инфлацията е „винаги и навсякъде парично явление“, което предполага, че цените ще се повишат, ако има достатъчно пари, е подложено на съмнение. ЕЦБ не успя да постигне целта си за инфлацията, а в останалата част от Европа и Япония ситуацията е същата.
Нетните покупки по програмата за изкупуване на активи на ЕЦБ бяха възобновени с месечен темп от 20 млрд. евро от 1 ноември. А очакванията за инфлацията за 2020 г. са тя да бъде 1.2% - доста под целта на банката от близо, но под 2%.
Въпреки че Федералният резерв се справи малко по-добре, централните банкери в САЩ правят стратегически преглед на паричната си политика. Сега Кристин Лагард възнамерява да постигне съгласие за провеждане на преглед на дейността на ЕЦБ на двудневното заседание на банката, започнало в сряда. Това се случва половин десетилетие, след като нейният предшественик Марио Драги обяви количествените облекчения като най-добрия инструмент за възстановяване на ценовата стабилност.
Централните банкери искат убедително обяснение защо не се случи точно това и какво може да се предприеме от тук нататък. Анализатори предлагат множество обяснения, сред които глобализацията и дигитализацията.
Пазар на труда
Може би най-голямото недоумение е защо затегнатият пазар на труда не успява да генерира достатъчно голямо увеличение на заплатите, което да повиши потребителските цени. САЩ и Великобритания регистрират най-ниските нива на безработица от десетилетие.
Едно от възможните обяснения за еврозоната, където безработицата е най-ниска от 2008 г. насам е, че от Източна Европа са дошли много евтини работници. Заплахата, че компании могат да преместят заводите си, също ограничава ръста на заплащането, особено в Германия.
Залезът на синдикатите, които организирано договарят заплати, също вероятно е оказал своят ефект. Делът на френските работници, които са членове на профсъюз, намалява до 9% от 23% през 1975 г. В Германия техният дял намалява на 17% от 35%.
„Тази тенденция се е отразила на реалните разполагаеми доходи, нарастването на потреблението и в крайна сметка на инфлацията“, заяви Беноа Кьоре, член на Управителния съвет на ЕЦБ, в последната си реч преди мандатът му да приключи миналия месец.
Заглушени очаквания
Дори в държави, където заплатите се повишават, ефектът върху инфлацията е приглушен, поставяйки под съмнение връзката между цените и икономическия застой, известен като кривата на Филипс. Изследванията на ЕЦБ се стремят да докажат, че кривата все още е валидна, дори и да е по-плоска отколкото преди. Може би ключово е проучване от юли, което показва, че инфлационните очаквания са най-важният фактор за растеж на цените.
Свързан свят
Глобализацията често е обвинявана за понижаването на заплатите и инфлацията, тъй като компаниите преместват производството и услугите си на места, на които това им излиза по-евтино, като например сглобяване на лаптопи в Китай или кол центрове в Индия.
Технологиите, които осигуряват възможности за споделяне на различни услуги като Uber, повишават несигурността на пазара на труда. „Ефектът на Amazon“ пък засили конкуренцията при търговията на дребно, принуждавайки компаниите да се конкурират в световен мащаб.
Ив Мерш от ЕЦБ смята, че технологиите затрудняват точното отчитане на инфлацията, тъй като компании като Google предлагат услуги безплатно, но правят печалби от реклама.
Какви са другите възможни обяснения вижте в продължението на материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!
преди 4 години коментар 17 - перфакто казано! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Тези детински аргументи за "стимулиране на харченето" са просто параван за сегашните политики. Те са напълно опровергани многократно още когато кейнс е бил сред живите... Растежът на цените не стимулира нито потребление, нито харчене в едно 99% от случаите, просто защото различните разходи имат различен приоритет за човека и веднага след промяна на цените, която е широко-обхватна започва рязане на разходи, за да се посрещнат първичните нужди на човека, а това е точно обратното на това, което се твърди от централните банкери днес... Много ясно, че хората ще се чувстват много по-неуверени да правят каквито и да е било разходи и ще спестяват максимално при положение, че могат да бъдат ударени с някой неочакван разход и тогава техният живот да бъде тотално разбит. Хората се чувстват добре когато им растат заплатите, а не когато растат цените на каквото и да било... Харченето може да се стимулира или с много по-евтини стоки или с големи количества безплатни пари, за които не си работил, а не с с евтини кредити и инфлация... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Какви кабинетни приказки, ти виждаш ликакви глупости си написал!?! Когато има инфлация и доходите се движат нагора. Как точно увеличението на стойността на парите ще накара хората да харчат??! Ти луд ли си? Ако знаеш че днес с 1000 лв можеш да купиш гараж 12 кв. а след година и половина гараж 20 кв. как точно това ще стимулира харчене?!? Инфлацията е необходима за да стимулира капитала да се движи. Но както и да е, доста странни неща видях изписани тук. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Дефлацията е най-доброто нещо, което може да се случи в една икономика и тя води до увеличаване на жизнения стандарт, а не до спадане на бизнес активността. Бизнесът винаги може да инвестира в подобрения на своя производствен процес и да свали цената на единица продукция и да увеличи своите приходи при дефлация многократно по-бързо отколкото при инфлация. Много повече хора биха купили нещо, ако цената му падне многократно, а не ако върви нагоре. Благодарение на спадащите им цени днес имаме достъпни автомобили, компютри и смартфони... Но държавата разчита на 2/3 от приходите си от непреки данъци и ако приходите от ДДС се сринат ще трябва да се режат пенсии, помощи и заплати на чиновници, а това много непопулярно политически. Единствените печеливши от инфлацията са държавата и големите корпорации, които имат монопол пак благодарение на държавата и могат да вземат огромни заеми с най-ниската възможна лихва, а всички останали са губещи. Всички бизнеси, които не са горната категория, също само губят от всяко увеличение на цените защото те не могат да изнесат производството си в Китай например и притиснати от нелоялната конкуренция и глобализацията бързо фалират. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години с тая печатница единственото нещо което правят е да балонизират активите... вече 10 год... първия деструктивен ефект вече е на лице, губи се смисъла да спестяваш, губи се мотивацията да работиш!... още 10 години и ще отгледаме цяло поколение такива хора! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Има инфлация, но лъвския пай отива в балона на акциите и недвижимите имоти. При толкова много напечатани пари инфлацията е въпрос на време да избухне и при ежедневните стоки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това са кабинетни приказки и самата реалност ги опровергава. Когато има инфлация спестяванията и доходите на хората намаляват и това ги кара да се свиват до максимум за да имат пари за най-необходимото. Обратно когато има дефлация това означава увеличение на стойноста на парите и хората се отпускат да харчат защото са уверени в утрешния ден. Разбира се говорим за дефлация в една здрава икономика при 1-2% дефлация годишно.Такава дефлация не може да събори никой здрав бизнес. Постояната инфлация е необходима само на спекулантите. Виждам че повечето форумци разбират за какво става въпрос , а ЕЦБ се правят ,че не разбират. Сит на гладен не вярва ..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това с инфлацията го коментираме много пъти. Инфлация има, не малка, но ЕЦБ твърди че няма. Чисти лъжи, които да оправдаят нови вливания, аз го наричам печатане на пари и да се открадне от народите- от леля и чичо ще се открадне, защото много хора ще се предпазят. Една кражба и преразпределение на богатство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Както искаш, така може да ми викаш - все ми е тая. Аз знам и помня, какво съми писал тук като мнение и виждане преди отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "Ако няма инфлация, то ще има обратното - дефлация. Това ще срине реалната икономика. "По времето на Сталин и Вълко Червенков е имало реална дефлация.юИ двете икономики никак, ама никак не са се сривали.Непротив!Всичко идва от "философията" на измерването.В хартия или в произведен продукт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар