Павлина Чернева: Oтрицателните лихви представляват ненужен данък за банките

Д-р Павлина Чернева е професор в катедра „Икономика“ и научен сътрудник в колежа Bard, както и в Levy Economics Institute в Ню Йорк. Специализирала е в паричната макроикономика.

Започва кариерата си, като изготвя икономически прогнози за най-старото издание за прогнозиране в САЩ, The Levy Forecast, която е специализирана в прогнозирането на корпоративните печалби.

Днес Павлина Чернева консултира централните банки и правителства от цял свят по програми за макроикономическа стабилизация. Наскоро тя представи две институционални и политически реформи в Европейската централна банка. През 2016 г. консултира кампанията на Бърни Сандърс за президент на САЩ

Изследванията ѝ редовно се представят в най-големите медии като Bloomberg, The Wall Street Journal, CNN, Reuters, New York Times, NPR и други.

Книгата ѝ „Пълна заетост и стабилност на цените“ интерпретира предложенията на покойния лауреат на Нобелова награда Уилям Викри за съвременния свят.

Заповядайте на The Next Big Thing – Business Transformers, където проф. Чернева ще открие конференцията. Регистрирайте се тук!

- Проф. Чернева, в България вече 20 години има валутен борд. Какви са според вас перспективите пред страната да се присъедини към еврозоната? Как и кога трябва да се случи това?

- На този етап има сериозни институционални дефекти в устройството на еврозоната, които ѝ пречат да се справи успешно с различните кризи, пред които се изправя - независимо дали това са финансови кризи, имиграционен натиск, масовата европейска безработица, икономическа стагнация, и т. н.

Еврозоната има потенциал да промени това, но само с институционални реформи, конкретно c внедряването на  фискален съюз с необходимите антициклични фискални функции и социални програми, които да действат на наднационално ниво. Това са основни дефекти, които екзистенциално застрашават бъдещето на еврозоната и икономическите перспективи на страните членки. 

Срещата на Еманюел Макрон и Ангела Меркел през август даде поредното потвърждение за това. И те се опасяват от тази възможност, но на този етап няма сериозни стъпки по коригиране на дефектите. 

Парадоксът на България е, че дори и да изчака влизането си в еврозоната по гореспоменатите съображения, това, че тя има валутен борд, я прави де факто член.

- Достигнала ли е българската икономика действително това ниво, което да позволи плавно приемане на единната валута, въпреки че страната изпълнява критериите от Маастрихт?

- България за жалост е все още най-бедната страна в Европейския съюз, но влизането ни в еврозоната не би трябвало да зависи толкова от нивото на икономическото развитие на България отколкото от икономическите предпоставки и механизми в самата Европа. Може ли тя – еврозоната – да се отзове на различните икономически предизвикателства по начин, по който да защити дори и най-слабите членки от тях.

Ако се приеме, че Европейският съюз е един проект с идеални цели, то тогава е критично важно той да бъде довършен, защото липсата на необходимите макроикономически защитни механизми го опорочава с всеки изминал ден.

И докато не се подсилят институциите в Европейския съюз, нито по-слабите, нито по-силните икономики в еврозоната биха се радвали на растежа и стандарта на живот, които очакват от него.

- Как оценявате безпрецедентната програма на Европейската централна банка (ЕЦБ) от отрицателни лихви и покупки на облигации, която се очаква скоро да бъде свита?

- Отрицателните лихви представляват един ненужен данък за банките. Очакването е, че за да ги избегнат, банките ще засилят кредитирането. Но ето, че след 3 години на отрицателни лихви не се наблюдава инвестиционен бум в Европа.

Основният проблем, както споменах, е, че монетарната политика в еврозоната без наличието на фискален съюз е като дете без родител. В повечето страни в света централните банки са независими в определянето на лихвените проценти, но технически, легално и оперативно, те са обвързани с Mинистерството на финансите. Нито спасяването на фалирали банки и предприятия, нито интервенцията на централните банки на валутния пазар, нито съвсем рутинни операции по закупуването на държавни облигации не са възможни без намесата на Mинистерството на финансите.

Тези функции са драстично ограничени в еврозоната. ЕЦБ сe опитва да направи каквото може за икономиката на Европа, но по изначален дизайн е с вързани ръце в сравнение c повечето централни банки по света. Именно поради тези причини президентът на ЕЦБ Марио Драги си предостави извънредни пълномощия цели четири години след финансовата криза през 2008 г.

- Каква ще е ролята на Английската централна банка в несигурния период на преговорите за Brexit?

- Ролята ѝ ще бъде ограничена. Специфичното за Англия е, че тя имаше най-много свобода от почти всички страни в ЕC да внедрява политика за стабилизиране - имаше независимa монетарна и фискална политика, както и собствена национална валута – т.е. в Англия условията бяха най-благоприятни за членуване в ЕC в сравнение с останалите страни. Но вместо политика на растеж, Англия предприе такава на остеритет, която в последствие доведе до излизане от ЕC, въпреки че проблемите в Англия главно се дължаха на вътрешната политика, а не на политиката в ЕC.

На този етап предполагам, че Английската централна банка ще продължи да поддържа ниски лихвени проценти, за да не разклати финансовите пазари в момент, в който икономиката преминава през период на адаптация. Основните предизвикателства, свързани с индустрията, търговията и трудовите пазари в резултат на Brexit, ще са отговорност на бюджетната и външната политика на Англия. 

- Какви са възможностите и потенциалните проблеми при очакваното свиването на баланса на Федералния резерв на САЩ, имайки предвид, че все още има много неясноти около икономическата политика на президента Доналд Тръмп?

- Има 2 основни начина да се свие балансът на Федералния резерв - да се продадат или дългосрочните държавни облигации, или онези Mortgage Backed Securities (MBS), които бяха закупени с количествените улеснения в САЩ. MBS са все още "токcични" финансови активи. За тях пазар няма. Това оставя първия вариант за свиване на баланса.

Продаването на държавни облигации ще изправи Федералния резерв пред парадоксална позиция. Щом се продадат облигациите, лихвите им ще се покачат. Така частните банки ще заменят един безрисков актив - резервите, които плащат мнoго малка лихва, с друг безрисков актив - държавни дългосрочни облигации, които ще платят по-голяма лихва.

Парадоксът е в това, че Федералният резерв изкупи тези книжa, за да окуражи банките да давaт повече кредити. С тяхната продажба Фед може да направи обратното - да обезкуражи частното кредитиране. За банките може да се окаже по-сигурна стратегията да държат държавни облигации, които плащат например 3-4% лихва, отколкото да кредитират домакинства и частни фирми с рискови перcпективи, пък дори и на малко по-висока цена. 

Не е ясно, че свиването на баланса е необходимо на този етап. Той нито е довел до един голям бум в икономиката, нито до значителна инфлация.

- През периода на възстановяването след кризата как оценявате усилията на централните банки, от една страна, и на националните правителства, от друга?

- Монетарната политика беше главното средство за стабилизиране на глобалната икономика по света. Но тя беше ефективна до голяма степен, защото придоби "фискални функции”.

Т.е., закупуването на несъбираеми кредити и други активи от Федералния резерв по закон не може да се осъществи, без да е oторизирано от фискалните институции - Kонгреса и Mинистерството на финансите. На Федералния резерв Kонгресът беше дал бюджет за TARP I и част от QЕ1, 2, 3. Т.е., въпреки че привидно Централната банкa действаше, това беше направено от името на Mинистерството на финансите.

На втори план имаше и друга фискална политика за стабилизация - не само насочена към финансовия сектор, но и към домакинствата и частните фирми. Този фискален импулс не беше достатъчно голям, но поне го имаше.

Докато в еврозоната поради липсата на подобна фискална функция, ЕЦБ трябваше да наруши някои от условията на Маастриxт, за да закупи държaвни облигации, но нямаше подобна политика за стабилизация на домакинствата и предприятията.

И в двата случая (в САЩ и Европа) спасяването на финасовия cектор беше приоритет. За жалост това не доведе до фундаментална стабилизация и растеж в индустрията, съвкупното търсене и трудовите пазари. Растежът в САЩ, но особено в Европа, е все така анемичен.

Спонсори на The Next Big Thing - Business Transformers са Cisco, БАКБ, Allterco, Euroins, Ernst & Young, Philip Morris Bulgaria, iuvo, EKO, Sirma Group, Telelink, Opel, Индустриален холдинг България, Green Life Development & Resorts, Medical Dent.