Очаквано Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти на заседанието си на 14-15 март и това е първата стъпка по ясен път за затягане на паричната политика до лихви в рейндж 3-4%. Решението на Фед засяга САЩ, но американските лихви са ключови за глобалната икономика, отбелязва MarketWatch.
“Фед ще сложи край на ерата на суперевтините пари, инфлацията ще започне да расте отново, спестяванията отново ще се повишат, правителствените бюджети ще бъдат обект на натиск и търговското напрежение между САЩ и Европа ще се прояви с пълна сила, тъй като еврото ще поевтинее”, допълва изданието и посочва пет тенденции, които си струва да се следят.
Първо, ходът на Фед слага край на епохата на ултраевтини пари. Лихвата по федералните фондове все още е най-важната в света, ключова за лихвите върху всеки друг финансов актив. Ако тя се върне към нормални нива, цената на практика на всичко ще започне да се променя.
Уникалните проблеми на Япония и на еврозоната предполагат, че лихвите там ще останат ниски по-дълго време. Но в други региони лихвите неизбежно ще започнат да се покачват. Към повишение на лихвите вероятно ще пристъпи Обединеното кралство, Швейцария, Швеция, Норвегия, Канада и Австралия. Дори още по-важно – цената на корпоративния дълг също ще се покачи.
Второ, пригответе се за инфлация. Лихви, близки до нулата, създават дефлация. Така че когато те се повишат, се очаква ръст на цените. В краткосрочен план това може да е добра новина. Но ако се появят сигнали, че инфлацията излиза извън контрол, тогава може да има проблеми.
Трето, очаквайте спестяванията да се повишат. При лихва 0,25% какъв е смисълът да спестяваме? Не особено голям. Когато лихвите се върнат към нормалното и парите в банката вече имат смислена възвръщаемост, хората ще започнат отново да спестяват, особено в развитите държави.
Във Великобритания например делът на спестяванията се понижи под 5,5%, което е далеч под дългосрочното средно ниво от 8,4%. Същото е валидно за повечето развити икономики. Повече спестявания ще бъдат добра новина за банките и финансовия сектор, които са зажаднели за свежи пари, но няма да се хареса на алтернативните форми на кредитиране като peer-to-peer кредитирането, което процъфтя, когато лихвите бяха ниски.
Четвърто, очаквайте голям натиск върху правителствените бюджети. След кризата бюджетните дефицити излязоха извън контрол, а дългът се натрупа. Това нямаше голямо значтение, тъй като разходите за обслужването на този дълг бяха ниски.
Във Великобритания например публичният дълг се повиши до 81% от БВП, което е едно от най-високите съотношения в мирно време. Годишната лихва обаче е едва 43 млрд. паунда, което е 3% от БВП и 8% от правителствените разходи. При нормални лихви обаче тази сметка може да нарасне до 16% от държавните разходи или дори повече, което просто страната просто не може да си позволи. Решението би било правителствата да потърсят мъдри начини да се справят с проблема – например да накарат централните банки да отпишат дълга, който държат, и ако е необходимо – да купят още.
Пето, очаквайте търговска война между САЩ и Европа. Доларът без съмнение ще поскъпне, особено спрямо еврото. Защо някой ще инвестира в евро при лихви, близки до нулата, и при популистки политически партии, които заплашват да сринат валутния съюз, при положение че може да има възвръщаемост от 4% в САЩ?
Много по-слабо евро, вероятно под паритет с долара, ще увеличи рязко търговския излишък на ЕС. Той беше вече доста висок и през 2016 г., а по данни на Евростат излишъкът на ЕС със САЩ възлиза на 115 млрд. евро миналата година. До края на 2018 г. това може да е вече извън контрол. Доналд Тръмп няма да е доволен и ще намери начини да отвърне.
Близо десетилетие почти нулевите лихви бяха най-важният фактор в глобалната икономика. Те промениха начина, по който се оценяват активите, диктуваха нивото на спестяванията, позволяваха на правителствата да вземат на заем големи суми без особени последици и промениха моделите на търговията по света.
От тази седмица обаче лихвите започват да се нормализират. Това ще бъде дълго пътуване, преди ставките да се върнат до близки до историческите стандарти – поне две или три години. Но когато се стигне до там, световната икономика ще изглежда по съвсем различен начин, посочва MarketWatch.
преди 7 години Сега САЩ страдат от неправилно прилаган долар.Ако не се допускаше тази държавна грешка САЩ нямаше да имат сегашните дългове.ФЕД не може да предотврати актуални щети, защото не е с необходимата компетентност.Вариантите за САЩ са два:1) При запазването на неправилно прилаган долар щетите за САЩ се уголемяват.2) При правилно прилаган долар подсигурява устойчив обществен просперитет. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Икономиката не точна наука като физиката но някои икономисти и финансисти си фантазират ,че нещата ще се наредят ако се оставят на ''невидимата ръка'' на свободният пазар Вдигането на лихвите ще доведе до инфлация но инфлацията ще доведе до свиване на потреблението тоест БВП пак ще си е същият защото кризата е системна а 'те' искат да си е карат по старому Обяснил съм в какво се състои системната криза = https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Тука имам чувството, че почват да се бъркат термините, ама яко. Investor.bg това, което пишете като второ: "Второ, пригответе се за инфлация" са глупости. Като вдигаш лихвите не се получава инфлация, а обратното на инфлация т.е. дефлация. То по вашата логика Японската Централна Банка, трябва отдавна да е вдигнали лихвите там какво ли не правят за да вдигнат инфлацията. Защо ли?! Защото ги е страх от дефлация. Защо ги е страх от дефлация, защото когато има дефлацията се получава рецесия, и то не каква да е рецецесия, а продължителна рецесия или депресия в икономически план. Но дефлацията не е проблем само в Япония, а и в Европа и САЩ. И то най големия в изглед световната икономика. Един жокер: в момента дефлацията е не избежна. Тоя масовия кредит, който надува балони в САЩ, Европа, Китай, Япония в един момент ще си е@@е майката. Демек ще стане нещо като 2008, само че няколко пъти по силно. И първите признаци са налице. Лошите кредити в Европа в момента са 1 трилион евро.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Дефлацията или да го нерака - липсата на инфлация, НЕ е страшно за хората. Напротив, за тях е добре дошло защото води до една константност, т.е. до една относителна предсказуемост "на утрешният ден". Дефлацията не лоша и за бизнеса (въпреки клишетата), поради същата причина - имаш стабилитет - стабилна, постоянна печелба, която вярно, че не е нарастваща, но е постоянна.Дефлацията е вредна само за ... естествено за кой - белите якички, т.е. тия, дето чакат да им капе отгоре! Е свърши се тая ... нЕма да капе! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Че то аз като чета статията това повишаване на лихвите ще предизвика страшни неща. Търговски войни, натиск върху правителствените бюджети ... за натиска върху правителствените бюджети въобще не съм сигурен до колко може да стане по-голям, отколкото е сега. Защото тоя "натиск" се дължи главно на големите дългове и в далеч по-малка степен на високите лихви. Забавен е и начинът, по който правителствата смятат да противодействат на този натиск - чрез емитиране на нови кредити. Също така никак не ми се вярва, че банките биха се зарадвали безкрайно много на "свежите пари", които щели били да потекат към тях вследствие на високите лихви. Един спестовен влог е равен на кредит, който е изтеглила банката. А в сегашните условия на свиващо се кредитиране такива "свежи" пари са последното от всички последни неща, от които имат нужда банките. Честно казано аз не вярвам, че това скромно повишение на лихвите ще предизвика нещата, описани в статията. А ако все пак се случат - няма да е заради вдигането отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години щом фед е капитана на кораба радецки значи че всичко е ок няма причини за притеснения те си знаят работата сега те са на ход с лапаницата вдигат лихвата нормално а когато беше ниска как беше нормално е живота е кантар или както казваше шишо бакшишо днес сме добре утре сме зле нещата се въртят трябва да има и укротяване на топката а това е работа на фед бирниците на света няма по големи от тях знаят как со кротко со благо отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Статията е от сорта - "прикзки под шипковият храст"пробваха "с добро" - евтини парици, на отрицателна лихва. Не ще и не ще офцата да купува, да харчи, да взима заеми!Тъй ли !?! Я сега да пробват "с лошо" - скъпи пари, с които да накарат офцата "бързо да купува, докато не е поскъпнало още", а ако нема пари- ще и дадем веднага. Прогнозата ми е - пак ше ударят греда. Офцата щом не е купувала, когато е еФтино, сега ли ше се засили да купува- когато е скъпо? А забравят в същото време, че офците са вече "гърмяни зайци".Нищо няма да се промени освен, че "скъпите пари", в глобален план ще доведат до още по-лошо - фалит на малки фирми, и нарастване на социалното напрежение. Само пълно зачеркване на неизплащаемите дългове може да промени кардинално картината. Всичко друго (ефтини или скъпи пари) ще доведе дототален крах. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години "Фед сложи край на ерата на суперевтините пари"...да не бързаме с големите изводи...лихвите са все още близки до 0...а и да видим как ще реагират при следващата финасова криза,която неминуемо предстои... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години така ти се струва, ама не знаеш плана на кукловода за връщане на дългъ....има само 2 начина. хиперипфлация или война. Мисля си, че е решено: ВСИЧКИ КОИТО НЕ ОКАЖАТ СЪПРОТИВА ДА ХИПЕРИНФЛИРАТ, СЪПРОТИВИЛИТЕ СЕ ДА БЪДАТ ПОБЕДЕНИ ЧРЕЗ ВОЙНА....има варяции. аз лично, искам ядрените бойни глави да полетът. шоу за след вечеря е справедлив изход от лъжите и измамите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ниските лихви не създават дефлация, а инфлация, защото понижават стимула парите да стоят в банките. Затова и ФЕД изчака инфлацията да се вдигне и едва тогава започна да вдига лихвите - за да не започне дефлация! Това за фалита на фирмите, което ще доведе до намаляване на производството е по-скоро евентуален средносрочен ефект, докато високите лихви натискат инфлацията надолу още в момента на своята поява. Важен момент е и размера на дълга на фирмите и домакинствата, а също така и пресният спомен от фалитите след началото на кризата. Тоест стремежът ще бъде по-бързо да се връщат кредити, а не да се харчи!Тоест, при повишаване на лихвите ще очакваме по-ниска инфлация и дори риск от дефлация, а не както пише в статията. Не трябва да забравяме и факта, че сегашната по-висока инфлация е по-скоро резултат от повишаващите се цени на петрола, а не на някакво същинско подобряване на щатската икономика. Така че, ако ОПЕК не успее да балансира пазара на петрол ще стане интересно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар