Големият обрат в паричната политика

Със свое историческо решение Федералният резерв на САЩ (Фед) повдигна основния си лихвен процент. В бъдеще той ще варира в диапазона от 0,25 на сто до 0,5 на сто. Досега лихвата бе на исторически ниското ниво от между 0,0 и 0,25%, което често се нарича просто „нулева лихва“. По волята на гуверньора на Фед Джанет Йелън увеличаването на лихвата ще продължи с по-внимателни стъпки.

Първото увеличение от почти едно десетилетие отразява напредъка на пазара на труда, каза в сряда във Вашингтон Йелън. Освен това тя очаква американската икономика да продължи да се подобрява.

На пазара на труда все още има място за подобрение, добави Йелън. Нормализирането на паричната политика ще бъде направено "постепенно". При силни темпове на растеж или по-висока инфлация ще има по-ясно изразени стъпки, а при обратни сценарии - бавни преходи. 

Много икономисти и инвеститори очакваха от дълго време тази стъпка. Те вече не се чувстваха комфортно в един свят, в който капиталовите пазари се тласкат напред преди всичко благодарение на ниските лихвени проценти на централните банки. Често можеше да се чуят опасения, че курсовете на борсовите индекси в крайна сметка са изкривени, а не са отражение на икономическите условия. Съответно и инвеститорите ставаха доста изнервени, когато предстои решение за лихвените нива, пише в свой анализ Handelsblatt. 

"Изненадващото бе, че Фед не разочарова пазарите така, както направи Драги преди две седмици. Изненада нямаше. Предварителните насоки сочеха напълно към това повишение от четвърт процент, което се случи", коментира решението  финансистът Николай Ваньов в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. 

По повод тезата за "новата нормалност" за основните лихви, която се измества от 5% на 2%, Ваньов каза, че толкова дълга прогноза за лихвите едва ли може да се направи. Той обаче изтъкна, че „целта на Фед бе да не плашат твърде много пазарите. Те все още искат да поддържат улеснителна политика за икономиката си, защото икономиката на САЩ далеч не е на нивата на въстановеност от последните две започвания на повишения (на лихвения цикъл - б.р.)“.

Първото увеличение на лихвите от началото на финансовата криза насам сигнализира в очите на американците също така, че икономиката им окончателно е напуснала интензивното отделение и отново е клинично здрава. Федералният резерв понижи лихвения процент преди седем години в отговор на финансовата криза от един процент до ниво, близо до нула, и го остави там. Последното увеличение на основните лихви се състоя през 2006 г. 

До последния момент промяната на лихвата бе спорна сред някои икономисти и може би дори и в рамките на Фе. Причината е, че двата най-важни показателя изпращат смесени сигнали. Пазарът на труда се възстановява доста добре въпреки едва умерения икономически растеж. Безработицата по официални данни е само пет процента, което вече представлява пълна заетост в очите на Фед. Също така Федералната комисия за отворения пазар е стигнала до извода, че положението на пазара на труда отново се подобрява значително, пише в изявлението на централната банка.

Но дори и още по-точни показатели, които да се вземат под внимание, например, делът на работата на непълно работно време, показват, че САЩ се намират отново на нивото от  преди кризата. От друга страна, инфлацията упорито остава доскоро далеч под желаната цел от два процента, което за ФЕД би значело „ценова стабилност“. Но от съобщението от вечерта в сряда Фед показва, че инфлацията отново се приближава до целта.

С решението за увеличението на лихвата започва втората фаза на нормализиране на паричната политика в САЩ. Едновременно с политиката на нулева лихва централната банка започна и огромна програма за закупуване на лихвоносни ценни книжа през декември 2008 г., която протече на три вълни и завърши през октомври 2014-та. С течение на времето Фед напомпа баланса си от значително по ниската от 1 трлн. долара сума до 4,5 трилиона долара.

С това американците си спечелиха имиджа на най-прилежните печатари на пари в света. Наистина, общата сума на баланса е еквивалентна на около една четвърт от брутния вътрешен продукт. Япония обаче е доста по-напред в това отношение, а и еврозоната междувременно достига значително по-голям процент, а дори и британците се движеха за известно време над тази стойност.

This FOMC will be more cautious about rate hikes than their predecessors https://t.co/NNIJaRSia0 #FedDecision pic.twitter.com/Kd7RjcrAbM

— CMEGroup (@CMEGroup) December 16, 2015

Швейцарците надуха значително баланса на централната си банка, докато се опитваха да обуздаят възхода на швейцарския франк до дори повече от 80 на сто от годишните си икономически резултати. Тъй като при това те купуват еврооблигации, те де факто упражняваха мека парична  политика за еврозоната.

Въпреки че балансовата сума на Фед се увеличи над 4 пъти от края на 2008 г. насам, паричната сума в същия период скочи само с 50%, тъй като голяма част от парите отново се паркира във Фед. Целта на централната банка не е била „печатане на пари", а поддържане на  дългосрочни ниски лихвени проценти.

Днес Фед има 2,6 трилиона долара в държавни облигации и 1,800 трлн. Долара под формата на секюритизирани облигации - тези две позиции запълват почти целия баланс. Когато тези облигации изтекат, те ще бъдат заменени с нови покупки. По този начин Фед продължава да купува лихвоносни ценни книжа, но нетният им брой няма да се повишава. Ако тя напълно се лиши от покупките, общата сума на баланса ще пада бавно. Но централната банка възнамерява да предприеме този ход бавно, когато и лихвените проценти са значително по-високи от нулата.