Изчерпан ли е спадът на еврото?

Щатският долар напоследък отбелязва нови върхове почти всеки ден, докато еврото изглежда неумолимо върви към паритет с него. Валутните движения често се описват като най-непредсказуемите от всички финансови променливи, но последните събития на валутните пазари, изглежда този път имат доста очевидно обяснение, което почти всички икономисти и политици приемат и подкрепят, пише за project-syndicate.org Анатоли Калетски*.

Френският президент Франсоа Оланд възторжено приветства спадащото евро: "Това прави нещата приятни и ясни: едно евро да се равнява на един долар". Може ли обаче тенденцията в обменните курсове да е надценена?

В известен смисъл конвенционалното обяснение на курса евро-долар напоследък определено е вярно. Основната движеща сила очевидно е разликата в паричните политики - Федералният резерв затяга своята, докато Европейската централна банка поддържа рекордно ниски лихви и стартира количествени улеснения. Но колко от тези различия вече са калкулирани? Отговорът зависи от това колко хора не са наясно с разликата в лихвите или не вярват, че тя ще се разшири много повече.

Миналата година много инвеститори поставиха под въпрос способността на ЕЦБ да започне програма за изкупуване на облигации на фона на немската опозиция, а много други се съмняваха в готовността на Фед за затягане на паричната политика, защото това може да задуши икономическото възстановяване на САЩ. Ето защо еврото все още струваше 1,40 долара година по-рано, и защо аз и други очаквахме еврото да падне много спрямо долара.

Но възможностите за бичи изненади относно долара и мечи спрямо еврото днес са много по-ограничени. Някой все още вярва ли, че икономиката на САЩ е на ръба на рецесия? Или че Bundesbank има властта да отмени решенията на президента на ЕЦБ Марио Драги?

След като толкова голяма част от различията в паричните политики вече е дисконтирана, може би трябва да се фокусираме повече върху други фактори, които биха могли да повлияят върху движенията на валутите през следващите месеци.

От гледна точка на по-силния долар и по-слабото евро изглежда, че има три възможности. Една от тях е, че Фед може да повиши значително по-бързо от очакваното лихвените проценти. Друга е, че инвеститорите и корпоративните финансисти може да стават все по-уверени и агресивни в заемането на евро, което да превръщат в долари, за да се възползват от по-високите лихви в САЩ. И накрая, азиатските и близкоизточните централни банки или държавни инвестиционни фондове биха могли да се възползват от изкупуването на облигации от ЕЦБ, за да продадат своите книжа и да реинвестират приходите в по-високодоходни американски ДЦК.

Това са все правдоподобни сценарии, но най-малко четири фактора може да тласнат валутния курс долар-евро в другата посока.

Първо, това е ефектът на самия силен долар върху американската икономика и паричната политика. Ако доларът продължава да се покачва, икономическата активност и инфлацията в САЩ ще отслабнат. В този случай Фед вместо повишаване на лихвените проценти по-бързо от очакваното, вероятно ще стане по-миролюбив.

Второ, би трябвало да има сериозни съмнения за това дали азиатските и близкоизточните правителства всъщност ще искат да пренасочат повече резерви в долари, особено ако това означава превръщане на еврото, което те придобиха от 2003 г. насам на загуба и далеч под паритета на покупателната му способност. На много страни им отне десетилетия, за да диверсифицират резервите си далеч от долара поради финансови и геополитически причини. След като САЩ са все по-склонни да използва своя валута като инструмент на дипломацията, Китай, Русия и Саудитска Арабия, например, може да откажат да насочват повече от богатството си в американски ДЦК.

Третият фактор, които предполага, че спадът на еврото спрямо долара може да не продължи дълго е търговският дисбаланс между САЩ и Европа. Разликата е вече голяма - Международният валутен фонд прогнозира дефицит от 484 млрд. долара тази година за САЩ спрямо излишък от 262 млрд. долара за еврозоната, като е почти сигурно, че разликата ще се увеличава, след като еврото поевтиня с 20% спрямо долара от есенната прогноза на МВФ насам.

Изводът е, че стотици милиарди долари капитал ще трябва да се насочват ежегодно от Европа към САЩ, само за да се запази сегашният курс евро-долар. И тъй като трансатлантическият търговски дисбаланс се разширява, все по-големи капиталови потоци ще бъдат необходими, за да продължи еврото да поевтинява. Такива огромни капиталови потоци са напълно възможни, но какво ще ги предизвика?

Този въпрос води към последната и най-важна причина да се очаква спадът на еврото да се обърне или най-малкото да се стабилизира. Въпреки че по-високите лихвени проценти в САЩ ще привлекат някои инвеститори, други ще стоят встрани от долара, ако комбинацията от по-конкурентното евро, огромните парични стимули на ЕЦБ и облекчаването на фискалния натиск във Франция, Италия и Испания генерират реално икономическо възстановяване в Европа. Произтичащият от това глобален капиталов поток към европейски акции, имоти и преки инвестиции - които сега са значително по-евтини от съответните им американски активи - лесно може да превиши инвестициите в парични инструменти и облигации, привлечени от повишаването на лихвените проценти в САЩ.

Какво тогава може да доведе до баланс между противоположните сили, действащи на обменния курс на еврото спрямо долара? Никой не може да каже със сигурност, но едно нещо е ясно: макар печалбите от лихвеня диференциал между еврото и долара да са 1%-2% на година, инвеститорите могат лесно да ги загубят, ако трендът се обърне. Както знаем от десетилетния опит на Япония и Швейцария, продажбата на валута с нисък лихвен процент с цел да се спечели от по-високата доходност в САЩ често струва скъпо.

* Калетски е главен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics, и председател на Института за ново икономическо мислене. Бивш колумнист на Times of London, международното издание на New York Times и на Financial Times. Автор на книгата „Капитализъм 4.0, Раждането на нова икономика“, която предвиди много от трансформациите в глобалната икономика след последната криза.