Добре дошли в света на лесните пари

Миналия четвъртък Марио Драги не бързаше. Президентът на Европейската централна банка се появи на пресконференцията си с цели седем минути по-късно и по този начин увеличи напрежението у вече и без това нетърпеливата публика. В продължение на няколко минути тя гледаше постоянно към вратата. Защото и това е нещо ново: Драги никога не закъснява.

Това, което той обяви, също е ново - централната банка ще купи държавни облигации на страните от еврозоната и други ценни книжа. До 1,14 трлн. евро възнамерява да похарчи ЕЦБ заедно с националните централни банки до есента на 2016 г. Това е не само огромна сума - това е нова територия за европейските централни банкери. Защото никога досега те не са купували държавни облигации, за да тласкат напред икономиката и инфлацията. Наистина, в пика на кризата ЕЦБ купуваше държавни облигации, но с това искаше да защити отделните страни да не фалират - Гърция, Италия и Испания. Като цяло тогава ЕЦБ похарчи 210 милиарда евро, припомня FAZ.

Сега обаче сумата е пет пъти по-висока - гигантска парична бомба. С нея Марио Драги с един удар прави от еврото онова, което бе обявил от известно време – една мека валута. Обменният курс на еврото спадна още по време на речта на Драги рязко до под 1,15 долара, а сега е дори 1,12 долара. Така от най-високото си ниво от май 2014 г. насам еврото загуби 20 процента от стойността си. 

След години, в които германците все още мислеха, че биха искали да имат еврото, но по принцип то да е твърдо, колкото бившата германска марка, сега те трябва да си признаят, че тези времена вече са отминали.

ЕЦБ отдавна се е отклонила от воденето на парична политика по примера на Bundesbank през осемдесетте и деветдесетте години. По това време, след разпадането на системата на фиксираните валутни курсове в световен мащаб в началото на седемдесетте години, германската марка стана много силна спрямо долара за кратко време. Ако през 1969 г. все още се плащаха близо четири марки за един долар, то през 1980 г. за един долар бяха нужни по-малко от две марки. Изведнъж германската марка стана два пъти по-ценна в чужбина от преди. И продължи да поскъпва.

Експортната индустрия страдаше, но преживя тези времена. За сметка на това германците се радваха, тъй като можеха да пазаруват по-евтино в чужбина. Преди всичко обаче се радваха на имиджа на своята валута по света.

Към твърдостта на марката освен високата стойност в чужбина спадаше и фактът, че същевременно тя допринася за по-незначително покачване на цените в родината. Докато през осемдесетте години Америка и Франция трябваше да се борят с инфлация от над 12%, а дори и над 14%, в Германия поскъпването оставаше под 8, а често дори под 6%.

Инфлация в края на краищата обаче няма и в сегашната ситуация. Опасенията се пораждат от обратния ефект - от дефлация. В крайна сметка напоследък цените в Европа спадат леко. Но силното евро, в смисъла на евро, с което в чужбина да може да се купят много стоки, вече го няма.

Всичко това е свързано с Марио Драги и паричната му бомба, пише още FAZ. Защото тя ще се погрижи за това много евро, над трилион евро, да бъдат излети на пазара. А и на пазара на валутите, както на всички пазари, важи принципът на търсенето и предлагането. Когато предлагането нараства, еврото понижава стойността си, тоест става по-слабо.

Президентът на ЕЦБ със сигурност няма скоро да промени политиката си на евтино евро. Защото той и много негови поддръжници в Управителния съвет имат своите причини за това, което правят. Те искат да стимулират икономиките в изпитващите криза страни от Южна Европа (и по този начин да насърчат и инфлацията). За това може да помогне именно наливането на пари на пазара, защото повечето пари крият надеждата, че ще бъдат и похарчени, което пък насърчава икономиката. За това би помогнало и едно по-слабо евро, защото то прави европейските продукти в чужбина евтини, а с това – по-продавани.

Всичко това е логично, но е далеч от онова, което в продължение на десетилетия мислеха германците. Германската логика по-скоро се състоеше в това, че икономиката може да издържи и с една силна валута. Първата и най-важна цел бе ниската инфлация - а ако в резултат на това германската марка стане по-силна, то това би бил страничен ефект.

Икономическата политика от страна на централната банка бе считана не само за ненужна, но дори за неадекватна. В крайна сметка тя ще доведе евентуално до по-висока инфлация в бъдеще. Така се създаде и благородният принцип, че паричната политика трябва да се използва, за да се създаде стабилност. А успехът на германските продукти (и не само на германските, разбира се) трябва да се измерва с качеството им, а не с една манипулирана валута.

Логиката на ЕЦБ при сегашната ѝ политика напомня повече на начина, по който италианците веднъж вече експлоатираха политиката на своята централна банка. Именно по такъв начин, че за продължителен период от време лирата допринесе за много висока инфлация в Италия, като в същото време се обезценяваше постоянно спрямо германската марка и долара.

За германците, а още повече за представителите на Bundesbank, решението от миналата седмица е сериозен удар. Представата им за еврото – като за подобна на силната германска марка валута, е погребана.

Затова и не е чудно, че Германия в момента е обсебена от темата „парична политика“ и ЕЦБ. Да, дори и общественото радио и телевизия направиха собствени специални програми след решението на ЕЦБ, за да обяснят на хората трудните решения по паричната политика. Никога досега не е имало подобно нещо.

Марио Драги успя да премахне едно решително германско възражение пред закупуването на държавни облигации. Ако една европейска държава фалира и не успява да обслужва своите облигации, няма да е нужно германците да поемат основната част от загубите, а съответните национални централни банки.

Но само това не може да успокои германците. Това може да се види от факта, че двама германски членове на Управителния съвет - президентът на Bundesbank Йенс Вайдман и членът на борда на ЕЦБ Забине Лаутеншлегер ясно са се противопоставили на покупките на държавни облигации. Скептични, между другото, са и някои други представители, чиято представа за валутната политика е по-близа до германския, отколкото да италианския модел. Въздържание при гласуването са показали управителите на централните банки на Холандия и Австрия.

Много наблюдатели обясняват предпазливостта на германците към печатането на пари със страха им от инфлация. Той е свързан с опита им от 20-те години на 20-ти век. Тогава хиперинфлацията с главоломна скорост унищожи германските активи.

Но това отдавна е минало. Много по-жив в колективната памет, а затова и по-важен, е краят на 20 век. През осемдесетте години Германия и германската марка служеха за модел за целия свят – и така бе до края на деветдесетте години. Докато всички други имаха проблем с озаптяването на инфлацията, то Германия успяваше да се справи с това. Светът гледаше към Германия и към Bundesbank, и се опитваше да ги имитира.

Това не се забравя от централните банкери, както и от свидетелите. Не е никак случайно, че бившият президент на ЕК Жак Делор заяви през 1992 г.: „Не всички германци вярват в Бог, но всички вярват в Bundesbank“. Година по-късно и британският премиер тогава Маргарет Тачър заяви: „Ако бях германка, бих искала завинаги да запазя Bundesbank и германската марка“.

Сега европейците трябва да се приспособят към една валута, която е по-скоро някакъв компромис между традициите за парична политика на много страни, отколкото копиране на политиката на Bundesbank и германската марка.