Независимо от това полската злота се обезцени в четвъртък стабилно спрямо повечето основни валути. В сравнение с щатския долар стойността ѝ загуби 3 на сто, което не е много по-малко спрямо петпроцентовия спад на турската лира.
Опасността е Полша да не бъде въвлечена в хаоса, който обхвана нестабилните развиващи се пазари, казва Шиъринг. „Ако наистина стане нещо лошо, централната банка може да бъде принудена да повиши лихвените проценти, което ще възпрепятства растежа", опасява се той.
Полската централна банка ще заседава следващата сряда. Засега се очаква, че тя ще остави основния си лихвен процент на 2,5% - ниво, което е доста над основния лихвен процент на ЕЦБ от 0,25% и 0,05 на сто в съседна Чехия.
Министърът на финансите на Полша заяви в четвъртък, че „продължаващите разпродажби на валутите на нововъзникващите пазари не му пречат да спи“. Матеуш Шчурек заяви, че е уверен, че Полша няма да бъде засегната от сътресенията на пазара. В същото време той обяви, че страната иска да разшири гъвкавата си кредитна линия към Международния валутен фонд с още две години. Варшава разполага в момента с кредитна линия от 34 милиарда долара към МВФ, която засега не е докосната.
Тазгодишният спад на стойността на тези засегнати валути се основава на редица проблеми, които засягат най-вече страни, силно зависими от редовния приток на капитали от чужбина. На тях очевидно им е по-трудно да привличат свежи пари предвид започналото нежно затягане на паричната политика в САЩ.
Но и страни със скромни валутни резерви, които са полезни в борбата срещу разпродаването, трябваше само да гледат безрезултатно как валутите се сриват. В страни като Аржентина или Украйна острите политически проблеми изостриха допълнително натиска.
Прехвърлянето на несигурността в страните от Източна Европа става чрез два канала, които са взаимно подсилващи се: Търговците и инвеститорите се оттеглят или от ликвидни валути, за да компенсират загубите на други места, или просто са нервни, защото не могат да предвидят дали и колко бързо проблемите ще се разпространят като лавина.
„Не мисля, че настоящите валутни продажби са оправдани, но много хора не искат в момента да бъдат ангажирани с развиващите се пазари", казва Яник Науд, който управлява активи на стойност 270 млн. долара за Sturgeon Capital. „Имаме няколко актива в Унгария и наскоро се опитахме да ги увеличим. Всяка по-нататъшна слабост в Централна и Източна Европа трябва да представлява по-скоро шанс за влизане там", допълва той.
преди 10 години Нали трябва да се напише нещо:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Я д видим сега...До съвсем скоро всички пищяха,че печатницата на САЩ им оскъпява валутите и пречи на износа.Сега изведнъж станаха супер зависими от чуждите капиталови потоци...Валутите им се обезценявали...АМИ НАЛИ ТОВА ИСКАХТЕ?! Турция,като има дефицит ще си го реши точно с евтина валута-ненапразно това преследват и американци,и японци. То само тъпата Европа повтаря като папагал мантрата си за силно евро.Виждаме докъде е докарана-13% безработица и умираща индустрия.И какво се оплакват Развиващите се?Стягайте си опинците,произвеждайте конкурентно и потребявйте повече. Само така ще се балансира и националната ,и световната икономика. Не може per sempre да се разчита само на принтерите на Йелън и Бернанке..Те отдавна трябваше да им бъдат отнети и връчени на Драги и Сие... отговор Сигнализирай за неуместен коментар