Може ли доларът да предизвика следващата криза

Прогнозите за края на епохата на ултра разхлабената монетарна политика в САЩ вероятно ще започнат да придобиват по-ясни очертания през втората половина на годината и това ще доведе до рязко поскъпване на долара, което може да продължи 5 години, коментира пред CNBC независимият икономист Анди Сие, изтъквайки, че подобен сценарии може да предизвика изтичане на капитали и „криза“ на развиващите се пазари.

Американската икономика започна да демонстрира признаци на съживяване, след като фабричната активност в страната докосна 9-месечен връх през януари, давайки основание на някои анализатори да заговорят за близкия край на програмата за вливане на ликвидност на Федералния резерв (Фед).

Сие очаква доларовият индекс, който измерва представянето на щатската валута спрямо кошница световни валути, да се повиши през следващите 3 години с 25% от сегашните 80 пункта.

„Поскъпването на долара обикновено води до криза на развиващите се пазари и този път едва ли ще е различно“, казва бивш икономист на Morgan Stanley, цитирайки дълговата криза в Латинска Америка през 80-те години и Азиатската финансова криза от 1997 г., по време на която поскъпването на долара спрямо местните валути доведе до скок на лихвите по дълговете на местните правителства.

„През последните 10 години мечи пазар за долара огромни количества горещи пари се вляха в икономиките на развиващите се страни, предизвиквайки поскъпване на местните валути и раздуването на инвестиционни балони. Когато доларът смени посоката си обаче, тази ликвидност ще изчезне. Омагьосаният кръг по спиралата на горе ще се повтори в обратната посока“, допълва той.

По време на мечия доларов пазар от последното десетилетие страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) се оказаха магнит за международния спекулативен капитал. Това обаче ги прави и най-уязвими, коментира Сие.

Според него на най-сериозен риск сред основните развиващи се икономики са изложени Бразилия и Индия, тъй като техните капиталови пазари са най-широко отворени за чуждестранни инвестиции.

„Основна грижа са горещите пари, които се вливат в местните валути - дългове в местна валута, придобити от големите хедж фондове. Подобни неща не съществуваха преди 15 – 20 години. Хедж фондовете вливат пари в развиващите се икономики като изкупуват облигации на местните правителства“, казва Сие.

В Бразилия на местния валутен и облигационен пазар се усеща осезателно присъствие на чуждестранни инвеститори, коментира той. Те държат около 12,3% от дълговете на страната.

Чуждестранните инвеститори в Индия играят ключова роля на местния фондов пазар, допринасяйки за около 30% от неговия оборот. Миналата година чуждестранните институционални инвеститори са вложили в индийския фондова пазар близо 23 млрд. долара.

„Когато доларът поскъпне, тези тенденции ще се обърнат. Това ще доведе до поевтиняване на валутите на развиващите се страни, както и до ръст на инфлацията и лихвените проценти. Цената за обслужването на дълговете им също ще се повиши“, казва Сие.

Според други анализатори обаче развиващите се пазари са в по-силна позиция, отколкото в миналото и това би трябвало да им предостави известна защита срещу рязкото изтегляне на чуждестранни капитали в случай, че доларът поскъпне, след като Федералният резерв (Фед) прекрати програмата си за изкупуване на облигации. 

„Въпреки че очакваме доларът да поскъпне спрямо еврото и йената през следващите 2 години, ние вярваме, че валутите на развиващите се страни ще поскъпнат спрямо щатската валута“, казва Дариус Ковалски, главен икономист и стратег за Азия на Credit Agricole.

„От историческа гледна точка, когато доларът поевтинява спрямо основните валути, той също така поевтинява и спрямо валутите на развиващите се страни. Този път обаче ще е различно“, казва Ковалски.

„Развиващите се пазари нарастват бързо. Те ще привличат капитали към своите икономики, фондови и облигационни пазари и това ще подкрепя валутите им. Положителни за тези валути ще се окажат и усилията на централните банки да диверсифицират резервите си“, допълва той.

През 2016 г. Credit Agricole очаква индийската рупия и бразилският реал да поскъпнат до около 49,4 рупии и 1,88 реала за долар от сегашните нива - 53,3 рупии за долар и 1,88 реала за долар. Това означава ръст от 7% за рупията и 5,5% за реала.