За анализаторите на монетарната политика последните няколко години бяха белязани от остър спор. От една страна са тези, които вярват, че централните банки по света трябва да направят повече, за да се справят с дефлацията и рецесията, инжектирайки системата с пари. От друга страна са икономистите, които се страхуват от инфлацията и стагнацията, до които според тях биха довели идеите на колегите им, пише Чарлз Кени от Center for Global Development и New America Foundation в коментар за Bloomberg Businessweek.
До голяма степен привържениците на монетарните стимули спечелиха битката в САЩ и Европа. И все пак резултатът беше неочакван – въпреки агресивните мерки, предприети от централните банки, реалната инфлация по света остана на исторически ниски нива.
Федералният резерв (Фед) в Кливланд коментира, че според пазарните очаквания през следващите 10 години инфлацията в САЩ ще остане под 1,5%. Това е значително под прогнозираните в началото на 80-те години близо 5%.
Според публикувана по-рано този месец прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) през следващите няколко години инфлацията в развитите страни ще е около 2%, докато тази на развиващите се пазари около 6%. Опитът от изминалите години придава допълнителна достоверност на тези прогнози.
По данни на Световната банка (СБ), която отчита годишната инфлация в 175 страни по света, през първите 10 години на новото хилядолетие тя е била средно около 8%. Това може да бъде сравнено със средно около 66% през 90-те години и 48% през 80-те.
От 1999 г. три четвърти от всички страни, за които се води статистика, са имали инфлация от под 10%.
Тези данни отразяват реален спад на случаите на наистина висока инфлация през последните години. Миналата година Беларус беше пример за страна с провален контрол върху инфлацията – 66% - най-високата, отчетена в света през 2012 г..
През 1993 г. обаче цели 20 страни са имали инфлация от над 66%, докато през всяка една година между 1988 г. и 1995 г. потребителските цени в поне 10% от световните икономики са нараствали с над 40% годишно. От 2000 година насам това се е случвало в не повече от 4% от страните.
преди 11 години Тук не виждам победена инфлация:http://***.segabg.com/article.php?id=634691#id_4468846 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години за каква ценова стабилност става въпрос тука? нямало инфлация или била съвсем малка? пълни глупости и лъжи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Моето лично мнение е, че официалните данни за инфлацията няма никакъв начин да са верни. А от това следва, че няма как да са верни и данните за растежа, защото тези неща са свързани. Положението е по-лошо отколкото се опитват да ни го представят и гърците далеч не са единствените майстори в стъкмистиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Пичове, вие приемате, че данните за официалната инфлация са верни. Пропускате обаче, че масово в цитираните инфлационни индекси не се гледат цените на енергията или пък на храните, или пък са някакви "еднократни" ефекти и прочие простотии. Вижте цените на петрола и на храните, също и на суровините. Една от причините за арабската пролет бе тъкмо високият скок на цените на житото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години стафлацията през 70-те се свързва основно с ръста на цените на петрола отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Разбира се, те проблемите не са един и два. То за това е този форум всеки да каже това, което вижда и така заедно ще знаем повече. Мисленето е колективен спорт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Да, прав си. Това за което говориш е системен конфликт и може да бъде решен единствено със системни мерки, аз тука изложих мойто виждане за връзката "стимули-инфлация' и вероятните сценарии, нищо повече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има и още един момент. В период на криза, когато работните места и доходите намаляват, производителите са принудени да водят битка за всеки клиент. За да могат да намаляват цените те внедряват нови технологии и роботизация. Което не решава проблема , а го задълбочава, защото по този начин още повече хора остават без работа, а следователно и без доходи, а производството се увеличава. Като добавим към това и ефекта от Китай, където все още имаме висок ръст вследствие на износа картинката става още по-зле. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ... до тогава вероятно ще наблюдаваме стагфлационен ефект: ръст в цените на стоки и услуги от първа необходимост, който ще се обуславя от растящите цени на енергия, петрол и някой суровини, а от друга страна ще имаме свито/предпазливо потребление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз си мисля, че харчените от държавата пари, които получи през продадените ДЦК, не можа да компенсира свиването на потрблението в глобален мащаб. От друга страна общия размер на ноовонапечатаните пари/стимули, не надхвърля 2% от наличния капитал, който се върти във финансовата сфера (8 трил. отнесено към 400 трил.), така че и по тази линия няма някакви индикации за отприщване на инфлацията. По-скоро има някой признаци за СТАГФЛАЦИЯ , ръст в цените на енргията и енергиините суровини, (които се повишават заради статута им на убежище при слаба икономика и спад в цените на реалните активи) и всичко това при свиващо се потребление. Галопираща инфлация може да се очаква при засилване на потребителското кредитиране и/или в пъти по-мащабно разхлабване на монетарната политика. Кредитирането на потреблението ще има значителен ръст едва когато банкерите видат устойчиви нива на заетостта, което е също така ще изиграе психологическа роля в нагласите на потребителя за повече харчене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар