Пред еврозоната има пропаст, която не може да се премине на малки крачки

Вече трета година Европа се тресе от остра криза, която засенчи колапса на финансовата система след краха на инвестиционната банка Lehman Brothers. При фалита на банката политиците, а и банкерите от еврозоната погледнаха някак надменно на проблемите и с нескрито задоволство яростно разкритикуваха икономическия модел на САЩ.

Между 2009 и 2012 година обаче същите тези политици и банкери изпиха няколко дози горчиви хапове – оказа се, че проблемите на еврозоната не отстъпват на онези в САЩ, а в доста отношения дори ги засенчват с огромните си размери.

2008 и 2009 година ще останат в историята на американските финанси като най-щедрите от страна на Федералния резерв, който буквално наводни финансовата система с евтини пари – политика, която също бе критикувана от консервативните управители на Европейската централна банка.

Силно критикувана в Европа, политиката на САЩ за национализация на банки, икономически стимули и наливане на евтини пари изведе страната обратно на пътя на растежа.

След по-малко от година в рецесия, вече няколко поредни месеца безработицата в САЩ пада, а икономическите данни вдъхват толкова увереност, че от Фед са достатъчно спокойни, за да се обявят твърдо (доколкото това е възможно с езика на централните банкери) срещу нови стимули за финансовия сектор.

В еврозоната ситуацията е коренно различна – след над 1 трлн. евро, раздадени като евтини кредити на банките само в рамките на няколко месеца, разговорите за нови стимули отново набират сила. При това на фона на вече три спасени с кризисни кредити страни от еврозоната и рекордна за валутния съюз безработица.

Последният случай, когато еврозоната беше на ръба, бе около второто спасяване на Гърция. Тогава финансовите министри и правителствените лидери заседаваха трескаво, като в крайна сметка приеха план за някакви промени. С утихването на напрежението обаче ентусиазмът сякаш се изпари – ключовите реформи започнаха да се бавят и политиците го удариха само на реторика.

Такъв е случаят както с Ангела Меркел, така и с борещия се със зъби и нокти за изплъзващия му се президентски стол Никола Саркози.

Странното в случая е, че пазарите вече настояват за своето и поставят под натиск първата по-голяма държава от еврозоната – Испания. Политиците обаче изглеждат като упоени – няма ги вече кризисните срещи, няма ги обещанията за промени.

В тази ситуация еврозоната започва да ври – от една страна е натискът в Испания и Португалия срещу мерките за икономии, от друга – моралният риск двете страни умишлено да поискат помощи по начина, по който го направи Гърция.

Всичко това поставя бъдещето на еврото на карта, макар валутният пазар да не показва подобен страх. Въпреки огромните проблеми на еврозоната, еврото остава в границите 1,30-1,33 срещу долара, без някакъв сериозен импулс към поевтиняване.

До момента единната валута се дължи на два основни фактора – Германия и решимостта на политиците. Със сигурност немската държава ще я има и след еврозоната, при това по всяка вероятност – все така силна.

Решимостта на политиците обаче е нещо съвсем различно, защото всички те преследват краткосрочния си интерес за запазване на кокала. Това е в основата на краткосрочните решения и малките стъпки, които виждаме вече трета година.

Докога ще продължава така – не е ясно. Ясно е обаче, че огромната пропаст пред еврозоната няма да може да се прескочи с малки стъпки. Ще трябва решителност, а докато такава липсва, не може да има увереност в бъдещето на еврото.

Каква е вашата позиция за бъдещето на еврозоната? Ще устои ли тя на ударите на пазарите или ще се разпадне и ще остане само в учебниците по политика и икономика?

Изпратете ни вашата позиция и аргументи – в обем между 300 и 500 думи, а ние ще ви дадем трибуна. Текстовете може да изпращате на редакционния адрес – info@investor.bg. Очакваме ви!