Слаб долар? Още нищо не сте видели, чакайте само юанът да започне да поскъпва

Каквото и да казва финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър за това, че силният долар е в интерес на САЩ, изглежда вероятно зелената валута да поевтинее рязко през следващите няколко години, пише Ройтерс. За да обясним това, е напълно достатъчно да посочим натиска, който Вашингтон оказва върху Китай за освобождаване на юана.

Ако китайската валута поскъпва с 5-7% спрямо долара през следващите пет години, както предвиждат някои анализатори и трейдъри, тогава стойността на долара ще спадне с 20-30% спрямо различните индекси, измерващи стойността му срещу другите валути.

Причина за това ще е не само директното влияние на юана, но и защото поскъпването на китайската валута може да накара други търговски контрагенти на САЩ да позволят поскъпване на валутите си спрямо долара, ако преценят, че това ще ги облагодетелства.

Ако добавим към това и корелацията между юана и еврото от последните години, както и положителното влияние на растежа в Китай върху канадския и австралийския долари, то ще ни е трудно да намерим аргумент в подкрепа на „силния долар“.

„Хората говорят за слабостта на долара, но тепърва предстои да я видим“, казва Дъглас Бортуик, управляващ директор във Faros Trading. “Очакваме широко поевтиняване на долара, като спрямо еврото то може да достигне до 1,50 долара за евро и дори повече, когато юанът бъде преоценен.“

Силната минала седмица за долара, в която той отбеляза връх спрямо еврото от края на март насам, се смята от мнозина за краткотрайно явление. От началото на годината доларът все още губи 6% спрямо еврото.

Допълнително сериозно поевтиняване на долара в дългосрочен план би имало важни последствия за американската и световната икономики.

То ще направи по-конкурентен американския износ, но ще вдигне стойността на вноса, което е в ущърб на потребителите и търговците на дребно. Ще стане по-евтино на чужденците да посещават САЩ и да купуват имоти в страната, докато за американците ще е по-скъпо да пътуват в чужбина.

Всичко това би трябвало да подобри търговския дефицит на САЩ, както и дефицитът по текущата сметка, но проблемите с бюджетния дефицит и държавния дълг ще се задълбочат. Ако обезценката на долара е прекалено рязка, инфлацията може да се покачи, а Китай и други страни да намалят инвестициите си в щатски ДЦК, което в крайна сметка да повиши лихвите в Америка и да затрудни обслужването на дълга й.

През последните две седмици на финансовите пазари се спекулираше, че Китай може да разхлаби курса на юана, след коментарите на китайски ръководители, че допълнителното му поскъпване се разглежда като част от стратегията на страната за борба с инфлацията.

Пекин вече позволи на юана да поскъпне плавно през последните седмици, като само през април ръстът бе 0,9%, а от миналия юни насам, когато бе развързан продължилият две години фиксиран курс спрямо долара, поскъпването възлиза на 5%.

В действителност, от 2005, когато за пръв път на юана бе разрешено да се търгува в по-широк диапазон, той е повишил стойността си спрямо долара с 27%.

В този индекс (кошница от валути на основните търговски партньори на САЩ) теглото на еврото е 58,6%, на йената – 12,6%, на паунда – 11,9%, на канадския долар – 9,1%, на шведската крона – 4,2% и на швейцарския франк – 3,6%.

В периода 2005-2008, когато преди финансовата криза юанът не бе закотвен, доларът поевтиня с 18% спрямо него, като в същото време доларовият индекс загуби 22% от стойността си.

При очакването за все по-голяма обезценка на долара, инвеститорите предвиждат все по-малко финансиране от страна на Китай на американския бюджетен дефицит и на този по текущата сметка. Тези дефицити ще трябва да се финансират от другаде, евентуално от някои европейски държави с големи излишъци, каквато е Германия например.

Според главния валутен стратег на Barclays Capital Джефри Йънг, за привличането на спестявания, с които да се финансират американските дефицити, ще са необходими някаква комбинация от по-слаб долар, било то срещу еврото, йената или паунда, както и по-високи лихви в САЩ.

Вероятно не е случайно, че в периодите след обезценка на юана (юли 2005 и юни 2010) страната увеличи покупките си на евро, паунди, австралийски долари, за да диверсифицира валутните си резерви.

Влиянието на евентуална обезценка на юана няма да се изчерпа с поскъпване на валутите на развитите страни. То вероятно ще предизвика и поскъпване на валутите на азиатските държави, чийто износ се конкурира с този на Китай, а икономиките им растат също толкова бързо.

Ако погледнем към доларовия индекс на Федералния резерв, в който китайският юан има тегло от 20%, ситуацията за долара също не е добра.

Индексът измерва стойността на американския долар спрямо кошница от валути на 26-те най-големи търговски партньори на страната и е най-внимателно следеният валутен индикатор от Фед. Месечната стойност на този индекс, изчистена от инфлацията, удари 38-годишно дъно от 81,3 пункта през април и може да изгуби още 1-1,5 пункта при решение на Китай за обезценка на юана с 5%.

Ако добавим поскъпване на валутите на други азиатски държави, развиващите се пазари, а така също Европа и Канада, поевтиняването на долара лесно може да надхвърли 4-5%.

„Това е дългосрочна тенденция за валутите на развиващите се пазари, особено в Азия“, казва Том Хигинс, глобален макро стратег в Standish Mellon Asset Management. „Азиатските валути са обезценени от доста време и се намират в процес на конвергенция с долара и валутите на Г-7 като цяло.“

Поскъпването на юана ще повлияе не само валутните политики в Азия. Страните от Латинска Америка, като Бразилия, чиято търговия с Китай през последните години нарасна, ще приемат по-лесно поскъпване на собствените си валути, ако не се страхуват, че това ще ги направи по-малко конкурентни от Китай.

Валутите на държави като Австралия, Канада и Нова Зеландия, които добиват ресурси като метали, петрол и селскостопанска продукция, за да задоволят глада на китайската икономика, вероятно също ще поскъпнат заедно с повишението на юана спрямо долара.

С колко в крайна сметка може да скочи юанът?

Повечето икономисти са калкулирали умерен ръст през тази година от 5-7% въпреки някои оценки, че китайската валута е подценена с 40% спрямо долара. Ако американската валута спада спрямо юана с прогнозираните средно 5% годишно през следващите пет години, това може да означава 20-25% спад на доларовия индекс.

Дъглас Бортуик от Faros Trading обаче смята, че доларът може да губи по 7-8% годишно, което означава загуба от 40% за доларовия индекс в рамките на пет години.

Според него тази цифра кореспондира със спада на долара спрямо юана от периода октомври 2007 – март 2008, когато нито САЩ, нито Китай са се оплаквали от темпото на обезценка.

Поевтиняване на долара с 40% спрямо юана през следващите пет години може да изглежда крайно за много американци, но не би било такова според стандартите на валутните пазари.

Австралийският долар, например, поскъпна с над 80% от 2008 насам и мнозина все още го купуват.