Мръсният въздух продължава да влошава здравето на хората в големите градове

За поредна година остава нерешен въпросът със замърсяването на въздуха в големите български градове. Въпреки мерките, които се предприемат на национално и местно ниво, вероятно ще минат години, преди да видим осезаемо подобрение на ситуацията.

Въпросът е особено остър през зимата, когато битовото отопление засилва концентрацията на прах във въздуха в добавка към индустрията и транспорта.

Над 8500 души умират преждевременно в България всяка година  от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, оповести през ноември Световната здравна организация (СЗО). Според СЗО ниското качество на въздуха струва 29,5% от БВП на страната поради намалена производителност и разходи за здравеопазване.

Много е вероятно на страната да бъдат наложени солидни глоби, след като Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България заради мръсния въздух.

„България ще бъде осъдена за втори път от съда в Люксембург заради мръсния въздух. Санкциите ще бъдат от 10 до 20 млн. лева годишно“, съобщи екоминистърът Борислав Сандов на 6 януари в Русе, цитиран от БГНЕС.

Сред замърсителите, за които трябва да се предприемат бързи и работещи мерки, са фините прахови частици под 10 микрона (ФПЧ 10) и под 2,5 микрона (ФПЧ 2,5), които през белия дроб попадат в организма.

Замърсяването на въздуха все още причинява около 400 хил. смъртни случая годишно в Европа. СЗО все пак отчита, че общата картина на въздуха в България се подобрява, но страната остава сред държавите с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и дори със серен диоксид (SO2).

Според информацията на СЗО най-замърсен въздух в България дишат хората в Стара Загора, след която се нарежда София. Трета е Враца, а след нея са Девня, Ловеч, Видин, Велико Търново, Пловдив, Шумен и Перник.

Докато транспортът и битовото отопление са основни причинители на замърсяване с ФПЧ, въглищните централи са отговорни за почти всички емисии на серен диоксид в страната, както и за повечето емисии на азотни оксиди, които причиняват смог и киселинни дъждове.

Въздухът в София

През ноември 2021 г. Софийският градски съд осъди Столична община по делото за мръсния въздух, заведено от екоорганизации. Съдът постанови, че от 1 януари 2015 г. до 29 май 2017 г. общината е допуснала системно превишаване на средноденонощни и средногодишни концентрации на ФПЧ10 и така е нарушила евродирективата за въздуха. Съдът даде 12 месеца на общината да предприеме мерки, включително като анализира състоянието на транспорта.

В отговор на съдебното решение общината обяви, че част от предписаните мерки вече са предприети и от няколко години действа програма за безплатна подмяна на стари печки на дърва и въглища на домакинствата с екоуреди. До края на 2021 г. трябва да бъдат монтирани над 1100 нови уреда за отопление. Финансираната с евросредства програма продължава и през 2022 г. Общината изтъкна още, че е пусната е трета линия на метрото, обновени са 90% от автобусите на градския транспорт с нови Евро6 и са доставени над 60 електробуса.                            

Кметът Йорданка Фандъкова обяви, че общината няма да обжалва съдебното решение и припомни, че общината изпълнява Програма за подобряване на качеството на въздуха за периода 2021 – 2026. 

Според Столична община в последните 3 г. няма превишение на средногодишната концентрация на ФПЧ10 в София, като нормата е 40 µg/m3, и това действително е така според годишните доклади на РИОСВ.

Живите организми обаче не дишат въздуха според годишни средноаритметически стойности, а такъв, какъвто е в конкретен ден и час. При норма от 50 µg/m3 и допустими превишения 35 пъти годишно, наднормените стойности на ФПЧ10 за 2020 г. в  пункт „Църква“ в Перник са 61, в в „Надежда“ - 58, в „Хиподрума“ и „Павлово“ - 48, на „Гара Яна“ 47, в „Младост“ 41, в „Дружба“ 11.

РИОСВ отчита още, че превишенията са главно през зимата, като добавя като фактор и нередовното почистване на улиците.

Битовото отопление

От март 2020 г. влезе в сила наредба за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление. За контрола отговаря Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). От септември 2020 г. до ноември 2021 г.  ДАМТН е направила 1180 проверки.

Междувременно поскъпването на горивата най-вероятно ще допринесе за влошаване на качеството на въздуха. Според кмета Йорданка Фандъкова  заради повишените цени на тока, природния газ и недостига на пелети 84 домакинства са се отказали от програмата за замяна на замърсяващите печки с по-екологични уреди.

Транспортът

За замърсяването на въздуха в София 60% е приносът на битовото отопление, 30% на разнесения прах от незалесени територи в града и извън него и около 10% на трафика, каза през декември общинският съветник Зафир Зарков на конференция за чистотата на въздуха. Участници в конференцията заявиха, че в София има високо ниво на моторизация от 663 автомобила на 1000 души при 450 на 1000 в ЕС.

Възможно е в началото на 2022 г. общинският съвет да въведе ограничения за замърсяващи коли в центъра на София поне с дните с най-мръсен въздух.

Междувременно екоминистерството отпусна за общините от националния бюджет 47 млн. лева за прилагане на мерки за борба с мръсния въздух.

Очаква се да започне и вторият период на финансиране по Оперативна програма Околна среда 2014-2021, през който ресурсът ще е насочен към домакинствата за подмяна на отоплителни уреди.

Всички тези мерки, с изключение на ограниченията за автомобили обаче, ще имат резултат едва в следващите години. А междувременно мръсният въздух продължава да влошава здравето на хората, живеещи в големите градове.