АЕЦ "Белене": Епопеята на един проект за нова ядрена мощност

Епопеята по проекта за нова ядрена мощност в България продължава. Преди няколко седмици отново на дневен ред се появи проект за седми, а някога в необозримото бъдеще и за осми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Журналистите са развълнувани, а специалистите озадачени какво става. Защо изведнъж АЕЦ „Белене“ отново стана нежелан проект?

Отговорът на този въпрос е ясен. Достатъчно е да проследите изказванията на новия американски президент и чиновниците от Държавния департамент на САЩ - Русия и Китай са нежелани партньори, даже врагове, и всеки един проект с тяхно участие трябва да се спре.

Ако при Доналд Тръмп подобен ход можеше да бъде последван от някакъв вид търгуване на ползите от проекта, в които и САЩ да участва, то сега, като си спомним събитията от 2013 година с краткото посещение на Хилари Клинтън в София и драстичното затваряне на проекта "Белене", едва ли ще има търгуване.

У нас след месец и малко ще има избори. Би било добре, ако тези, които се подготвят да управляват държавата са наясно с „ядрените“ отговорности, с които искат или не искат, ще трябва да се сблъскат. Има няколко неща, които трябва да се кажат в прав текст:

1. Главен проектант на АЕЦ "Белене" е "Атоменергопроект" – Москва и без него едва ли ще бъде възможно да се построи какъвто и да е реактор от доставените за АЕЦ "Белене" реактори, на която и да е площадка.

2. Реактори от типа ВВЕР могат да се построят от руска или китайска компания строител. Поне засега, не съществува друга компетентна компания-строител, която може да го направи. Ако целта е да изгоним Русия и Китай от ядрения проект на България, то това в прав текст означава край на проектите.

3. Така проектирани и произведени реакторите, които сега са консервирани на площадката в Белене следва, ако се построят, да се заредят с руско гориво, за да се проведат всички етапи и тестове по усвояване на мощността, за да се издаде реално разрешение за търговска експлоатация. Друго гориво може да се използва едва след това и само ако има доказателства за неговата приложимост и безопасност в този тип реактор. Не става дума за цената и икономическата ефективност, която също трябва да се доказва.

4. По-сложно за оценка е какво става с друго, не руско гориво, когато то се облъчи в руски тип реактор и стане отработено ядрено гориво. Сега нашият „ядрен горивен цикъл“ е привързан, макар и на търговска основа, с руския горивен цикъл и ние можем срещу заплащане да върнем горивото в Русия за съхранение и бъдеща преработка.

Какво ще правим в следващите 100 години с друго гориво е много сложен въпрос, който изисква разработване на съответната стратегия, законодателство и т.н. Сухото съхраняване в Козлодуй е отложено решение, което, ако остане нерешено, натоварва с решение бъдещите поколения, а това никак не е просто и евтино.

В настоящия момент САЩ нямат отговор за собственото си гориво, не го преработват и не си представям как биха приели чуждо гориво, било то за съхранение или преработка. Европейският съюз е далеч от създаване на общ европейски ядрен горивен цикъл, макар че това би било най-доброто решение.

За съжаление, след приемането на т.нар. Обединена конвенция за отработено гориво и радиоактивни отпадъци, която мнозина, в това число и аз, считат за вредна и антиядрена, всяка страна трябва сама да решава тези въпроси, което на практика заробва малките държави с няколко реактора, вместо този въпрос да се реши общо и далеч по-евтино и по-безопасно.

Ако говорим за икономика, то построяването на двата реактора на площадката на АЕЦ "Белене" е оценено в доклада на HSBC и е в границите на 8 до 10 милиарда евро или средно по 5 милиарда евро на блок от около 1100 мегавата. Напълно в границите на добрите проекти в света. Построяването на един по един реактор е по-скъпо и неефективно, особено като се има предвид националното участие на български компании, подготовката на кадри и редица други въпроси.

6. Мит е така наречената инфраструктурна наличност на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Нито охладителните канали, нито тренажорите ще могат да се използват без съществена преработка или построяване на нови. Аналогична е ситуацията и с връзките с високото напрежение. Не знаем как точно ще изглежда електропреносната ни мрежа ако построим още мощности, използващи възобновяеми енергийни източници (слънце и вятър), и какви други елементи на мрежата ще са необходими. Достатъчно е да погледнем Германия, Дания и Обединеното кралство и ще видим, че старият подход не винаги става и много неща се строят наново.