Развод по европейски с въглищата

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

През 1882 година Томас Едисон проектира първата в света електроцентрала, изгаряща въглища. Централата е построена край Лондон и е с мощност от едва 93 киловата, с ограничен брой потребители, но в състояние да разбие монопола на газовите компании. И това се случва в момента, в който Пощенската служба в града става клиент на въглищната централа.

Почти 140 години по-късно въглищата вече са мръсна дума, а газът се завръща отново, този път като по-чистата алтернатива на въглищните централи, които в много държави доминират при производството на електроенергия.

В последните години светът се съгласи, че без да бъде спряно използването на въглища, няма да има намаляване на емисиите въглероден диоксид и по-чиста околна среда. Така след подписването на Парижкото споразумение през 2015 година инвестициите във въглищни мощности намаляват значително на запад, а в последните месеци Европейският съюз (ЕС) амбициозно се зае да поведе индустриалния свят към поствъглищната ера в енергетиката.

През декември 2019 година Европейската комисия представи една от най-амбициозните си цели за последните години - въглеродна неутралност на европейската икономика до 2050 година. Всички мерки са записани в Зелената сделка, но пазарлъците по нея съвсем не са приключили, а тепърва започват.

Като част от тях година по-късно правилата се измениха и лидерите на ЕС се разбраха за по-рязко намаляване на емисиите въглероден диоксид до 2030 година като междинна цел преди въглеродната неутралност. Но това беше изтъргувано срещу възможността държавите, разчитащи на въглищата, да могат да инвестират европейски средства в транзитни технологии, като например газ и ядрена енергия, което променя съществено правилата на играта.

Но само дни по-късно се оказа, че и това не е окончателно - при договарянето на средствата във Фонда за справедлив преход Съветът и Европейският парламент се разбраха, че този фонд няма да инвестира в проекти за изкопаеми енергийни източници, включително газ и ядрени мощности, а между другото - и за производството на тютюневи изделия.

На първо време това е Фондът за справедлив преход. В началото беше решено в него да има 7,5 млрд. евро, но с обещания, че тези средства могат да привлекат между 30 и 50 млрд. евро частни инвестиции, заеми и национално финансиране на мерките.

В последните дни на 2020 година сумата в него набъбна до 17,5 млрд. евро, основно след настояванията на Европейския парламент. Текстовете още не са добили финалната си форма обаче и очакванията са това да стане в първите месеци на 2021 година.

Фокусът на този Фонд е насочен към регионите, които в най-голяма степен ще изпитат ефектите от Зелената сделка - основно въглищните региони в ЕС. България също ще получи пари от този фонд, защото пред страната ни предстои голямо предизвикателство - да се раздели с въглищните си централи, на които разчита за производството на около 40% от електроенергията. В зимните месеци този процент достига и до 60 на сто.

Не само Маришкият басейн може да разчита на пари от ЕС за енергийната трансформация. Брюксел идентифицира аналогични проблеми в Перник и Кюстендил, а правителството се опитва да вкара още няколко региона, сред които Ямбол, Сливен и Хасково, откъдето идва голяма част от работната сила за въглищната индустрия.

От къде тръгваме: Картината в Европа

В периода 2000 - 2020 година в света са инсталирани 1364 гигавата въглищни мощности, показват данните на End Coal. Основната част от тях (1123 гигавата) са в Китай и Индия. Пикът на новите въглищни мощности е през 2015 година, когато в света са инсталирани 105 гигавата. В края на тази година беше подписано Парижкото споразумение за климата и въглищата официално станаха мръсна дума за инвеститорите.

Най-много нови въглищни мощности в последните 20 години в Европа е изградила Германия - 13,8 гигавата. В следващите 10 години те ще трябва да бъдат затворени. Така Берлин отново е на добре отъпкания път за предсрочно затваряне на мощности след като преди години се отказа от ядрената енергия. Остават ѝ опциите на възобновяемите източници и на природния газ.

Страната вече е готова със схемата за компенсация на предсрочно затваряне на мощности, а Европейската комисия официално даде своето одобрение на идеята. В началото на декември се проведе и първият търг, на който беше изтъргувана компенсацията за няколко въглищни мощности, които от 2021 година ще спрат да произвеждат електроенергия.