Развод по европейски с въглищата

Освен Полша и Германия, на въглищната карта на Европа стоят още няколко държави с големи въглищни мощности и голямо отражение върху неизпълнението на зелените политики. Сред тях са България и Румъния. Нашата страна - заради ниското качество на въглищата, а Румъния - заради старите централи.

По данни на End Coal в периода 2000 - 2020 година България е въвела в експлоатация 844 мегавата въглищни мощности, а северната ни съседка - нито една нова мощност.

Отказът от въглищата е труден процес

Страната затваря една по една остарелите си централи и така още през 2016 година изпълнява плановете за отказ от въглища, които тепърва започват да се разработват в някои от останалите членове на ЕС, сред които България, Полша, Румъния и Словения.

Всъщност официално правителствено решение за спиране на използването на въглища няма и Испания, но компаниите, които оперират такива централи, затварят мощностите, които не покриват изискванията за чистотата на въздуха. Така през лятото на 2020 година в страната бяха закрити седем централи с инсталирана мощност от 5,1 гигавата.

В повечето държави въглищата се заменят от природен газ и възобновяеми източници. При коментари относно Зелената сделка от Европейската комисия потвърдиха, че структурата на енергийния микс се определя от националните правителства и в Брюксел нямат забележки как ще бъдат заменени въглищата, включително и с ядрени мощности, стига да отговарят на критериите за безопасност.

Трансформацията ясно се вижда и в Гърция. Страната обеща да затвори и последната си въглищна централа до 2028 година, но още от 2018 година делът на въглищата в енергийния микс намалява и от 33% спада до под 10% през 2020 година. Тяхното място засега успешно се заема от природен газ и възобновяеми енергийни източници. Гърция обаче си осигури няколко нови източника на природен газ, разчертани още от предишното правителство, водено от радикалната лява СИРИЗА.

Един от тях е Трансадриатическият газопровод, който навлезе в експлоатационната си фаза в края на ноември.

Енергийна трансформация по български

През последните месеци България е поставена пред трудното решение да затвори предсрочно въглищните централи, които са основни за енергетиката. Заявките на правителството са, че тези мощности ще работят максимално дълго, дори и до 2050 година.

Заместващите мощности засега са само далечни амбиции и често става въпрос за проекти, разработвани преди няколко десетилетия и забравени в чекмеджетата на институциите заради липса на пари или недостатъците на тогавашните технологии.

Сред тях например за изграждане на АЕЦ "Белене", чиято първа копка е още от 1981 година, за водни централи на р. Дунав, чиято идея е от 1956 година. Проектът е официално изоставен от правителството на Андрей Луканов през 1990 година, но отново влезе в полезрението на експертите, след като беше официално предложено от екипа на президента Румен Радев като опция за развитието на зелената икономика.

Плановете какво ще се прави на мястото на Маришкия басейн още не са разчертани - това ще стане с помощта на определен от ЕК консултант, който ще планира заедно с местните власти проектите, които да получат финансиране по Фонда за справедлив преход.

Едно е сигурно обаче, преди да си представим наредени соларни панели на мястото на въглищните централи в региона или огромни батерии, разположени по площадките, сега е моментът да се инвестира в иновативни технологии и решения.

Проекти за съхранение на енергия не означава автоматично акумулаторни батерии, които да се чудим впоследствие как да утилизираме. Такива са и идеите за ПАВЕЦ, които в условия на излишък на енергия зареждат своите изравнители в очакване за пиково търсене, а страната ни има всички географски дадености да ги реализира.

ПАВЕЦ "Чаира" вече доказа своята ключова роля за енергетиката, изваждайки страната от енергийна криза в началото на 2017 година. Централата може да поеме дори изключването на един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" - разбира се, временно, но достатъчно, за да се намери източник на енергия от общия енергиен пазар и да не бъде допуснат режим на тока.

Такива са проектите за изграждане на централи на природен газ, които стават релевантни след заявката на Брюксел, че газът ще може да бъде "мостова технология" към прехода от въглища към зелена икономика.

Такива са дори и ядрените централи - блоковете от ново поколение вече са достатъчно гъвкави и могат да бъдат вече не толкова базова мощност, а дори балансираща мощност за възобновяемите източници.

Според проучване на Масачузетския технологичен институт от 2018 година дори и по-старите реактори в САЩ, Канада и Европа могат да бъдат управлявани така, че да заменят "спящите" мощности на въглища и газ, които чакат дупка в производството на зелените централи.

И да не забравяме, че декарбонизацията не е свързана само с енергетиката и производството на ток.