Икономист: Членството в ЕСМ сега ще навреди на България в настъпващата криза

Какво излиза? Че днес ESM разполага с едва около 80 млрд. евро капитал, а едва около 40% от останалия, подлежащ на внасяне капитал, би дошъл от страни, за които с по-голяма увереност може да се каже, че са фискално стабилни. Т.е. става дума за 80 млрд.евро плюс едни около 260 млрд. евро, т.е. реалистично можем да кажем, че широко рекламираният антикризисен механизъм на еврозоната разполага теоретично с едва около 340 млрд. евро. Сравнено със 7,2 трилиона дългове само на тези най-фискално крехки дървави, ситуацията не особено розова.

Тук дори не коментираме сложните процедури и политическите спънки в отделни държави, които трябва да бъдат преодолени, за да стигнат някакви пари от ESM до Италия, Испания, Франция. Да си представим какви ще са сътресенията на германската политическа сцена, когато парите на на немските данъкоплатци заминат да покриват над 2 трилиона евро италиански дълг.

Всички тези сметки са със записания дълг преди разразилата се криза, т.е. механизмът не работи със ситуацията в мирно време, камо ли днес. При едно по-сериозно развитие на икономическата, а оттам и фискалната криза в изброените страни, фалитите на държави предстоят. Гърция беше малка и парите за нея стигаха. Предстои огромно изпитание за целостта на еврозоната.

България в еврозоната?

Щяхме ли да сме по-добре вътре във валутния съюз е въпрос, който се задава от началото на 2020 г.Да сравним на фона на всичко дотук как би се отразило членство в еврозоната на България в ситуация, когато там една след друга големи и малки държави фалират. Моментът е удобен за една такава симулация.

Приемайки еврото, всяка страна трябва да стане и акционер в ESM. По формулата за участие в капитала на ESM, по която е разпределен капитала (внесен и дължим) на всяка страна, една груба сметка показва, че от България се очаква да прехвърли там над 10 млрд. лева или близо 10% от размера на БВП на страната.Тези пари са огромни на фона на нашата икономика. Но, както се вижда от горните сметки, ще потънат моментално в пясъка на безнадеждно задлъжнелите други държави в еврозоната.

Имайки предвид нашата фискална стабилност и добрите ни макроикономически показатели, сравнени с проблемните държави от еврозоната,  вижаме как нашето участие ще е нещо като спасителен механизъм…за спасителния механизъм. Разбира се, напълно недостатъчен, за да има особено значение, но както всичко останало в еврозоната политиката излиза на преден план, докато числата и реалността стоят на заден. Не ние ще получаваме помощ, а заради правилното си поведение в спокойните години и поддържането на стабилни финанси, ще трябва да субсидираме живялите на кредит страни.

Илюзии или разум

Философските принципи, върху които съществува еврото, са два  - морален риск и взаимна безотговорност. През първото си десетилетие еврото бе подкрепяно от оптимизъм, който последвалите изпитания показаха, че е бил твърде наивен. След 2008 г. – 2009 г. и поредицата от кризи еврото бе крепено от разюздана парична политика, която допълнително насърчаваше политическата и икономическата безотговорност в много страни от еврозоната.

Днес навлизаме в нова фаза на кризи в еврозоната. Виждаме шока от коронавируса и става все по-нелепо някой да продължава да вярва, че животът му ще се подобри от продължаващото прилагане на колективната безотговорност.

Обратно, днес е моментът всеки от нас да погледне към себе си, да възприеме дисциплинирано поведение и да поеме отговорност. Едно и също важи и при медицинската, и при икономическата помощ – ако сам не си силен и здрав, няма как да помагаш на другите.

Посрещайки настоящата кризисна ситуация, България има изключително благоприятни изходни условия, от финансово-икономическа гледна точка. Първо, фиксиран курс, който валутният ни борд може да поддържа практически безкрайно. Второ, нисък правителствен дълг, който ни позволява максимална гъвкавост (ситуацията е коренно различна в много страни в еврозоната).

Гледайки настъпващите фискални катаклизми в еврозоната, разбираме немощта на съществуващите уж „спасителни“ механизми там (като ESM). Затова единственият разумен подход е да спрем да мечтаем за умиращия свят на еврото и свързаната с него колективна безотговорност.

Нека да запазим икономическия си суверенитет и дисциплинирано да се захванем за работа!