Системата бонус-малус – необходимата регулация

Темата с въвеждането на системата бонус-малус седи на дневен ред вече почти десетилетие. Споровете около промените в наредбата, изготвена от Комисията за финансов надзор (КФН), МВР и транспортното министерство обаче все повече придобиват характер на батална сага. Вкратце – от цялата избълвана информация по казуса българинът чува само, че ще плаща повече. Кой, как и защо не е ясно и няма значение, а на управляващите пък не им стиска да въведат по-сериозни рестрикции за нарушителите на пътя под натиска от протести и вълна обществено недоволство. 

Бонус-малус обаче трябва да има, без значение дали е добра или лоша системата. От някъде трябва да се тръгне и трудната първа крачка по въвеждането трябва да се направи. Факт е, че не е мотивиращо да се приема нещо, което после със сигурност ще се ремонтира стотици пъти, но е много по-добре, отколкото да не се приема изобщо, а войната по пътищата да придобива все по-чудовищни размери. Защото нека погледнем от по-високо – основаната и най-важна цел на системата бонус-малус е да подобри безопасността на пътя, да накара „джигитите“ да осъзнаят, че ако нарушават правилата, ще плащат повече, но ако си коректен шофьор ще се ползваш с финансови насърчения и по-ниска цена. Така че подхода на КФН е правилен и трябва да бъде подкрепен за въвеждането на бонус-малус системата.

Кой ще плаща повече?

Многократно писахме, че предложението на КФН е нарушителите на пътя да плащат до 400% по-скъпа "Гражданска отговорност", а изрядните шофьори ще ползват отстъпка до 25%. Предлагат се две алтернативни скали за бонус-малус: едната с 15 класа при базов „неутрален“ клас 6, пет класа „бонус“ и девет класа малус. При нея в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 23% от базовата премия а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400 % на базовата премия. Втората скала съдържа 20 класа при базов „неутрален“ клас 8, седем класа „бонус“ и дванадесет класа малус. При нея в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 25% от базовата премия, а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400 % на базовата премия. 

Малусът достига до 400%, а бонусът само до 25%, защото системата трябва да остане платежоспособна и да покрива настъпилите щети, обясняват от регулатора относно критиките, че поощрението на съвестните е твърде минимално, на фона на оскъпяването за нарушителите. Действително около 80% от шофьорите са добросъвестни. Останалите 20% ще попаднат в класовете с по-скъпа задължителна полица, като от тези 20% едва 0,6% ще получат максималното оскъпяване от 900 лв. като тяхната полица ще достигне 1200 лв. (ако приемем, че средната застрахователна премия е 300 лв.). И от Комисията дават пример: ако имаме 10 човека, от които на 8 трябва да дадем, а на 2 да вземем, то от двама трябва да се вземат по 4 лв, за да се дадат на 8 човека по 1 лв. 

Към момента най-предпочитаният вариант е този с 20 класа, тъй като е най-плавен. При него се очаква 77,6% от хората да плащат по-ниска цена, попадайки в „бонус“ класа, 4,1% ще бъдат в неутралния клас, а 18,4% ще в „малус“ класовете.

При вариантът с 15 класа се очаква, че 79,7% от полиците ще са в „бонус“ класа, 4,9% ще бъдат неутрален клас (няма да има промяна на цената), а 15,4% ще са в „малус“ класовете.

Според предложението на КФН бонус-малус класът на водач на МПС се променя като се начисляват съответния брой наказателни точки с влизането в сила на всяко наказателно постановление, фиш/електронен фиш и присъда за извършените от него административни нарушения и престъпления. Всяка една наказателна точка води до преминаване с един "бонус-малус" клас в по-негативен. Описани са 15 нарушения от общо 247, които ще водят до преминаване от един клас в друг. Казано иначе, наредбата обхваща около 6% от нарушенията на пътя, предимно тежките.

Нарушенията

Превишаване на ограничението на скоростта извън населено място - 21- 30 км/ч води до една наказателна точка и съответно до преминаване към един клас "малус". Превишаване на ограничението на скоростта извън населено място с 31-50 км/ч води до две наказателни точки и съответно до застрахователна полица за водача с два класа "малус". 

Управление на МПС в нетрезво състояние със съдържание на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, както и повторно управление на МПС с концентрация над 0,5 на хиляда и при отказ от проверка ще доведе до наказание от 5 до 7 наказателни точки. Такава ще е санкцията и при хулиганско поведение при шофиране и съпротива срещу орган на властта, както и при каране на кола без книжка. 15 до 19 наказателни точки ще определят цената на застрахователната полица при умишлено причиняване на телесна повреда, както и причиняване на тежка или средна телесна повреда на повече от едно лице, ако деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, или ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Към момента най-силен отпор дават превозвачите, които обясниха, че системата ще се отрази много тежко на сектора и че предложенията са "пладнешки грабеж" и "лобизъм" в полза на застрахователите. Застрахователите пък обявиха, че промяната няма как да увеличи приходите им по "Гражданска отговорност", защото 80% от водачите ще попаднат в бонус класовете и ще получат отстъпка в цената.

Като цяло твърденията, че застрахователите са облагодетелствени са неоснователни. Най-малкото защото, ако това беше търсен ефект, нямaшe дa е разписано пpaвилoтo, чe c въвeждaнeтo нa cиcтeмaтa вcичĸи вoдaчи зaпoчвaт oт нyлa и пъpвитe ĸoeфициeнти щe ce фopмиpaт година след приемането наредбата. А кога точно ще се случи това изобщо не е ясно. От началото на януари 2020 г. тепърва започва ново обществено обсъждане. Дори то да приключи до края на февруари, е много малко вероятно текстовете да бъдат обнародвани в Държавен вестник през март.

Българинът и неговата справедливост

Това е много силен аргумент срещу въвеждането на системата. Чувството за справедливост е съществена част от характеропатията на българина. А фактът, че всички влизаме в системата на равни начала сериозно човърка съществена част от хората, при това донякъде съвсем основателно. Защо трябва аз като съвестен шофьор със златен талон и без нарушения, да съм поставен на общо основание с някой, който кара с 200 км/ч на магистралата или е убил пешеходец. При всички положения обаче е по-добре наредбата да бъде приета с равно начало за всички, отколкото да бъде още отлагана с цел прецизиране и на тази част, но е хубаво регулаторът да помисли и по този въпрос.  От там коментират, че Наредбата не може да има обратно действие т.е. няма да се взимат предвид нарушения извършени преди 2020 г. По този начин водачите на МПС ще знаят последиците, които извършваните от тях нарушения на пътя носят и ще могат да съобразят това в поведението си.

От КФН по принцип са пестеливи в обясненията си, но бъдещата система поставя и още няколко дилеми, които трябва да бъдат разрешение и обяснени на аудиторията.

Например, сериозен аргумент срещу „бонус-малус“ бе, че с въвеждането ѝ на практика ще се увеличи корупцията. Лесно е да си го представиш – спира те полицай за превишена скорост и дилемата дали да му дадеш някой лев, за да не ти скочи гражданската изведнъж не е толкова „ужасна“.

Не е особено ясно и как ще се намери подходящият момент, в който текстовете да влязат в сила, защото ако хипотетично това стане през март, значи ли, че хората, които сключат полица през февруари, биха платили по-скъпата или съответно - по-евтината полица с година закъснение? Ще трябва ли да доплащат или да им се приспадат суми?

Дано всички тези въпроси намерят своите отговори по време на общественото обсъждане, отговорните институции по текстовете на наредбата – КФН, МВР и МТ да намерят баланс в отразяването на всички искания.

На 11 декември от КФН обявиха, че ще направят още едно обществено обсъждане и така на практика ще бъде удължен срокът за приемането на системата поне до март догодина. За подобна стъпка призова и омбудсманът Диана Ковачева, както и от БСП.  След провала на опитите системата да бъде прокарана още миналата година, е похвално, че от регулатора все пак не се отказва, въпреки всички критики. България е последната страна в ЕС, в която няма въведена подобна система, като на повечето места тя е частна, т. е. разписана е от самите застрахователи. Държавно регулиране е във Франция и Ирландия.

Неясноти по темата има, но все още има време да бъдат разяснени и прецизирани, а текстовете да бъдат ясно разписани. Защото всъщност страната ни е на първо място в ЕС по брой загинали в катастрофи. Средно по двама души на ден губят живота си заради превишена скорост, заспиване на волана, неправилно изпреварване или други причини. По данни на МВР само за 2018 г. пострадалите при пътни инциденти са близо 8500 души. Загиналите са 611. Според пътната полиция в огромен процент от случаите пострадалите нямат никаква вина за катастрофите. При това положение можете сами да си отговорите на въпроса трябва ли ни система бонус-малус и колко е спешно въвеждането ѝ.