Наистина ли две е по-малко от едно?

По думите й въпросът е сериозен, защото в момента 33% от пенсиите се финансират от държавния бюджет и тази част, с която държавата участва като осигурител, не се взема предвид, когато се прави това намаление. Шулева обясни, че ако този коефициент на редукция се запази на 20%, както е прието в момента, той е несправедлив, защото лишава бъдещите пенсионери с частна пенсия от възможността, която другите имат за държавната субсидия от 33 на сто.

В момента индивидуалният коефициент се изчислява на база годините от 2000 до момента на пенсиониране, или за две години няма корекция, а за останалите около 20 години има, допълни Милен Марков. Същевременно хоратата, родени през 1960-1962 г., са работили най-вероятно още 18-22 години без вноски в УПФ, но това не се взема предвид при определяне на индивидуалния им коефициент. И така вместо редукцията да е за приблизително за половината им трудов стаж, тя се оказва за 90% от него (20-22 г.), обясни той.

Мнението на Георги Вулджев е, че принципно няма смисъл да продължава да съществува въобще коефициентът на редукция, тъй като първоначалната му идея е да се елиминира разминаването в размера на пенсиите между родените преди 1960 година и след това. Законодателно трябва да се заложи, че след четири или пет години, например, коефициентът на редукция трябва да отпадне, каза икономистът. Той подчерта обаче, че проблем е огромният дефицит в бюджета на НОИ, който няма да става по-малък в годините заради лошата демографска картина у нас. Реформата, която ще елиминира проблема с дефицита, е твърде радикална, добави Вулджев.

Гарантирано е, че втората пенсия ще е поне толкова, колкото сме внесли. Но въпросът е да не допуснем с едно несправедливо намаление на държавната пенсия, хората да получат по-ниски пенсии в комбинация, отколкото биха получили, ако са се осигурявали от НОИ. Не може за едни държавата да плаща 33% дотация, а за другите не, обобщи Лидия Шулева. 

За Георги Вулджев е важно бъдещите пенсионери да имат повече възможности, защото една такава дребна промяна като намаление или отмяна на процента на редукция, няма да доведе до позитивен ефект краткосрочно, може да се усети в дългосрочен план.

Добра опция например е да се даде възможност хората с частна пенсия да правят вноски във взаимен инвестиционен фонд, където няма такива тежки рестрикции при инвестициите, колкото са при лицензираните пенсионни фондове. Това е за тези, които търсят повече доходност за спестяванията си. Дългосрочно трябва да се премине към напълно капиталова система, да се премахне първият стълб, защото не може да бъде финансово стабилен в бъдеще.

От друга страна регулацията за втория стълб е неадекватна и има нужда от реформа, коментира икономистът. И за да има финансова стабилност на системата, и за да има по-справедливи пенсии, трябва да се мине към напълно капиталов модел, може да има някакъв социален елемент, но акцентът трябва да е върху капиталовата схема, за да може всеки да си спестява парите в избран фонд и да знае, че те са негови и няма да се преразпределят към някой друг. Така ще има справедливи пенсии на базата на осигуряването, заключи икономистът.

* Тези 12% никога не са били достатъчни да покрият дефицита в НОИ. Държавният бюджет „участва в първия стълб“ с между 35-60% от бюджета на фонд „Пенсии“ на НОИ за последните години.