СТАТИСТИКАТА Е ПРАВА, че във всички досегашни примери за въвеждане на еврото - от големия му дебют през 2002 г. до Литва през 2015 г. – този процес няма забележим ефект върху инфлацията. Но и потребителите са прави да забелязват удара върху портфейла си.
Противоречието има всъщност съвсем просто обяснение: значимите поскъпвания засягат само определени сектори и стоки, без да могат съществено да променят показателите при голямата потребителска кошница, разглеждана от статистиката. Но в същото време става дума за ежедневно ползвани стоки и услуги, и то от онези, при които промяната в цената е най-забележима.
В механизмите на поскъпването няма нищо загадъчно. Най-важният от тях е закръглянето на цените в новата валута, така че да изглеждат атрактивни.
Ако в Словакия, да речем, един хляб е струвал 49.99 крони преди промяната, след нея той би трябвало да е 1,66 евро - една не съвсем „търговска“ цена. За да постигнат пак същата „атрактивност“, търговците го увеличават до 1,99 евро. На теория закръгляването би трябвало да работи и в двете посоки – някои неща да поскъпнат, други – да поевтинеят малко. В практиката обаче няма случай на закръгляване надолу.
Има и още два фактора. Първо, преходът към евро носи определени разходи за търговците, които те като цяло (твърди проучване на Deutsche Bundesbank) са склонни да прехвърлят направо към клиентите си. И второ, смяната на валутата води до т. нар. „феномен на рационалното невнимание“ – принудени постоянно да пресмятат наум цените, повечето хора в един момент съзнателно престават да обръщат внимание на промените, дори когато са в тяхна вреда.
КОИ ЦЕНИ ТРЪГВАТ НАГОРЕ ПРИ ЕВРОТО? Преди десетина години двама икономисти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Феликс Хюфнер и Изабел Коске, анализираха всички достъпни данни, за да отговорят на този въпрос преди въвеждането на еврото в Словакия. „Може да се очаква, че промяната на валутата ще доведе до значително повишаване на цените в множество сектори, особено забележимо в онези, свързани с развлеченията", предупредиха тогава те. Ефектът върху цялостната измервана инфлация (според т. нар. Хармонизиран индекс на потребителските цени, или HICP), не е голям – Хюфнер и Коске го оцениха на не повече от 0,32%. Но той е много забележим, защото става дума за стоки от ежедневна необходимост: кафето, цигарите, вестникът. Неслучайно швейцарският икономист Ханс Волфганг Брахингер измисли т. нар. „индекс на възприеманата инфлация“ и показа, че според възприятията на потребителите в Германия инфлационният ефект от еврото е бил четири пъти по-голям, отколкото го измерва статистиката.
Всички проучвания по темата показват най-сериозно поскъпване в издателския бизнес, ресторантьорството, във фризьорските салони и билетите за кино. Хотелските стаи, ваканционните пакети и пътуванията също рязко тръгват нагоре. Всъщност ефектът е най-силен за хората със средни и по-високи доходи, които харчат повече за развлечения.
Дори и в Литва, която прие еврото в края на дефлационен цикъл с рекордно ниски лихви, пак се забеляза подобно поскъпване. Евростат отчете най-видими корекции в цените в кафенетата, фризьорските салони, жилищните наеми и домашните ремонти.
РАЗБИРА СЕ, ЕВРОТО НОСИ И ЕФЕКТИ в обратната посока. Влизането в еврозоната теоретично може да доведе до намаляване на лихвите по кредитите и до отпадане на част от рисковата премия при облигациите. Националната банка на Литва пресметна, че само в първата година ползите за гражданите от по-ниските лихви са надхвърлили 40 милиона евро, плюс още 18 милиона, спестени заради отпадането на трансферни и обменни такси. Последното е особено важно за България, където паричните преводи от диаспората в чужбина са основен икономически фактор. От друга страна, първият от тези ефекти може да бъде неутрализиран от започналото общо повишаване на лихвите в световен мащаб. Колкото до диаспората, съществена част от трансферите към България идва от нееврови страни, като САЩ, Канада и Великобритания.
ОСВЕН ТОВА ДОСТЪПЪТ до по-евтини пари крие и рискове. Той може доста да разхлаби финансовата дисциплина на българските правителства, а примерът на Гърция и другите южноевропейски държави в това отношение е твърде красноречив. Както казваше Алън Грийнспан, при създаването на еврозоната всички решиха, че Югът ще се държи като Севера, че италианците ще започнат да харчат като германци. Това не се случи.
В този смисъл забавянето на процедурата по българското членство не е непременно нещо лошо. Може би дори е за добро. Единственият проблем е, че то бе направено с цената на заобикаляне на правилата. На поставяне на нерегламентирани никъде условия, само в неофициални и устни преговори. И на разчитане на добрата воля на българското правителство. За момента тя е факт. Но следващите няколко години могат да я подложат на много изпитания.
КОНСТАНТИН ТОМОВ, главен редактор на Investor DIGEST. Материалът е публикуван в списанието, брой 8, 2019
преди 5 години Българските олигарси, някои от които живеят в други държави и от там дърпат конците, много добре знаят, че в Еврозоната няма да бъдем приети пожизнено. Те са тези, които с милиардите, които притежават финансират и назначават мишки за управници, за да могат да ги управляват. На тях Валутния борд им пречи и затова драпат с нокти, поне да влезем в чакалнята, където ще бъде определен нов курс евро - лев. В тая чакалня може да си останем с години, но през това време те ще си умножат милиардите в пъти, а народа ще дуа супата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години "Някой" хора са живели и при дойче марка и при евро , при лира и при евро , та могат да направят разлика в покупателната способност преди и след това ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Някой хора мислят с главите си, други като теб поради някакви причини с други части от тялото. И в другите си коментари по различни теми го демонстрираш. Вероятно като АВВА живееш в Сибир. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Някой хора мислят с главите си, други като теб поради някакви причини с други части от тялото. И в другите си коментари по различни теми го демонстрираш. Вероятно като АВВА живееш в Сибир. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Вярвате ли, че ЕС, съсипал ТИР-овете, за да ни вземе 15 млрд.лв., ще ни приеме в Еврото с друга цел, освен да ни вземе други пари? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години струва ми се че ,противниците на еврото не осъзнават избора стоящ пред малката ни "територийка"......да проведем допитване : тези които са за "контролирано излизане от валутен борд ,чрез влизане в еврозоната" гласуват с +тези които са за " излизане от валутен борд по друг начин....." гласуват с - а тези които си мислят ,че нещата могат да продължат вечно така......вярват в "перпетуум мобиле" и тяхното мнение е без значение.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години най-после една "балансирана" статия по въпроса.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ала бала ... приемането на еврото ще е катастрофа за българските граждани ... ше се облагодетелстват малка група от по над 130 кила нагоре ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар