Финансова децентрализация през крив макарон

„Общините повишават налозите си и през последните 2 години. Този процес си върви. Догодина вероятно ще има сериозен скок в такса смет. Проблемът е, че системата е такава, че  заради ограничените финансови правомощия на общините, те на практика нямат ресурс да строят нови пътища, например. Няма как да се очаква, че приходите им биха скочили двойно, ако се вдигнат налозите, защото те вече се вдигат, но приходите не скачат двойно. Общините нямат собствен ресурс, а това е така защото по закон не им се предоставя. Иначе, положението със спасяването на закъсали общини се подобрява, миналата година бяха 32, сега са 13, но това не означава, че проблемът се решава.

Без финансова децентрализация никога няма да стане, крайно време е част от приходите от подоходния данък да влизат в съответната общинска хазна, на чиято територия е реализиран, а не в държавната“, коментира още Ганев.
Иначе, в десетки общини местните налози не са променяни с години, но пък други не пропускат възможност за всяка допълнителна стотинка. По време на предизборната си пропаганда обаче от ГЕРБ упорито обясняваха, че няма да повишават данъци, а 112 от общо 265 общини в България се управляват от хора от партията на Бойко Борисов. Дали наистина ще посмеят да вдигнат данъците и дали ще има кой да ги плаща, е уравнение с много неизвестни.

На малко по-различно мнение е Людмила Елкова, заместник-министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски и бивш директор на дирекция „Данъчна политика“ към МФ.

Според нея проблемът не е в данъчните ставки на местните налози, а във акта, че ЗМДТ не е променян от 90-те години и на практика няма нищо общо с реалността. „В този закон е пълно с облекчения и намаления, които вече не са рентабилни. Абсолютно е невъзможно да се проследи базата, по която се изчислява налога. Общините получават с близо 50% по-малко приходи в бюджетите си именно заради недомислени и неработещи облекчения. Крайно време е да се изготви съвсем нов Закон за местните данъци и такси“, категорична е Елкова.

Според нея данъкът върху наследствата трябва да се върне, защото засяга преминаването на един имот от един собственик, на друг. Несправедливо е подобно прехвърляне да е освободено от данък, както е несправедливо държавата да не плаща налози на общините за сградите, които ползва, посочи още бившият заместник-министър на финансите. Елкова обаче е категорична, че идеята да се прехвърля част от подоходния данък към общината, в която е събран, няма как да се реализира. „Защо си мислите, че винаги ще има плосък данък, ако той бъде отменен някога или бъде въведен необлагаем минимум, това предложение отива по дяволите“, обясни тя. И е права, защото е едно да говорим за общини като Несебър, Банско или София, и съвсем друго за малки общини като Силистра и Ловеч, където 90% от хората работят на минимална работна заплата.

За да сме по-конкретни, според данни на Националния статистически институт (НСИ) за БПВ на регионално ниво ще видим, че в община Бургас за 2016 г. БВП на човек от населението е 11 372 лв. В община Видин обаче е 6 401 лв., а в Силистра – 6 080 лв.

Според Елкова е нужен нов механизъм, по който да се определят данъчните оценки на имотите, тъй като в момента те не отговарят на реалните пазарни условия. „Самите общини имат нужда да преработят голяма част от наредбите си, които касаят местните данъци и такси, защото там има откровени безобразия. В огромен процент от случаите местната власт не знае какво е такса, за какво точно събира и как се ценообразува“, допълни Людмила Елкова.

Тя предлага още да бъде въведен данък върху земеделската земя. Добре е да припомним още, че стопаните не само не дължат налози върху земя, която в Добрич например достига и до 100 лв. за декар, но и получават най-голям дял от държавните субсидии и от Брюксел.

Според изследване на НСОРБ 91% от общините запазват размера на данъка върху недвижимите имоти през 2018 г., а 93% - на данъка върху сделките и на туристическия данък. При данъка върху превозните средства 89% от общините запазват нивата от  2017 г. При данъците с диференцирана основа за облагане, като данъка върху преводните средства и туристическия данък, намаленията на ставките са за отделни категории облагаеми обекти. 

Общо 126 общини, което е 48% от броя на анкетираните, отчитат нарастване на събираемостта на данък недвижими имоти, като за 6 от тях ръстът е с над 10 пункта. Относно данъка за възмездно придобиване на имущество 139 общини (53%) отчитат нарастване, спрямо 2016 г., като 4 от тях имат ръст от над 10 пункта, отчитат от НСОРБ. В проучването за размерите на ставките на местните данъци и такси, определени от общинските съвети за 2018 г. са се включили 193 общини (73%).

Когато говорим за евентуален ремонт на закона и вероятно повишаване на ставките е добре да се замислим и да това какво ще получат в замяна данъкоплатците при евентуалното им вдигане. Спорно е. Приходите на столична община например,  се увеличават всяка година, разходите обаче също се повишават, а дупките по централните софийски булеварди не се запълват трайно. Обхватът на синята и зелена зона за паркиране непрекъснато се разраства, но нито градския транспорт става по-използваем и достъпен, нито паркирането в столицата по-лесно и добре регулирано.

По-конкретно собствените приходи на София за тази година се очаква да достигнат близо 654 млн. лв., като 319 млн. лв. от тях са от данъци. Очакваните постъпления от такса смет са 200 млн. лв., което е с 11 млн. лв. повече от миналата годна. Малко над 103 млн. се очаква да влязат в столичната хазната от данък върху имуществото, а 89 млн. лв. от налога върху моторните превозни средства. От имотни сделки се очакват данъчни приходи в размер на 116 млн. лв.

Това обаче е в София, а в общини като Габрово жителите на Севлиево вече 20 години са на воден режим и чакат да бъде изграден язовир, който да захранва града с така необходимия му ресурс. Пари все няма и едва ли ще се съберат от повишението на данъците...