Въвеждането на плоския данък върху доходите в България неизбежно следва да се постави и върху по-широката плоскост на облагането върху труда, тъй като данъците и осигуровките, които се отчисляват от работната заплата, на практика работят в една и съща посока – тежест върху труда, и съответно се влияят един от друг, що се касае до оценката на различни икономически ефекти. Достатъчно е да отбележим, че данъкът върху доходите се плаща, след като са отчислени осигуровките на работника, което означава, че приходите директно се влияят от фактори като размер на осигурителни вноски, разпределение между работник и работодател и стимули в осигурителната система за показване на пълните доходи.
В настоящия текст* ще разгледаме развитието на облагането на труда в България с фокус върху навечерието на въвеждането на плоския данък, разглеждайки данъчната тежест за средния работник и ефекта върху разполагаемия доход на работниците с най-ниски заплати, ще проверим динамиката в приходната част, пречупена през осигурителните приходи, и накрая ще коментираме динамичните ефекти по отношение на сивата икономика и ръста на заплатите.
Данъчно-осигурителна тежест през годините
Ще разгледаме данъчно-осигурителната тежест върху труда, като сравним всички отчисления от брутната работна заплата – вноски на работодател, вноски на работник и подоходен данък на работник, и ги съпоставим с разходите за труд. Това е методологически правилният начин да се изчисли данъчната тежест върху труда, тъй като в случая се разглеждат пълните трудови разходи за работодателя. Подобен е подходът и на НСИ при изчисление на структурните индикатори „данъчна тежест върху разходите за труд" и „нетни заплати". Поради различните ставки и наличието на необлагаем минимум преди 2008 г. това съпоставяне ще направим за примерни нива на работна заплата – най-често при получаване на средна работна заплата.
Установяването на стабилен модел на социално осигуряване в България се случва през 2000–2001 г. През 2000 г. се създават различните фондове в НОИ и се обособява вноската за здравно осигуряване, а през 2001 г. (след една стъпка на намаляване на вноската за пенсия) се стабилизират и отчисленията за осигуровки от брутната заплата. На практика в периода 2001–2005 г. имаме непроменени осигурителни вноски, като единствените промени са поетапното пренасочване на вноски за пенсия от НОИ към частен пенсионен фонд (2 процентни пункта през 2002 г. и още 1 – през 2004 г.) и постепенното прехвърляне на вноски от работодателя към работника. В същия период подоходното облагане остава с непроменена структура (4 стъпки с необлагаем минимум), като постепенно ставките се намаляват, а необлагаемият минимум се покачва ритмично. Данъчно-осигурителната тежест върху разходите за труд, изчислена за средния работник, се свива съвсем леко и остава почти непроменена в периода 2001–2005 г. в рамките на около 40%.
Намаляването на ставките на подоходния данък обаче води до по-ниска тежест на подоходното облагане върху труда, което понижава постъпленията – приходите от подоходни данъци, съпоставени спрямо БВП, постепенно се свиват от 3,4% през 2001 г. до 2,7% през 2005 г. В абсолютен размер приходите от подоходно облагане са сравнително стабилни в рамките на 1,1–1,2 млрд. лв. В общи линии това е период, в който общата данъчна тежест се свива символично и съответно няма ясно видими динамични ефекти по отношение на приходите от известното намаление на подоходния данък.
Друг ключов момент е през 2006 г., тъй като тогава се наблюдава по-сериозно намаление на осигуровките (вноските за пенсия), както и сериозно покачване на необлагаемия минимум, което автоматично смъква данъчната тежест – до около 36–37% от общите разходи за труд. През 2006 г. необлагаемият минимум е покачен с 38%, като достига 50% от средната заплата в страната – на практика това е с 13% над минималната работна заплата през 2006 г. Това означава, че всеки, който получава до 50% от средната работна заплата, не заплаща подоходен данък. Именно в този период на най-силно социална прогресивност (прагът за хората, които не плащат, е най-висок) приходите от подоходния данък са и най-ниски – 2,5% от БВП през 2006 г. Това е разбираемо, тъй като базата е максимално стеснена и съответно приходите са по-ниски.
Следващият важен период е 2008–2009 г., когато са последните значителни промени в данъчно-осигурителното бреме. Въвеждането на плоския данък през 2008 г. променя дълбоко подоходното облагане. Отпадат различните ставки и се премахва необлагаемият минимум, което разширява максимално базата. В същото време са намалени и осигуровките – предимно вноските за безработица. През 2009 г. следва ново намаление на осигурителните вноски (за пенсия), което в крайна сметка води до това, че данъчно-осигурителното бреме през 2008 и 2009 г. се смъква с още 3 процентни пункта до около 33–34% от общите разходи за труд.
В периода след 2008–2009 г. тежестта върху труда остава сравнително стабилна, като по отношение на подоходното облагане не се правят промени. През 2010 г. има леко намаляване на осигуровките, което се компенсира година по-късно, като през 2011 г. се установява тежест върху труда от 33,6%. С други думи,около 1/3 от разходите за труд са насочени към данъци и осигуровки. В периода 2011–2015 г. приходите от подоходните данъци постепенно се увеличават и достигат до обичайните си нива от малко над 3% от БВП (2,7 млрд. лв., или 3,2% от БВП през 2015 г.). На практика спрямо 2001–2002 г. имаме намаление на тежестта върху разходите за труд с около 6–7 процентни пункта.
Непосредствен ефект от плоския данък върху разполагаемия доход
Ако разгледаме работник, който получава средна работна заплата за страната, то въвеждането на плоския данък не води до чувствително по-ниска данъчна тежест – причината е в това, че в годините преди въвеждането на плоския данък половината доход на това лице не се е облагало с подоходен данък. Премахването на необлагаемия минимум в случая се компенсира с намалението на ставките – тежестта на подоходния данък върху брутната заплата остава в рамките на 8–9%. В същото време обаче се наблюдават сериозни динамични ефекти както по отношение на данъчно-осигурителните приходи, така и по отношение на заплатите, като средната работна заплата се покачва рекордно с 27% при номинален ръст на икономиката от 14% през 2008 г. С други думи, разполагаемият доход на средния работник чувствително се е покачил.
преди 7 години Но не казват, че минималната заплата трябва да е 60% от средната заплата, а средната заплата да е 60% от БВП на зает., БВП на зает - по номинал е 30 000 лева - още сега - днес. Значи дес средната заплата трябва д е 1500 лева, и минмалната 900 лева. 6 пъти по малко инвестиции на зает - България - Германия, срещу 2 пъти по-малко произведено, срещу 10 пъти по-малко платено. И поне половината пенсионери работят, а работещите на половин ден са 2,3% срещу 23% за германия, и работещи1400 часа годишно за германия, срещу 2000 и повече часа за България.Всички манипулират народът в името на неолибрализмът и дясното. https://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_България Възрастова структура на населението: Под трудоспособна възраст (0 17 г.) 1990г. - 21.6%, 2011г. - 16.0%. В трудоспособна възраст (18 64 г.) 1990г. - 55.5%, 2011г. - 65.1%. Над трудоспособна възраст (65 г. и повече) 1990г. 22.9%, 2011г. - 18.9%. КАКВО ЗАСТАРЯВАНЕ, КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ ВЪЗРАСТТА? КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ? ??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Още сега, средна заплата 1500 лева, минимална 900 лева, минимална пенсия 500 лева, и 300 лева социална помощ за безработни. От ДДС може да се прибира 12 милиарда лева, защото потреблението на домакинствата е 60 милиарда лева. От ддс приходите 50% да е за песионерите които не работят, а те са до 1 милион. Парите събирани от вноските за пенсия са 3 милиарда лева, и над 4 милиарда лева от данците отиват за пенсии. Морално и законно е парите от данъците да отиват само за социална пенсия и да се дават само на хора без други доходи и на база бедност. Така е В демокрациите. И тогава минималната пенсия би била над 300 лева, още сега. Но никоя партия не го казва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Не е ли фашизъм, да се говори за производителност на трудът. И бедните си го заслужават значи. А всъщност бедните произвеждат два пъти по-малко с 4 пъти по-малко инвестиции - вложени и годишно влагани - на зает. https://***.google.com/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&hl=bg&dl=bg#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:CUB:CHL:JAM:COL:BGR:ALB:AUT:BLR:BEL:DNK:GRC:ESP:LVA:NOR:RUS:ROM:POL:SRB:TUR:HUN:DEU:CHN:KOR&ifdim=region&tdim=true&hl=bg&dl=bg&ind=false 460 лева са равни на 100 лева преди 30 години. 60% от произведеното на зает в агро сектора на Швейцария, е равно напроизведеното от зает в агро секторът в България. А зает в България, произвежда 50% от това коетопроизвежда зает в Германия. Но инвестираното в Германия е три пъти повече, и над три пъти повече - годишно. Разликата в разходите за труд, са 8 пъти. Над 30% са данъците върху най-ниските заплати дори, още при получаване на заплатата, а за останалата сума има 20% ДДС плюс 8% акцизи и данък недвижима собственос равен на10% от годишната заплата. Или общо 59% от заплатата отива в държавата. .... Но поне тези пари да ни правят социална държава, след като това са най-високите данъци в светът. Ниски данъци и ниски цени на трудът, за бизнесът, . . .... Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://***.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. Друг десен експерт и основател на реформаторският блок каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им - инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати. .. .. А всъщност и на работниците им трябва да инвестират в децата си, здравето си, домът си, ...., а те могат да покрият нуждите си само от няколко калории храна и топло. Да не говорим, че така се спира растежът на икономиката, защото се спира търсенето, а то е по-мощен двигател на производството, отколкото желанието на работодателят - което зависи от търсенето, пък и за ивеститорите има банки. Работник с добра заплата също ще вземе от банка, с което още повече ще увеличи производството - чрез търсенето. ... ... Заради ниските заплати, българите имат битие и бит на безработни от западен изостанал квартал, и всичко плаче за ремонт и боя, и подмяна. . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Типчно за пазарната икономика, ценен пазарът с повече потребители и пари.През социализмът има внос и износ около 35% от БВП, сега внос 70% и износ 70% от БВП. Япония в най-добрите си години има около 9% износ и около толкова внос. Китай Изнасят 22% от БВП, а преди 10г. са изнасяли над 35% от БВП. Внасят 19% от БВП, преди 10 години са внасяли 29% от БВП. България внася 70% от БВП, толкова и изнася. . http://***.theglobaleconomy/China/Imports/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Когато населението купува само най належащото, тогава бизнесът само това произвежда или произвежда за износ. Нтака износът е голям. Но само 5% могат да купуват сносни стоки, и те се внасят, а за по бедните внасят евтино месо, картофи, боб, леща, дрехи и обувки. Така и вносът е голям. Само 7% от населението има сметка в банката, като 90% оттях имот до 1000 лева, средно по 140 лева. Големите кредити взети от населението и бизнесът, бързо се вляха в сметките на капиталистите, заради ниските заплати и данъци. отговор Сигнализирай за неуместен коментар