Здравната система в търсене на решения

Кои болници ще работят с НЗОК

Една от най-оспорваните предлагани промени е свързана с новата Национална здравна карта. Именно тя трябва да определи необходимостта от лечебни заведения по места. Изготвянето на здравната карта ще посочи и с кои болници Касата ще сключва договор, защото от догодина в райони с много болници и медицински центрове Здравната каса ще финансира само част от тях, а не всички, както досега. А кои ще работят с НЗОК и кои – не, ще зависи от критерии, които здравното министерство трябва да изготви, но засега не са ясни. Ето как в началото на 2016 година все още не е ясно къде здравноосигурените ще могат да се лекуват по Здравна каса.

Възможно е с новата здравна карта от догодина много болници да останат без финансиране от здравния фонд. Мярката ще ограничи избора на болница, защото пациентите ще трябва да се пренасочват към лечебни заведения, които ще работят с НЗОК, ако искат да се лекуват безплатно.

Друга новост за болниците е, че те ще могат да бъдат санкционирани при неудовлетвореност на пациентите. По телефона пациентите ще могат анонимно да споделят дали са доволни от лечението, което са получили в дадена клиника. Ще се правят телефонни интервюта с изписани три месеца по-рано от лечебното заведение пациенти. Данни за тях ще се предоставят от НЗОК, като информацията за пациента ще съдържа името му, телефонния му номер и лечебното заведение, в което се е лекувал.

Нова година - нов модел на финансиране на болниците

Последната предложена идея за нов модел на финансиране на лечебните заведения не е свързана с добре познатото досега предложение за смяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи, което се натяква от години. През първите три месеца на 2016 г. ще се работи със “старите” фиксирани бюджети. Очертава се от началото на април 2016 година новият модел за финансиране да бъде базиран на приходите на болниците за предходната година. На тяхна база ще се изчислява средна стойност на клинична пътека на един пациент, преминал през съответната болница, върху която ще се начисляват различни надбавки, например за 24-часово дежурство, клас на апаратура и др. Целта на този подход е да се плаща за лечение на пациент, а не за финансиране на структура, разясни министърът на здравеопазването Петър Москов.

И догодина ще се повторят проблемите в болничната помощ, смята обаче Даниела Дариткова, защото новият механизъм е основан на плащането по клинични пътеки. Най-важната цел обаче, която би трябвало да се постигне догодина, е извеждане на част от дейностите от болничната в доболничната помощ, което на този етап не е напълно ясно как и дали ще се случи, но е сигурно, че само така в болница ще попадат пациентите, които нямат друга алтернатива за лечение.

Здравна реформа с лимит

Въвеждането на лимити в болничната помощ се оказа един от най-горещите и спорни моменти в предлаганата реформа. След като кабинетът реши извършената над зададения лимит дейност от лечебните заведения да не се заплаща, на практика предложението бе разкритикувано от всички участници в здравния сектор. Става въпрос за прочутото Постановление 57 на Министерски съвет, с което се наложиха точно определени бюджети на болниците. В документа бе записано, че дейност, която надвишава предвидената финансова рамка, няма да бъде платена от НЗОК. Много лечебни заведения надвишиха поставените им лимити и въпреки че касата регистрира надлимитната дейност като извършена, тя не я плаща. 

Бяха заведени и редица дела от частни клиники. Дали Касата ще плати, не е ясно, но е сигурно, че докато чакат изработените си средства, болниците отлагат плащания към доставчиците, някои връщат или отлагат преглед на пациенти. От Българския лекарски съюз пък настояха, че ако парите не бъдат изплатени, най-вероятно лечебни заведения за болнична помощ ще си търсят правата през съда.

Трансформации и в лекарствената политика

Несъмнено най-сериозната стъпка относно лекарствената политика бе въвеждането на задължителни отстъпки, които фармацевтични компании са длъжни да дават на Здравната каса. Целта – да се спести публичен ресурс. Предложението предизвика разгорещени дебати и раздели фармацевтичната индустрия на два лагера в спор дали отстъпките следва да са задължителни за всички притежатели на разрешителни за употреба или само за иновативните компании. В последна сметка производителите на медикаменти без аналог ще дават отстъпки. Този процес дори вече започна, генерирайки допълнителен приход за Касата от около 50 милиона лева само до края на 2015 година. Недоволството сред индустрията обаче остана и фирми дадоха заявка, че няма да остави нещата така. 

Друга промяна въвежда от февруари таван на доплащането за лекарства. Целта е пациентите да доплащат по-малко за покриваните от Здравната каса лекарства. Наредбата обаче отново създаде напрежение и пациенти поискаха преразглеждане. Новите правила изискват пациентите да не могат да доплащат повече от 60% от стойността на най-евтиния медикамент в група. Ако спорните текстове не се променят, пациенти с масови заболявания ще трябва да сменят терапията си с по-евтина, ако искат Здравната каса да плаща някаква сума за лечението. Пациентските организации определиха това като ограничаване на правото на достъп до определени медикаменти и също дадоха заявка, че ще отстояват статуквото. 

Като цяло активността на управляващите през годината по отношение на промяна на здравеопазването у нас без съмнение беше голяма, а стъпките - не съвсем прозрачни и последователни, дори хаотични и на прокарани на ръба. Ето защо в края на годината остана общото впечатление, че така зададената реформа няма да подобри здравния статус на българина, че ключовите стъпки към по-добро здравеопазване не се случват за сметка на стремеж към чисто фискални цели. Като че ли промените, направени в най-важните здравни закони, преследват единствено оптимизацията на ресурса, а не качествено и достъпно лечение за всички.