2015 година в търсене на алтернативите на руския природен газ

2015 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

2015 година се оказа поредната, в която България положи сериозни усилия да намали зависимостта си от руския природен газ. В терсенето на алтернативи ключова роля играят газовите връзки със съседните държави.

От кризата в отношенията между Русия и Украйна през 2009 година, оставила без газ региона, страната ни изготви планове да свърже мрежата с газопреносните системи на съседните държави. За поредна година обаче усилията са без значителен успех. 

Вече повече от две години не може да бъде въведена в експлоатация връзката с Румъния. Причината е скъсаната тръба по дъното на р. Дунав, а уверенията са, че съоръжението най-накрая ще бъде завършено до средата на 2016 година.

След месеци забавяне беше подписано и окончателното инвестиционно решение за втория интерконектор с Гърция (IGB), който да свърже системите между точките Комотини и Стара Загора. Това е обнадеждаваща крачка, но по проекта предстои още много работа, като най-важната от тях е намирането на финансиране. 

По останалите проекти - за свързване със системите на Сърбия и Турция, обаче работата все още е на фаза "добра идея".

Връзката "Димитровград - Ниш" ще осигури достъпа на България до газовите системи на Централна Европа, но предвиденият капацитет в първите години е в ущърб на България. Според плановете до 2018 година по тръбите ще може да бъдат пренесени до 1,8 млрд. куб. метра куб. метра газ годишно от България към Европа и до 0,5 млрд. куб. метра газ годишно в посока към България.

Или това означава, че страната ни ще може да използва съоръжението само в случай на кризисна ситуация. До 2024 година преноса се увеличава - до 3,2 млрд. куб. метра годишно към Сърбия и до 2,5 млрд. куб. метра годишно (малко под годишното ни потребление в момента) в посока към България.  

И така, на този етап  плановете за изграждането на газов хъб "Балкан" на територията на България все още изглеждат нереализируеми. Шансове ни за реализацията на този проект обаче никак не са за пренебрегване. Със спирането на "Турски поток" все по-явно се коментира възможността Русия отново да се върне към "Южен поток", но вече до българската граница и разпределението на газовите потоци към Европа да става от газовия хъб "Балкан".

Допълнително страната ни може да разпределя газ от Каспийския регион (чрез IGB), а също и на втечнен газ от терминал, който трябва да бъде изграден край Александруполис.

Новият газов триъгълник в Средиземно море

Но в намеренията си да стане енергиен фактор за региона, а и дори за Европа, България съвсем не е сама и може да срещне изненадващата конкуренция на Гърция.

На пръв поглед южната ни съседка се свързва с преговори с кредитори, дългове и тежки реформи. Правителството на Сириза обаче води активна политика в областта на енергетиката. Още при едно от първите си посещения в качеството си отново на министър - председател Алексис Ципрас призова инвеститорите отново да открият Гърция и нейния енергиен сектор.

По време на посещението си в Ню Йорк той посочи, че през страната му ще минават бъдещите енергийни пътища на Европа.

И перспективите наистина са са много добри. На първо време през страната ще премине Южния газов коридор, който ще пренася азерски газ от Каспийския регион до Европа. Плановете са по него да преминават към 16 млрд. куб. метра природен газ на година. 6 млрд. куб. метра обаче ще бъдат предназначени за Турция.

Строителството на съоръжението вече започна и очакванията са да бъде въведено в експлоатация през 2020 година. Първите количества газ от Каспийско море ще стигнат до Турция през 2018 година.

Другата много перспективна алтернатива за Гърция са находищата в Средиземно море край бреговете на Египет, Кипър и Израел. За намеренията на Атина показателно говори провелата се в края на годината тристранна среща между лидерите на Египет, Гърция и Кипър.