Последната тревога на враговете на споразумението е, че то ще засили индустриализацията на европейското земеделие, ще доведе до по-нататъчното му окрупняване, и в крайна сметка ще предизвика загуба на работни места, много запустели земи и селски дворове, и огромни щети за околната среда и биоразнообразието.
Голямата разлика между двата най-големи пазара в света е, че в Европейския съюз винаги е бил валиден „принципът на предпазливостта“ - според него, когато един производител реши да наложи на пазара нови продукти, преди това трябва да докаже, че са абсолютно безвредни за здравето. Докато в САЩ нещата не стоят точно така. От ключово значение е този принцип да остане валиден и след отпадането на всички търговски ограничения.
Само така европейците ще имат гаранцията, че купуват храни от най-високо качество, с ясна технология за производство. На етикетите трябва да пише ясно и разбираемо откъде идва продуктът, от какво е произведен и какви съставки съдържа.
Според прогноза на Мюнхенския икономически институт ifo, изработена по поръчка на Европейския парламент, след влизането в сила на TTIP създаваната добавена стойност в хранително-вкусовата промишленост ще падне с 0.7 процента (в най-развитите страни, като Германия и Франция, дори с 0.9 процента). Докато за САЩ прогнозата е увеличение от 0.4 процента. Нека отбележим обаче, че ifo обещава на България ръст на БВП от почти 5%, или около 4 млрд. лева годишно, заради ефекта от TTIP.
"Ползите от споразумението ще бъдат усетени във всички сектори, с изключение на селскостопанския", коментира директорът на Центъра за външна търговия към ifo Габриел Фелбермайр пред вестник TAZ. В момента Европа се радва на положително салдо в търговията със САЩ в хранителния сектор (около 6 млрд. евро). Но споразумението ще промени това. „В този сектор ЕС трябва да положи много повече усилия, защото ще се усети негативен ефект“, подчертава Фелбермайр. Някои сектори ще бъдат засегнати особено тежко – като например испанското производство на плодове и зеленчуци, където се очаква спад от цели 3%, или германската млекарска индустрия - спад от 1.9%. Само някои страни, като Португалия, ще усетят положителен ефект в производството на растителни масла. Но истината е, че тези загуби няма да се усетят особено драматично, защото дори и сега земеделските производители от ЕС получават между 40 и 60 процента от своите приходи не от продажби, а от субсидиите на ЕС.
Като цяло ефектът от TTIP ще е положителен, защото аграрният сектор представлява само 4% от общия износ на ЕС за САЩ - около 15 млрд. евро. За сравнение експортът на машини и съоръжения е четири пъти по-голям – близо 60 млрд. евро. Поради което очакванията са ползите от другите сектори да компенсират негативните последици за земеделието.
Кой ще спечели от отпадането на вносните мита за селскостопански продукти, които в момента са 12% за ЕС и 7% за САЩ? Най-вече - производителите на мляко, на специални месни продукти и вино.
България е особено чувствителна към освобождаването на търговията с аграрни стоки от мита и такси. Рисковете за страната може да намерят проявление в три посоки:
- България все още се радва на добре запазено генетично разнообразие. Така че всеки компромис с вноса на ГМО от САЩ може да засегне индустрията за биохрани, която през последните години набира скорост и има голям потенциал за развитие;
- При сегашните мита вносът на храни от САЩ не е особено рентабилен. Ако тази преграда падне, българският производител ще претърпи пореден удар, защото пазарът ще се наводни с евтини масови продукти отвъд океана. Всъщност либерализацията ще обезсмисли аграрните субсидии и цялата Обща селскостопанска политика на ЕС – преди още България да усети ползата от нея.
- Под най-голям натиск след въвеждането на TTIP ще бъдат малките фирми и местните производители, които и без това са под постоянен ценови стрес. С наводняването на пазара на евтин аграрен внос от САЩ ще те бъдат принудени постоянно да понижават цените, което постепенно ще ги лиши от възможността да заделят средства за инвестиции и модернизация, поради което с течение на времето ще ги направи още по-неконкурентни и те постепенно ще отпаднат от пазара. Това е смисълът на мегаспоразумението за свободна търговия – шансовете на малките и независимите производители да намаляват, докато те изцяло бъдат изместени от големите акули.
В същото време обаче ще спечелят българските потребители. Прогнозите на ifo за страната са, че влизането в сила на споразумението ще доведе до икономии в размер на около 200 евро годишно за четиричленно семейство (при 550 евро средно за Европа). Въпросът е доколко тези икономии ще се отразят на стандарта на живот. И дали ще са достатъчна компенсация за нашествието на хлорното пиле.
---
* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 60 / 2015
преди 9 години Потърси приятел тираджия, които разнася стоки от едно място в ЕС до друго. Много могат да ти кажат за плантациите плодове и зеленчуци, които са виждали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Споразумението няма да те задължава да ядеш ГМО, но ще ти даде възможност за избор.--това не е вярно! въпреки "забраните" ГМО се ползва в и в ЕС. Реално няма пазар от който да си купиш не-модифицирани продукти! Дори да отидеш да си купиш семена, които да гледаш в двора на село за себе си - те пак са модифицирани. Така, че спора за ГМО отдавна е решен, както и говоренето за Е-тата. Храните са пълни с тях въпреки доказателствата, че са вредни. Огромен пазар без регулации става джунгла, т.е. колкото е по-огромен пропорционални се увеличават регулациите... а регулациите се гласуват в ЕС и САЩ, където познай кои лобита контролират политиците... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Точно от това се страхувам , че няма да зная какво купувам и ям ...само не ми обяснявай как на етикета ше пише и как свободно ше си избера ГМО ли да ям или не !!! На луд ли се правиш , провокираш ли ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Споразумението няма да те задължава да ядеш ГМО, но ще ти даде възможност за избор. Защо искаш ти да определяш на други хора какво да ядат и какво да не ядат. Милиарди хора ядящи от десетилетия ГМО по света също ли не са в ред? Защо мислиш, че пестицидите са по полезни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Единствено за сеското стопанството е факт това което казваш, но този сектор както и в статията пише е една много малка част от споразумението. Не е случайно, че 60% от субсидиите в ЕС отиват за слеското стопанство. Това е най-нефективно работещия сектор в целия ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ти май от доста време си на ГМО храни...като ти гледа коментарите човек , нещо май не ти е у ред ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Мултинационалните така или иначе са в Европа, където имаме един свободен 500 милионен пазар! Смисълът от споразумението е този пазар да се увеличи още и да стане по конкурентен и ефективен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Направи едно търсене в Гугъл и ще намериш доста данни. От 1985 до 2010-та година средната продължителност на живота в САЩ се е увеличила с около 5 години, въпреки че зобят като безумни ГМО и хлорни пилета! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ами дай да видим статистиките...дай 2-3 линка да четем каква е била смъртността в щатите преди 5 преди 10 и преди 15 години примерно...щото ти си тоя дето се държиш като плашило-ни едно число, ни един факт, ни един линк да видим така ли е, не е ли така... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Хлорни пилета, ГМО и други плашила на европейското аграрно лоби. Подмолно е когато не се работи с факти, а само със страховете на хората. Ако европейските производители са толкова сигурни в здравословността на техните продукти защо се страхуват от загуба на пазар и не виждат възможност в пазара на здравословни храни в САЩ? Ако регулациите в САЩ са опасни защо статистиката не показва повече заболяли от рак или по ранна смърност в САЩ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар