IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Има ли нещо общо между минималната заплата и производителността на труда у нас?

Между 2001 и 2014 г. реалният ръст на минималното заплащане е шест пъти по-голям от този на производителността на труда, изчислява Десислава Николова от ИПИ

08:45 | 25.04.15 г. 33
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Тези дни министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин разви тезата, че „схващането на Европейската комисия за обвързване на минималната работна заплата единствено с продуктивността, не е достатъчно”. Според министъра, цитиран от пресцентъра на МТСП, „при разглеждане на минималната работна заплата (МРЗ) трябва да се отчетат по-широк кръг от фактори, между които икономическата ситуация в конкретната страна, значението, което подобно увеличение би имало за трудовата активност, данъчните промени, социалното подпомагане, както и разбира се, ефектът върху икономическата активност и подобряването на икономическите показатели.”

Министърът също така цитира ежегодното договаряне (разбирайте в повечето случаи - вдигане) на минимални осигурителни прагове всяка година като една успешна практика от България, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

Цитираното изказване, за съжаление, показва дълбоко неразбиране на това как функционира пазарът на труда и то от страна не на друг, а на самия министър на труда. Това, което очевидно убягва на г-н Калфин, е че пазарът на труда, като всеки друг пазар, има страна на търсенето (на труд) и страна на предлагането (на труд). Заплатите, заетостта и безработицата са следствие от точката, в която тези две страни – на търсенето и на предлагането, се срещат.

От декларацията на министъра обаче излиза, че за него пазарът на труда представлява само страната на предлагане на труд, т.е. на тези, които търсят работа.

Да, безспорно увеличаването на минималната заплата ще стимулира икономическата активност, тъй като повече неактивни ще започнат да си търсят работа, привлечени от по-високия възможен трудов доход.

Но уравнението има и друга страна и това са работодателите. А колкото по-високи са разходите за труд, толкова по-трудно работодателите наемат някого и толкова по-лесно уволняват другиго, пише в анализа си икономистът в ИПИ.

А работодателите, особено в по-бедните области, в по-малките фирми, в тези с по-нисък марж на печалбата, в отраслите с ниска добавена стойност и с относително ниски заплати, са особено чувствителни към всяко покачване на минималната заплата, минималните осигурителни прагове и всякакви други тежести върху труд, посочва Николова.

В момента (към края на третото тримесечие на 2014 г.) минималната заплата е 60% от средната заплата във Видин и е между 50 и 60% от средната заплата в повечето области на страната (19 от 28-те области). За сравнение, средната стойност на това отношение в ЕС е около 40%. Предвид това, не е никак чудно защо в редица области, начело със станалата нарицателна област Видин, заетостта остава под критичните 40%, дори и през 2014 година.

Нямаше да е лошо министър Калфин да си беше направил труда да поговори с работодатели, особено от по-слабо развитите райони на България, смята Николова. Ако беше го направил, както ИПИ прави всяка година в рамките на своите регионални изследвания, щеше да чуе от тях как всяка следваща година те все повече изнемогват под нарастващата тежест на покачващите се минимална заплата и минимални осигурителни доходи.

Европейската комисия от години обръща внимание върху вредните ефекти от постоянното вдигане на осигурителните прагове и минималната заплата върху заетостта в България, особено сред по-нискоквалифицираните. Този негативен ефект се вижда повече от ясно и от анализ (на база на панелен иконометричен модел) на областно ниво, който ИПИ прави в момента и ще публикува до няколко седмици. Ефектът от вдигането на МРЗ върху загубата на заетост сред тези с начално и по-ниско образование е особено силен в областите, където минималната заплата е по-близка до средната, пише Николова от ИПИ.

Според министъра на труда ЕК греши като препоръчва, ако МРЗ ще се повишава, то ръстът да се обвърже с този на производителността на труда. Това очевидно е било и кредото на всички управлявали от 2000 г. насам, тъй като виждаме, че ръстът на МРЗ в реално изражение изпреварва около шест пъти (!) този на производителността.

В номинални стойности от 2001 до 2014 г. МРЗ нараства 351%, докато ръстът на производителността за същия период е 172%. Ако дефлираме и двата ръста с имплицитния дефлатор на брутния вътрешен продукт (136% за периода от 2001 до 2014 г.), то тогава излиза, че реално производителността е нараснала с 15% за целия период, а МРЗ – с 91%, т.е. ръстът на МРЗ е шест пъти по-голям, изчислява икономистът.

Да не говорим, че ръстът на производителността при най-ниско квалифицираните и необразованите (които са огромната част от работещите на МРЗ) вероятно е и по-нисък, ако въобще го има. Т.е. при тях разликата ще е по-голяма.

Имайки предвид тези данни, не е чудно и че българският пазар на труда започна да излиза от кризата едва през 2014 г., на шестата година след рецесията през 2009 г., въпреки че икономиката загърби рецесията и започна да се възстановява (т.е. да расте) още от 2010 година.

Според Николова необяснимото в случая е не защо пазарът на труда в голяма част от страната е в окаяно състояние, а защо вредната политика на пазара на труда продължава да се следва. Тези дни беше одобрена и тригодишната бюджетна рамка за периода 2016-2018 г., от която се вижда, че МРЗ следващата година ще е 420 лева, а по-следващата – 450 лева. Т.е. тази разлика между ръста на МРЗ и този на производителността на труда ще продължи бързо да се увеличава (освен ако внезапно производителността не скочи рязко, което е съмнително), а минималната заплата ще продължи бързо да се приближава до средната в най-изостаналите области.

След 1-2 години не трябва да се учудваме, че заетостта не расте или дори спада, а болшинството от нискоквалифицираните остават в общия случай извън пазара на труда. Защото каквото повикало, такова се и обадило.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:33 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

13
rate up comment 8 rate down comment 2
favn
преди 9 години
Ще добавя също, че чуждестранните инвеститори, доколкото ги има, не идват да инвестират тук заради изключително можещите служители, не идват за да се борят с бюрокрация, да живеят сред мръсотия, да си трошат автомобилите, а идват заради ниската цена на труд и ниския данък. Също и възможността да развият някое друго производство, спорно от еколкогична гледна точка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 4 rate down comment 3
Pazar
преди 9 години
В резюме: Нашите продукти/услуги по света ще се купуват само ако са на конкурентна цена, т.е. по-евтино от други. Тъй като ние не сме си намерили източник на по-евтини суровини/материали, а обикновено ги купуваме на световни цени, остава или да имаме някакво уникално ноу-хау, което другите нямат или да се съгласим с по-евтин труд за да достигнем до конкурентност на крайната цена. Просто няма друг начин. Никой по света не е прежаднял точно за нашите стоки/услуги. Напротив, даже и на нашия вътрешен пазар зеленчуците, плодовете, месото и повечето други стоки са от внос. Мисли ли някой, че шивашката фабрика Х , която шие на ишлеме, може да продължи да работи, ако собственикът й се обади на възложителя и каже, че единичните цени трябва да се увеличават през следващите години с проценти, равни на тези от декрета за увеличение на МРЗ? Какво му остава на този гадняр, освен да затвори фабриката? И тогава какво могат да направят съкратените работници с правото си за по-висока МРЗ, но без работа?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 3 rate down comment 5
favn
преди 9 години
Pazar, прав си, дано умниците го разберат. За съжаление няма да го разберат, защото приемат работодателя за "гадняра с лъскавия джип, който печели много на гърба на горкия служител". Това в повечето случаи не е така, защото работодателя е притиснат от конкуренция, нелегален внос, постоянни проверки от институциите... В повечето случаи, който не е фалирал до момента е чист късметлия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 6 rate down comment 4
favn
преди 9 години
Да отговоря подобаващо на писатели като v_tin. Работодател съм в сферата на производството на облекла. Идва бай ти Ханс от Германия с мостра на рокля и казва: Дай ми изгодна цена за произтодство на 5000 броя, но имай предвид, че съм поискал същото от турски производител и от китайски производител. Айде писателя да ми отговори дали да си калкулирам заплата за труд колкото искат шивачките ми, или колкото до сега съм успявал да плащам, задържайки бай Ханс като клиент? Да добавя, че калкулацията ми за труд, освен заплащането, включвам и условията на труд, работен ден, по стандарт ЕС, които в турция и китай не се зпазват толкова стриктно. Забележка: Отговор към Ханс "Кат не ти отърва, отивай в Турция" не се приема за уместен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 6 rate down comment 2
Pazar
преди 9 години
Продължавам нататък. Ккакво ще стане в моя пример, ако производителите на грозде в Бг поискат цената на френското грозде за качествено вино, може ли работещите във веригата производство - реализация и нас да поискат и получат заплатите във френската винарна? Аналогично - може ли заплатата на нашия работник, който изработва много, но само кабелни снопове за Мерцедес (от целия свят ги молят да им възложат тази работа за да изкарат за залък хляб) да получава колкото работника в Германия който асемблира Мерцедеса и колкото продавача, който продава тези коли по света? Може ли да си мислим, че работодателя в БГ е гадняр и алчен за печалби и какво ще стане ако с едно декретче държавата му нареди да дава френски/германски заплати? За пенсиите не говоря, защото там за сега трябва да ги дава държавата и Министъра на Финансите много добре знае, че няма пари, но когато трябва да приеме закон за Мин заплата, която се дава от работодателите, а не от него му е доста по-лесно.............
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 13 rate down comment 0
Pazar
преди 9 години
За съжаление, тези неща с пожелания и декрети не се решават. Ако можеше да си раздаваме заплати и пенсии според потребностите, а да си работим както си знаем и можем ....., ама не може ! Производителността има поне два израза - (1) количество продукт в натура за вединица реме вложено по производствено-търговската верига, (2) качество (дори и само като имидж!) и оттам количество приходи от продажби за единица вложено време по производствено-търговската верига. Мястото, което нашата икономика си е завоювала в света през вековете и до сега предполага такова участие в международното разделкение на труда и такъв имидж на нашите продукти, че дори и за еднакво качество на продукта, ние не можем да получим цена равна на аналогични стоки на други икономика. Да дам пример с продукт като виното. нНякои български вина на сляпа дегустация със сигурност са на нивото на най-добрите френски вина. Но на щанда на магазина нашите вина никога няма да се продават и купуват на цените на френските.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 8 rate down comment 0
alexx
преди 9 години
Кой има по-голяма производителност: една бригада с асфалтополагач или една бригада, полагаща асфалт с лопати и утъпкващи с крак?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 7 rate down comment 1
rover
преди 9 години
Заплатите не зависят само от работодателите. До толкова цитирания град Видин водят два изключително разбити пътя, единият от които в момента е напълно затворен. Парите по програмата за Дунавската стратегия преди няколко години бяха похарчени за метрото от Надежда към центъра. Отделни райони на страната са като доведени деца, по-скоро като сирачета. Когато някои лаят срещу работодателите, нека знаят, че има райони в които да даваш макар и минимална заплата е много трудно. Всъщност какво съм заобяснявал - нета е пълен с ***, които ако има дадеш една тиква , тесла и пирон - няма да могат да забият пирона. Иначе акъл от тях - колкото искаш.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 10 rate down comment 4
rover
преди 9 години
Тя отдавна е дала отговор на зададения от теб въпрос, ама ти си писател, а не читател. Производителността на труда не се определя само от това, кой за колко време ще изработи нещо, а основно от това, каква принадена стойност има произведения продукт. Та в този дух - бай Иван скоро Мерцедес няма да направи, нито машина за прокопаване на тунел в метрото. На соцотговора, че работодателите ни били калпави, та не можели да създадат такъв продукт - ами и китайците се мъчат да произвеждат коли, ама и на тях нещо не им се получава. Задаващите *** въпроси да направят собствени фирми, да плащат там високи заплати и с това да ни натъркат носовете на нас, останалите, дето не ги разбираме нещата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 5 rate down comment 4
Mesoiadess
преди 9 години
Защо не се говори за повишаване на доходите на безработните , те са в пъти по-ниски . :))))))))))) Има също смешни пенсии - ако там се налеят пари ще отидат директно в потребление . Едно е да наливаш на 150 друго на 450 .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още